Определение № 27355 от 17.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27355 гр. С., 17.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20221110118396 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против Рекламна къща (ФИРМА) ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ********* седалище/ адрес на управление: гр.С., общ.С., ул. (АДРЕС).

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал. 4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 15.06.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 14051 срещу Рекламна къща (ФИРМА) ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ********* седалище/ адрес на управление: гр.С., общ.С., ул. (АДРЕС) за сумата в размер на 1482,61 лева, от които 1301,68 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., както и суми отразени в изравнителни сметки № 1005368809/31.07.2020г. за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г., №1005368808/31.07.2020г. за периода м.07.2019г. до м.03.2020г., №1005368807/31.07.2020г. за периода м.05.2019г. до м.06.2019г., №1200514373/30.09.2020г., периода м.05.2019г. до м.06.2019г., №1200514372/30.09.2020г. за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г., №1200514371/30.09.2020г. за периода м.07.2019г. до м.03.2020г., 142,39лв. - законна лихва за забава от 03.03.2019г. до 08.06.2021г., както и 32,39лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.02.2020г. и 6,15лв. - законна лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 08.06.2021г., като законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско 1 възнаграждение. Сочи, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело №34111/2021г. по описа на СРС, 143 състав е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК е било депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което бил предяви иск относно вземането в едномесечен срок.

Твърди, че между Рекламна къща (ФИРМА) ЕООД и (ФИРМА) ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружеството и дължал връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Твърди, че рекламна къща (ФИРМА) ЕООД не изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Сочи, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от (ФИРМА) ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението. Твърди, че купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕв срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди, че Дружеството било изпратило писмо покана, с което длъжникът бил поканен да заплати доброволно дължимата сума, в която било посочено, че ако не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, (ФИРМА) ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това. Твърди, че въпреки отправената покана последвало плащане не било извършено, поради което дружеството на 15.06.2021г. депозирало на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Рекламна къща (ФИРМА) ЕООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период. Сочи, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма (ФИРМА) ЕООД. Сочи, че сумите за ТЕ за процесния период -м.01.2019г. до м.04.2020г. за процесния имот са начислявани от (ФИРМА) ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - (ФИРМА) ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.изпълнителен директор и Рекламна къща (ФИРМА) ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ********* седалище/ адрес на управление: гр.С., общ.С., ул. (АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и (ФИРМА) ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ********* седалище/ адрес на управление: гр.С., общ.С., ул. (АДРЕС) дължи на (ФИРМА) сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 12.07.2021 година по ч.гр.дело ч.гр.дело № 34111/2021година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата в размер на 1482,61 лева, от които 1301,68 лева -главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., както и суми отразени в изравнителни сметки № 1005368809/31.07.2020г. за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г., №1005368808/31.07.2020г. за периода м.07.2019г. до м.03.2020г., №1005368807/31.07.2020г. за периода м.05.2019г. до м.06.2019г., №1200514373/30.09.2020г., 2 периода м.05.2019г. до м.06.2019г., №1200514372/30.09.2020г. за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г., №1200514371/30.09.2020г. за периода м.07.2019г. до м.03.2020г., 142,39лв. законна лихва за забава от 03.03.2019г. до 08.06.2021г., както и 32,39лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.02.2020г. и 6,15лв. - законна лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 08.06.2021г., като законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.59от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последните са консумирали тази енергия и са използвали посочената услуга, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и услугата са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено 3 разместване в отношенията между двата субекта.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за забава.

При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения както и, че е изпълнил точно.

Ответникът носи доказателствената тежест да установят точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на дружеството (ФИРМА) ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът