Решение № 1248 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100512262 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8555 от 23.05.2023 г. постановено по гр. д. № 45675/2022 г. по описа на СРС, 173 с-в, е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищеца И. С. А. , ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД /с предходно наименование "Транзакт Юръп" ЕАД/, ЕИК 121554961 и "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, сумите както следва: 567,61 лева за наказателни лихви по изпълнителен лист от 05.01.2011 г. по ч.гр.д. № 47547/2020г. на СРС, 61 състав, за която е образувано изп.д. № 20128610401793 на ЧСИ Д.В., рег. № 861, продължено като изп. д.№ 20219240403352 на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 и сума в размер на 26,15 лева за наказателни лихви по изпълнителен лист от 06.10.2011г. по ч.гр.д. № 15866/2010г. на СРС, 62 състав, за която е образувано изп.д. № 20128610403149 на ЧСИ Д.В., рег. № 861, продължено като изп. д.№ 20219240404162 на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумите, както следва: 2055,22 лева за главница, 388,20 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.-23.08.2022г., 2101,77 лева за договорна лихва за периода 01.10.2010г.- 12.10.2020г. по изпълнителен лист от 05.01.2011г. по ч.гр.д. № 47547/2020г. на СРС, 61 състав, за които е образувано изп.д. № 20128610401793 на ЧСИ Д.В., рег. №861, продължено като изп. д.№ 20219240403352 на ЧСИ Г.К., рег.№ 924; 903,71 лева за главница, 170,71 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.-23.08.2022г.; 971,40 лева за договорна лихва за периода 01.04.2010г.- 12.10.2020г. по изпълнителен лист от 06.10.2011г. по ч.гр.д. № 15866/2010г. на СРС, 62 състав, за които е образувано изп.д. № 20128610403149 на ЧСИ Д.В., рег. № 861, продължено като изп. д.№ 20219240404162 на ЧСИ Г.К., рег.№ 924. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която оспорва решението в частта, с която претенциите му са отхвърлени, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и 1 материалния закон. Основното възражение на въззивника е относно определения в обжалваното решение начален момент, от който тече новата погасителна давност, който според него е неправилно посочен. Въз основа на това твърди и че давностният срок е изтекъл значителен период от време преди предприемане на действието от ЧСИ Н.М. по образуваното пред него ново изпълнително дело, с което първата инстанция обосновава ново прекъсване на давностния срок. Според въззивника, неправилно са тълкувани и приложени към настоящото дело разясненията, дадени със задължителната за съдилищата съдебна практика, в резултат на което са достигнати и грешните правни изводи на съда. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с който оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Страните не сочат и не представят нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Ищецът И. С. А. е предявил срещу ответниците „Транзакт Юръп“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците сумите, възложени за събиране, както следва: По изп.д. № 20128610401793 на ЧСИ № 861 – Д.В. /20219240403352 на ЧСИ № 924 – Г.К./: 2055,22 лева за главница, 388,20 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.23.08.2022г., 2101,77 лева за договорна лихва за периода 01.10.2010г.-12.10.2020г., 567,61 лева за наказателни лихви. По изп.д. № 20128610403149 на ЧСИ № 861 – Д.В.

/20219240404162 на ЧСИ № 924 – Г.К./: 903,71 лева за главница, 170,71 лева за законна лихва за периода 13.10.2020г.-23.08.2022г.; 971,40 лева за договорна лихва за периода 01.04.2010г.12.10.2020г.; 26,15 лева за наказателни лихви. Ищецът твърди, че е длъжник по издадени в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, понастоящем с наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД, изпълнителни листове за задължения по договор за финансиране покупка на стоки и задължения по предоставена кредитна карта. За събиране на вземанията кредиторът образувал при ЧСИ № 861 – Д.В. изпълнителни дела с номера 20128610401793 20128610403149. В последствие кредиторът прехвърлил вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД. Последните действия по тях били извършени през 2014г., като през 2016г.

2 производствата следвало да се считат за прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въпреки това съдебният изпълнител издал удостоверения, въз основа на които цесионерът бил конституиран като взискател по изп.д. № 20188410400565 на ЧСИ № 841 – Н.М.. В същото време двете изпълнителни дела от 2012г. продължавали да бъдат висящи, въпреки че по делото от 2018г. били предприемани изпълнителни действия и събирани суми. Поради преустановяване дейността на ЧСИ № 861 – Д.В. делата били прехвърлени на ЧСИ № 924 – Г.К., където били образувани под нови номера – 20219240403352 и 20219240404162. Така за всяко едно задължение на ответника имало по две висящи изпълнителни дела. Обосновава, че задълженията му по делата от 2012г. са погасени по давност и не се дължат. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Транзакт Юръп“ ЕАД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрк. Б.Т. е депозирал Отговор на искова молба, вх. № 57193/01.03.2023г. на СРС, и Отговор на искова молба, вх. № 58833/02.03.2023г. на СРС.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като няма пълномощно за адвокат и списък с разноски – внесени държавни такси. Твърди, че исковете са недопустими. По отношение на основателността изтъква, че давността за вземанията по изпълнителните дела не е изтекла и е прекъсвана, поради което и исковете са неоснователни.

В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2 неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3 изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения.

Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, респ. по възраженията на ответника в тази насока и за смесването на института с този на перемпцията, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.

Съображенията за това са следните.

Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения срок.

За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и прекъсване.

В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.

3

Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.

Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД се обезсилват по право и се счита, че те никога не са прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът може да се защити само като предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност. (Определение № 564 от 25.07.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 307/2022 г.) Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., ІV ГО и др. / перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. (Решение № 3969 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12614/2022 г.).