Решение № 1856 от 28.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100500602 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №602/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. М. К. ЕГН *********** с адрес гр.С., ул.******* срещу решение №9464 от 05.06.2023 г постановено по гр.д.№60614/21 г на СРС , 125-ти състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.440 ал.1 ГПК срещу С. Г. Н.-А. ЕГН ********** с адрес гр.Габрово, ул.******* и М. Г. К. ЕГН ******* с адрес гр.София, ж.к.*******, ******* ап.121 за признаване за установено, че имущество: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 1851/15.7.2010г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град София, София, ж.к.*******, който обект се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение : жилищна сграда, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в н.а. площ 47,77 кв.м., ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: идентификатор ***, идентификатор

***, под обекта: идентификатор ***, над обекта: идентификатор ***, стар идентификатор: няма, който самостоятелен обект съставлява апартамент №121 в град София, ж.к.******* , ет.2 ; състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 47,77 кв.м., при граници – на изток:

1 ап.120, запад: ап.122, север – стълбище, юг-улица, заедно с прилежащо избено помещение № 5, с площ 2,47 кв.м., при граници – изток: - мазе от съседен вход, запад – коридор, север – мазе 4, юг- мазе 6, заедно с 1,386 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу което имущество по изп.дело №20208380407542 по описа на ЧСИ М.

Б., е било насочено принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника М. Г. К. ЕГН ******* .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С нотар.акт №179, том II , рег. № 6782, нотар.дело № 278/2021г от 09.07.2021 г на нотариус В.Г. въззивникът е признат за собственик на процесния имот като придобит по давност за периода 2008 г – 22.10.2021 г . Разпитаните свидетели в нотариалното производство по обстоятелствена проверка категорично са установили , че имотът е завладян още през 2010 г като отблъснато владението на баща й М. Г. К. . Владението е продължило явно , неоспорвано и непрекъснато , като тези обстоятелства са установени и от разпитаните пред СРС свидетели Г. и Н. . Пред нотариуса ответника М. К. е направил изявление от 23.06.2021 г , че имотът е владян от дъщеря му . Без значение е , че въззивникът работи и живее в С. , защото същият посещава периодично имота , плаща данъци , поддържа го и пр. Дори не е нужно да се демонстрира владението на предишния собственик , защото не се владее съсобствен имот . Налице е оридинерно основание за придобИ.е на собственост и чл.453 ал.1 т.1 ГПК е неприложим .

Въззиваемата страна С. Г. Н.-А. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Върху имота са вписани две възбрани преди „придобИ.ето му“ и е приложим чл.452 ал.2 ГПК. Изпълнителното дело е образувано на 12.11.2020 г и към този момент длъжникът К. е притежавал титул за собственост .

Свидетелите на ищцата посочват , че К. е бил във влошено финансово състояние и това е наложило „придобИ.е“ на имота от дъщеря му .Въобще липсва от страна на В. М. К. , а нотар.акт по обстоятелствена проверка е създаден за нуждите на осуетяване на изпълнителното производство срещу имота . К. живее и работи в гр.С. , а посещенията й в процесния имот не са владение , а търпими действия . Показанията на разпитаните свидетели не са убедителни и са неверни . Най-ранният момент , от който евентуално К. е демонстрирала своене на имота и от 2016 г , когато баща й е имал финансови затруднения и се е наложило сестра му да изплати ипотечното му задължения към Банка ДСК ЕАД . С издаване на пълномощно от 2014 г К. е дал на сестра си право да си продаде имота на себе си т.е. легитимирал се е като собственик . Ползването на имота от К. е било със съгласието на баща й и представлява съизволителни действия . Поведението на К. и дъщеря му е координирано и се състои в жалби и симулативен процес , за да се осуети принудителното изпълнение .

Въззиваемата страна М. Г. К. не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище .

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 12.06.2023 г и е обжалвано в срок на 26.06.2023 г .

2

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на предявените искове .

От фактическа страна по делото е установено следното .

От представените удостоверения за родствени връзки се установява, че ответниците С. Г. Н.А. и М. Г. К. са брат и сестра, а ищцата В. М. К. – съответно, е племенница на А. и и дъщеря на К. .

Според решения на СГС по гр.дело № 6848/2017 и на Апелативен съд-София по гр.д.

№2375/2019 г по иск на С. Г. Н.-А. ответникът М. Г. К. е осъден на основание чл.240 ал.1 ЗЗД да заплати на А. сумата 32 000 лева – заемна сума по договор за заем, сключен между тях.

На 23.09.2020г. СГС , I-3 състав по гр.дело № 6848/2017г. е издал в полза на ответницата А. изпълнителен лист за сумата 32 000 лева, заедно със законната лихва и разноски пред двете инстанции. Следователно, към тази дата, на основание чл.404,ал.1 ГПК, към 23.9.2020г., решението е влязло в сила.

Видно от удостоверение от ЧСИ по изп.дело №20208380407542, по молба от 12.11.2020 г на С. А., въз основа този изпълнителен лист, е образувано изпълнителното дело.

Ищцата В. К. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ ап.121 в жилищна сграда в град София, район *******, вход **** въз основа нотариален акт № 179, том Втори, рег. № 6782, дело № 278/2021г., съставен от нотариус В.Г. на 09.07.2021г., с който нотариален акт, ищцата е призната за собственик на имота по давност.

Според протокол за опис от 08.09.2021г. по изпълнителното дело е видно, че на същата дата, В. К. е заварена от ЧСИ в имота, изложила е твърдения, че е собственик на имота по силата на посочения нотариален акт .

