Решение № 340 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110210417 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на М. И. П. с ЕГН**********, живеещ в гр.

***********************************, представляван от адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска колегия, против Наказателно постановление №********************** издадено на 04. VII. 2024 година от Началничката на сектор в отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ с

ЕИК

БУЛСТАТ*********************** със седалище и адрес на управление в ******************************представлявана от директора . по гр.

Процесуалният представител на жалбопоподателя оспорва от негово име процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Поддържа, че словесното описание на нарушението не съвпадало с посочената правна квалификация: наказание по чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата се налагало на лица, променяли въведената организация на движението, т. променяли пътни знаци, маркировка и други, а в обжалваното постановление не били описани такива действия.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Надлежно 1 упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя – адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска колегия, представя писмено становище, в което излага аргументи за допустимост на жалбата и моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ответна страна по жалбата, не се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт С. Г. М., представя писмени бележки, в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 27. XI. 2024 година в съда постъпва приложено по делото писмо от Столична община. Според писмото, в деловодната система на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ няма данни за постъпили искания за промяна на организацията на движението в гр. София на ул. „Луи Айер“ в района на №221 на 05. IV. 2024 година.

На 05. IV. 2024 година около 17 02 часа жалбоподателят управлява товарен автомобил „М. модел „**********“ с регистрационен №***************, собственост на „**********“ ЕООД с ЕИК**************, по ул. „Луи Айер“ с посока на движение от ул.

„CDXX“ към ул. „Подполковник Христо Попов“. Достигайки до №221, жалбоподателят спора товарния автомобил, за да разтовари строителни материали – арматура. Така възпрепятства свободното преминаване на граждани и превозни средства.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката С. Г. К. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. С показанията си свидетелката потвърждава констатациите в докладната записка и акта за установяване на административно нарушение, представени по делото.

Съдът взема предвид и приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, докладна записка, заповеди за компетентност, справка – картон на водача.

2

В жалбата не се оспорва извършването на описаните в обжалваното наказателно постановление действия от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

За описаните по-горе обстоятелства свидетелката С. Г. К. с ЕГН********** съставя представен по делото акт за установяване на административно нарушение, в който описва фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на соченото административно нарушение – чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата.

На 04. VII. 2024 година Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“ издава въз основа на акта за установяване на административно нарушение представено по делото Наказателно постановление №***************, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата.

Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното постановление, встъпва в длъжност на 29. Х. 2019 година, видно от представен по делото акт за встъпване в длъжност. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за движението по пътищата със Заповед №************* на Министъра на вътрешните работи на Република България от 28. Х. 2019 година, представена по делото.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09. VII. 2024 година, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган по-малко от 14 дни по-късно – на 11. VII. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Видно от приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на Република България, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.

1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и 3 ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, както и създадената пречка за движението по ул. „Луи Айер“ в гр. София без съответното разрешение за това.

Съдът не обсъжда възражението на жалбоподателя за разлика в обстоятелствата, отразени в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление от една страна, и направената правна квалификация, от друга. Сравнявайки ги, съдът установи идентично описание на фактическата обстановка и правната квалификация. Затова съдът приема доводите, наведени в жалбата, като такива по същество – че извършеното не представлява административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била, следователно, правилно ангажирана.

Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят да е управлявал моторно превозно средство, както и пречката за движението, създадена от него.

Не се установи издаване на разрешение за това. Описаното нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача, проявено чрез активно поведение, въпреки липсата на разрешение за такова.

Наложеното му административно наказание e глоба в минимален размер, затова и не следва да бъде намалявано.

Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата предвижда за лицата, които променят въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя, наказание глоба от 2 000.00 до 7 000.00 лева.

За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба в процесния случай необходимо и достатъчно е: жалбоподателят да е водач на моторно превозно средство; да го управлява по такъв начин, че да създава пречки за движението на хора и превозни средства и по такъв начин да ги принуждава да използват друг път за придвижване; за управлението на превозно средство по такъв начин да не е получено разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.

В процесния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че въведената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление дата жалбоподателят управлявал товарен автомобил, че спрял същия за да извърши разтоварване, както и създадените по този начин пречки за движението по улицата.

Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, според който в хипотезата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата попада единствено промяната на организацията на движението, постигната чрез поставяне на пътни 4 знаци, светофарна уредба или пътна маркировка. Такива действия уреждат Закона за движението по пътищата и подзаконовата уредба. Същият ефект обаче може да бъде постигнат фактически и чрез описаните в обжалваното наказателно постановление действия – чрез създаване на пречки за преминаване на отворен за обществено ползване път, което принуждава участниците в движението да изберат друг маршрут. С такива действия се достига именно до промяната в организацията на движение. Ако за тази промяна не е получено предварително разрешение, тя попада в хипотезата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от закона за движението по пътищата. Доводите на съда се подкрепят и от разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от същия закон, според която поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и общественоопасните му последици. Дори и да е целял друг резултат – разтоварване на арматура, жалбоподателят е съзнавал, че поведението му неизбежно ще доведе до пречка за движението по ул. „Луи Айер“ в гр. София.

Съдът не намира основания да се приеме, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Според §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания, маловажен е този случай, при който е извършено нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не се установяват обстоятелства, които да обуславят извод, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Следователно липсват предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление на такова основание. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ: