Решение № 16536 от 04.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16536 гр. с., 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110152691 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу [фирма] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването в полза на ищцовото дружество на следните вземания от ответника: сумата от 140,79 лева (след допуснато изменение на исковата претенция с протоколно определение от 10.06.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на размера на иска от първоначално предявения от 271,01 лева и прекратяване на делото по отношение на разликата до 140,79 лева), представляваща незаплатената част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „Д.Д.“ с рег. № СВ **** АК вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град с., при движение по [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,65 лева, (след допуснато изменение на исковата претенция с протоколно определение от 10.06.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на размера на иска от първоначално предявения от 3,17 лева и прекратяване на делото по отношение на разликата до 1,65 лева), представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2023 г.

Ищецът твърди, че на 03.06.2022 г. около 18:00 часа в град с. при движение по [адрес] се движел лек автомобил „К.С.“ с рег. № СА **** ТХ, управляван от О.И.. Посочва се, че поради движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчна дистанция моторното превозно средство ударило в задната му част спрялото пред него – поради образувано задръстване на улицата, друго МПС – лек автомобил „Д.Д.“ с рег. № СВ **** АК, управлявано от Г. Х.. Излага се, че за настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2022 г. Вследствие от инцидента били нанесени материални щети по л.а. „Д.Д.“, описани в протокола за ПТП, уведомление за 1 щета и опис-технически експертизи по щетата. Поддържа се, че към момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие увреденото МПС било застраховано при [фирма] по силата на валидна застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско“, валидна до 14.05.2023 г. Ищцовото дружество твърди, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „К.С.“ с рег. № СА **** ТХ. Сочи се, че към 03.06.2022 г. гражданската отговорност на този водач била застрахована при ответника [фирма] по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 01.10.2022 г. Посочва се, че за обезщетяване на настъпилите щети по лек автомобил „Д.Д.“ с рег. № СВ **** АК пред ищеца била образувана преписка по щета № 0020-190-0114-2022, в хода на която и на основание експертна оценка ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз [фирма], а необходимите за това части били доставени от [фирма]. Излага се, че [фирма] одобрило изплащането на застрахователно обезщетение в размер от 4 196,47 лева, от които 1 873,86 лева, представляваща стойност на труда била изплатена на дружеството, извършило ремонта въз основа на издадена фактура № 1000014874/11.10.2022 г., а сумата от 2 322,61 лева, представляваща стойността на частите – на [фирма] – с платежно нареждане с бордеро № 494422/12.10.2022 г. В исковата молба се посочва, че с изплащане назастрахователното обезщетение и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата и виновен водач за настъпване на ПТП. Допълва, че с регресна покана, получена от [фирма] на 15.11.2022 г. ответникът бил поканен да заплати на ищеца сумата от 4 211,47 лева, включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение от 4 196,47 лева и сумата от 15 лева- ликвидационни разноски по определянето му. В тази връзка пред ответника била образувана щета № 471021222207276. По същата [фирма] одобрило изплащане на сумата от 3 940,46 лева, като между двете дружества било извършено прихващане на насрещни вземания именно за този размер. [фирма] твърди, че към настоящия момент ответникът продължава да му дължи разликата от 271,01 лева, формирана от стойността на общо дължимото регресно вземане и погасеното чрез прихващане, която ищецът претендира в настоящия процес. На основание чл. 412, ал. 3 КЗ намира за дължима и претендира законна лихва за забава за периода от 15.12.-2022 г. – датата, следваща изтичането на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ до 22.01.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, както и законната лихва от този момент – 23.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г.ев оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва и признава наличието на сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на л. а.

„К.“ с рег. № СА **** ТХ. Счита, че изплатеното извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 940,46 лева е определено от [фирма] правилно и е в достатъчен размер.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие от 03.06.2022 г. между МПС „К.“ с рег. № СА **** ТХ и МПС „Д.“ с рег. № СВ **** АК и всички вреди, претендирани от ищеца. Намира, че изплатеното от [фирма] обезщетение надвишава действително претърпените вреди. С отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на лихва за забава поради неоснователност на главната претенция. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са установителни искове за признаване съществуването в правната сфера на ищеца на парични вземания от ответника, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че процесните искови претенции са предявени при съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, което обуславя извод за тяхната допустимост.

По същество:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, при които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на фактите, предпоставящи встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ задължения срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка), в случай, че твърди това.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже сочените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в частност липсата на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и част от вредите, както и, че е погасил претендираното вземане, в случай, че твърди това.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението на съда от 23.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед неоспорването му от страните, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л.а. „Д.Д.“ с рег.

№ СВ **** АК, застрахован при ищеца [фирма] по застраховка „Каско “ и л. а. „К.С.“ с рег.

№ СА **** ТХ, застрахован при ответника [фирма] по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че ПТП е настъпило вследствие от виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „К.С.“ с рег. № СА **** ТХ, както и, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на дружеството, доставило необходимите авточасти и дружеството, извършило ремонта сума в общ размер от 3

4 196,47 лева, като е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лева, част от което обезщетение – в размер от 3 940,46 лева е погасена от ответника чрез прихващане с насрещно вземане от ищеца.

Така посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса чрез събраните писмени доказателства, както и от експертните изводи на вещото лице.

Писмените доказателства по делото сочат, че на 28.04.2022 г. между третото за процеса лице „И. И“, с ЕИК: [ЕИК], в качеството му на собственик и застраховащ, от една страна и [фирма], в качеството му на застраховател, от друга страна, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0020190202200659 със срок на действие от 1 година – за периода от 15.05.2022 г. до 14.05.2023 г., с обект на застраховка товарен автомобил „Д.Д.“ с рег. № СВ **** АК, с дата на първа регистрация 14.05.2015 г. и година на производство 2015 г., по клауза „пълно каско“. С договора за застраховка е уговорен начин на обезщетяване – съгласно експертна оценка и в доверен сервиз.

Следователно, към твърдяната дата на процесното ПТП – 03.06.2022 г. между ищцовото дружество и собственика на т.а. Д.Д.“ с рег. № СВ **** АК е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ – клауза „пълно каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за застраховане по застраховка „Каско“ на сухопътно превозно средство.

Както се изясни, по делото не се спори настъпването на процесното застрахователно събитие – ПТП от 03.06.2022 г. и обстоятелствата, при които е реализирано.

Същевременно, при анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2022 г., уведомление от 06.06.2022 г. за щета на МПС и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 03.06.2022 г. при следния механизъм, който не е спорен между страните по делото: около 18:00 часа, в град с., при движение по [адрес] водачът на л.а. „К.С.“ с рег.