Въз основа на молба на В. К. по гр.д.№ 12057/2021г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.440 ГПК на К., чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело. ЧСИ е изпратил на 04.10.2021г. до В. К. уведомление за насрочена публична продан на същия имот, като на 8.10.2021г. е подадена молба, в която е вписано, че се прилага обезпечителна заповед и с постановление от същата дата, ЧСИ е постановил спиране Видно от последващите удостоверение и разпореждане от ЧСИ, съответно, от 16.11.2022г. и 3

06.01.2023г., жалбата на В. К. срещу действията на ЧСИ е върната от СГС, като изпълнителното производство е било възобновено, с изключение на извършваните изпълнителни действия по отношение спорния имот .

От представената справка от Служба по вписванията за извършени вписвания, отбелязвания и заличаване, по имотна партида на ап.121 се установява, че ап.121 е придобит в собственост от Н.И В.И. на 22.7.2003г..

На 28.8.2006г с нотар.акт за договор за покупко – продажба имотът е прехвърлен на М. К..

На 12.12.2006г., за задължение на М. К. към Банка „ДСК” ЕАД е вписана договорна ипотека, заличена на 02.09.2016г..

На 26.9.2009 г, върху апартамента е наложена възбрана, за задължение на М. К., заличена на 14.7.2011г., като на 28.6.2017г. и 27.11.2020г. отново са наложени възбрани.

От изготвената справка по ЕГН на ищцата В. К. е видно, че през 2001г. К. е декларирала настоящ адрес в град С. пред Служба ГРАО, през 2000г.- постоянен адрес в град Габрово, а през 2002г.- в град С. .

Ответникът М. К. – считано от 2010г. е декларирал постоянен и настоящ адрес в град София, район *******

През 2014г., М. К. е издал в полза на С. Н. две пълномощни с нотариална заверка на подписа му, с посочване на същия адрес .

На 15.08.2016г.,13.09.2016г. 11.11.2016г. и 12.10.2016г. от ДКЦ 21 ООД са му издадени болнични листа, при посочване на същия адрес.

От справка от единния регистър на НОИ е видно, че работата на ответника К. е шофьор.

Пред СРС е представен заверен препис от нотариалното дело. Същото е образувано по молба – декларация от 02.02.2021г. за издаване на нотариален акт след извършване на обстоятелствена проверка . По нотариалното дело с постановление от 09.07.2021 г ищцата К. е призната за собственик по силата на давностно владение, установено пред 2010г., .

Като свидетели пред нотариуса на 23.6.2021г. са разпитани: И.К. Г., И. Е.А. и Б.И. Н. и ответника М. К..

Пред СРС, като свидетели, са разпитани И. Г., Б. Н. и И. А. както и М. П..

От ответната страна са представени и протокол от проведено о.с.з. пред СГС по гр.д.№ № 6848/2017г. от 18.6.2018г. по което дело е разпитан И. А..

Според разпитания пред СРС свидетел Б. Н. , същият живее на семейни начала с ищцата В.

К. от 7-8 години. Познава ищцата отдавна, ходил е в апартамента за първи път може би преди 10 години, като В. го поканила да отидат да видят баща й пред блока. Свидетелят сочи, че В. му казала след време, че има апартамент в София, като от нея, от В., знае, че тя стопанисва апартамента от 2008-2009г., , че тя е преустроила апартамента и купувала всичко за кухнята – печка, хладилник. Според Н. двамата пътуват постоянно, когато ги нямало, имало един съсед, който В. помолила да се грижи за имота. По време на пандемията от Ковид -19, когато на двамата съвпадало да работят от вкъщи, отивали в апартамента.

4

Никой не ги притеснявал, а бащата на В. живее на друго място.

Според разпитания пред СРС свидетел М. П. , за първи път отишла в апартамента през 20092010г. по покана на В. и останала да преспи. Тогава в имота били и бившият съпруг на В. и баща й. Тогава В. й споделила за първи път, че жилището е нейно. Свидетелката знае, че баща й имал финансови проблеми, като не е могъл да си плаща задълженията и В. поела плащанията. По време на пандемията от Ковид -19, от телефонни разговори с В. знае, че тя била повече време в апартамента. Чуват се поне два пъти седмично по телефона, свидетелката знае за В. правила ремонт, трябвало все нещо да се свърши.

Според разпитания пред СРС свидетел И. Г. , същият живее в блока , приятел е на баща й от 15 години, нея познава от около 10 години. Сочи, че се грижи за апартамента, когато ищцата отсъства, В. е собственик. Баща й имал финансови проблеми, като преди апартаментът бил на баща й, но той бил „закъсал с парите”, нямал работа и извикал дъщеря си „да се разберат”, В. направила ремонт. Свидетелят сочи, че след като с М. „се разбрали“, свидетелят разбрал, че М. е прехвърлил на дъщеря си апартамента, за да може да се оправи, защото бил финансово зле. М. не живеел в апартамента може би от около 10 години. Свидетелят имал ключ от апартамента, по време на пандемията В. работила от вкъщи. Свидетелят сочи, че преди няколко години В. и „мъжът й” /по- долу става ясно, че говори за свидетеля Б. Н./ започнали да го правят, остъклили терасата, изместили кухнята в антрето. В. плащала разходите за апартамента, свидетелят имал случай да плати по нейно искане, вместо нея, и тя веднага му възстановявала парите, виждал В. и Б. да плащат на майстори. От М. научил, че е прехвърлил апартамента на В., заради затруднения.