Протокол № 15 от 30.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 15 гр. Варна, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Ж.

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500422 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:22 часа се явиха:

При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК Въззивникът М. В. Е., редовно призован, се явява лично, заедно с процесуалния си представител адвокат Б. Ж. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемите П. П. С., Л. П. Г., З. П. В. и Г. Ж. Г. , редовно призовани, не се явяват. Явява се общият им процесуален представител адвокат Н. Б. от АК-Варна.

Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. , редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

АДВ. Ж.: Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Не са налице процесуални пречки.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 572/20.09.2024 г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. В. Е., чрез процесуалния й представител адв.

1

Б. Ж., против решение №763/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1845/22г. по описа на ВОС, гр. о., с което е отхвърлен предявеният от М. В. Е. против П. П.

С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., З. П. В., О. П. Х. и Л. П. Г. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. В. Е. е собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор *** по КК на гр.Варна, със застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „* *“, № *, ет. *, ап. *, твърдян, че е придобит чрез давностно владение, вследствие трайно, явно и необезпокоявано давностно владение в периода от 26.07.2012г. до 31.10.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и М. В. Е. е осъдена да заплати на П. П. С. направените по делото разноски в размер на 5 000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и е осъдена да заплати на З. П. В. направените по делото разноски в размер на 3 100лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо до размера от ¼ ид.ч. от недвижимия имот, съответстваща на легитимацията на ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г. по влязло в сила решение за допускане на делба, по отношение на които е следвало да бъде постановено неприсъствено решение за уважаване на иска, евентуално е неправилно за тази част и за останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде обезсилено за размера от ¼ ид.ч. и делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на неприсъствено решение, евентуално отменено в тази част, както и отменено за останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемите П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В. и Л. П. Г. в депозираните отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, всички чрез процесуалния си представител адв. Н. Б., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х., редовно уведомени, не са депозирали отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

В жалбата и в отговорите не са направени доказателствени искания.

АДВ. Ж.: Поддържам подадената въззивна жалба изцяло. Едно уточнение, което се налага поради обстоятелство, което настъпи след подаване на въззивната жалба - получи се отговор от ответницата Л. Г., един от ответниците, който не е подавал никога отговор на исковата молба, не се е явявал в първото съдебно заседание, колегата Б. може би впоследствие е упълномощен, след приключване на първоинстанционното производство.

Уточнението ми е много кратко - по отношение на това има отговорвъзражение срещу въззивната жалба, но това не може да отмени последиците от неучастието й в първоинстанционното производство под каквато и да било форма.

2

АДВ. Б.: Поддържам депозираните писмени отговори на всички лица, които представлявам в производството, включително и на Л. Г., същата е конституирана по делото, и в тази връзка тя се свърза с мен, с оглед на което сключихме договор за правна защита, и оттук нататък представлявам и посоченото лице във въззивното производство, включително имам пълномощия до приключването му пред всички съдебни инстанции.

АДВ. Ж.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

Представям списък на разноските.

АДВ. Б.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям договори за безплатна правна помощ, която оказвам на доверителите ми, представям списък на разноските в тази връзка. Запознат съм с хонорара на колегата и правя възражение като моля, при евентуално определяне на адвокатското възнаграждение, да бъде преценена оказаната правна защита от процесуалния представител, с оглед правната и фактическа сложност на спора, и необходимостта от справедливо адвокатско възнаграждение.

АДВ. Ж.: Ще направя следното възражение: според мен смисълът на безплатната адвокатска помощ е като се започне едно производство да е оказвана в цялото производство. Не може на завоя, някъде във въззивното производство или в касационната инстанция, изведнъж да се трансформира от платена в безплатна тази помощ, така мисля. Ако се допусне такава фигура, то това означава заобикаляне на изискването в процеса да се доказват платени разходи, за да бъдат присъдени и то възможност, с която страната може да злоупотребява в зависимост от развитието на процеса, и порастването, и намаляването на очакванията за успех, не е редно!

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските от процесуалните представители на страните, ведно с приложените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ж. и сключени договори за предоставена безплатна правна помощ за адвокат Б..

АДВ. Ж.: Само да добавя реплика на възражението за прекомерност.

Първо, когато на колегата Б. му плащаха пред първата инстанция, размерите на хонорарите са дори по-високи. И второ, аз имам 7 ответника, смятам, че има обективно съединение на исковете, с множество субекти, никога не съм ги считал за отделни дела, така че по всяко да има някакъв различен хонорар, а това нещо се упражнява срещу доверителката ми абсолютно безотказно, откакто текат тези спорове, което също не намирам за толкова редно.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

3

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което съобразно с исканията във въззивната жалба евентуално да обезсилите решението за 1/4 идеална част от имота и да постъпите съобразно с констатирания порок, водещ до недопустимост на това решение, евентуално както и съм поискал, да го върнете на първоинстанционния съд да се произнесе по искането ми, направено своевременно за произнасяне на неприсъствено решение срещу тези ответници, които никога не са оспорвали правата на доверителката ми, нека да кажа, включително и в делбеното производство. Знам, че решението е задължително, но там има една възможност, една специфика, част от съделителите да попаднат в едно дело и да им бъдат натрапени права, които те, иначе житейски, не претендират.

Поради изискването за служебно начало, издирването им по всякакви начини, включително и в много случаи в нарушение на диспозитивното начало, спазването на което е голям проблем в делбените производства, просто осъзнаването докъде важи служебното начало, и откъде нататък започва нарушаването на диспозитивното начало в този процес. Всичко това се е случило в пълен мащаб в делбеното производство и тези 4 лица, общо легитимирани по решението с 1/4 идеална част от имота, са попаднали точно така в това дело. Те никога, ако проследите данните от самото дело, не са взели някакво участие, някакво становище, дума не са „обелили“ по това дело и изведнъж се оказват „наградени“, не са и претендирали собственост, и между другото това тяхно поведение извънсъдебно продължава неизменно след постановяване на решението в продължение на повече от 10 години. И за пръв път сега, един от тях четиримата упълномощава адвокат едва във въззивното производство, да заяви някакво становище по въззивната жалба.

Но, забележете, аз уважавам усилията на колегата Б. в тази посока, те са положени много старателно, ние дори нямаме възражение от това лице, направено с отговора на въззивната жалба срещу правата на доверителката ми, а има позоваване, че „другите като са възразили, все едно то и за мен се отнася“, но лично тя да възрази - Л., сега в този отговор няма никакво възражение и то е опасно да се прави сега, защото материалноправното възражение, което би се съдържало в един отговор на въззивната жалба, няма как, съдържат се такива твърдения, е направено за пръв път, далеч след като е изтекъл 10-годишния срок за придобиване на имота по давност, ако го приемем в житейски смисъл.

Имам едно притеснение, понеже в предходно дело в същия състав на съда за съседния апартамент, с друга страна, беше прието, че въззивното производство има необходимо обаче факултативно другарство между множество страни, които се легитимират като съсобственици на един имот.

Нека да кажа, че по този въпрос, след внимателен преглед на практиката на Върховния касационен съд, се открива обратното, твърдо установено положение, че съсобствениците в един имот, бивайки конституирани в 4 някакво качество в един процес - било ищци, било ответници по иск, са обикновени другари и това почива на съвършено простото съображение, че няма норма в закона друго правно положение, което да изисква непременна еднаквост на решението спрямо всички съсобственици, лица, които се легитимират като съсобственици на един имот. И това логически се свързва с възможността да се придобива и изгубва правото на собственост върху идеални части от имот по най-различни способи. И ако ние приемем, че решението винаги трябва да е еднакво спрямо всички съсобственици, това ще доведе до невъобразими последици. В крайна сметка има още едно основно положение: всяко лице провежда действия за защита на собствените си права и никой не може да се включва, и да защитава негови права, които той не желае да защитава. В този смисъл, въпросът е намерил най-голямо практическо значение при разискването на случаи в практиката, при които „срещу или от съсобственици на един имот, лица, които са легитимирани като такива, се противопоставя възражение на трето лице-владелец на имота“. И практиката в тези случаи претърпя не еволюция, а направо революционна промяна някъде около 2013г.-2014 г., и след тази революционна промяна тя се следва неизменно. А каква е тя – да, признава се и след промяната възможността един от съсобствениците на един имот да иска от трето лице и да ревандикира целия имот, но голямата промяна е, революционна промяна е, че това се извършва в защита само на неговите права, а не и на правата на тези, които не предявяват иск за имота. И сега въпросът, понеже е разискван във връзка с възражение за придобиване на имота по давност от ответник по иска, се казва следното: „съдът трябва внимателно да изследва дали това възражение за давност, дали срокът срещу тези лица - съсобственици, които не водят иск, е изтекъл и тогава искът не може да бъде уважаван за идеалните части, които не са собственост на ищеца“. Това е решено твърдо, следвана практика. В редица решения, цитирал съм във въззивната жалба само 1 или 2, които бяха първите от тях и 1 последващо, в което има вътре цитирана друга практика, в която това се следва като твърдо установено положение, и то е поправилното.

В настоящия случай ние сме изправени пред същата материалноправна хипотеза – едно лице владее, другите са легитимирани като съсобственици на имота и с уговорката, която преди малко направих, че една част от тези легитимирани лица със съдебно решение никога в житейски план не са заявявали някакво желание, намерение да преустановят нечие владение или да направят каквото и да е, за да упражняват свое признато, очевидно не по тяхната воля, а по стечение на други обстоятелства, право. При това положение онова, което се казва за правния ефект и правните последици на предявен иск от само един от съсобственици срещу владелец на целия имот, и възражение за придобиване на имота по давност, ще важи на още по-силно основание, когато владелецът е ищец, а ответници са лицата, които са легитимирани като съсобственици. И то е, защото ответникът по иска за собственост на целия имот чрез възражението съвсем не може да ангажира ничия чужда правна сфера, освен собствената си. Той не може да възразява от ответниците каквото и да е било по отношение на техните права и най-вече по 5 пътя на възражението той не може да иска насрещно предаване на владението - затова трябва насрещен иск. Т.е възражението е процесуално средство за упражняване на права, което съвсем не може да се простре по отношение на останалите лица, които са легитимирани като съсобственици, за разлика от иска, при който се признава възможността един от съсобствениците да иска предаване владение на целия имот и това почива на едно съвършено просто съображение: ако третото лице няма основание да владее каквато и да било част от имота, всеки съсобственик се позовава на правото си да си служи с цялата вещ и в тази корелация на отношенията между съсобственик и трето лице, което няма никакви права, правото на съсобственика да си служи с цялата вещ продължава, и това е единствената причина, поради която поначало е възможно един от съсобствениците да иска предаване на владението на целия имот от трето лице, което не е легитимирано, но примерно, ако това лице е легитимирано като собственик на някаква идеална част, естествено този иск не може да се уважава за целия имот, а само за тази част, която е прието, че това трето лице владее, в случая частта на ищеца. Като съобразим твърдото положение, че другарите са обикновени, като съобразим освен това и тази практика, която трябва да пренесем логически в хипотезата, в която ищецът е владелец, а ответниците са лица, легитимирани като съсобственици, ние трябва на тази основа да преценим какво означава процесуалното бездействие на част от ответниците - липса на отговор, липса на каквото и да е възражение, това означава липса на извънсъдебен спор, това е нашата теза. Няма спор между тези лица и г-жа Е., че тя е собственик на имота, нямало е такъв още по време на делбата. Там са се случвали служебни действия по разместване на страни, слагането им като на шахматна дъска - вие сте собственик, вие не сте, но няма и заявени граждански позиции, няма претендиране на права, и това поведение продължава 12 години след това.