Решение № 328 от 05.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Смолян, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500500 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр. София чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Светослав Стоянов срещу Решение № 397 от 18.08.2025 г. на Районен съд - Смолян, постановено по гр. дело № 194/25 по описа на Районен съд - Смолян, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. З. Д. ЕГН ********** с. Елх., общ. Р., обл. См., сумата от 2907.81 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода от 29.01.2022г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, както и сумата от 525,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислена до 28.01.2025 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 150 лв. - разноски по делото за експертиза и държавна такса в размер на 166,31 лв.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушаване на материалния 1 закон. Излагат се доводи, че спорният въпрос по делото е дали е приложима общата нормативна уредба и в частност КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство. Сочи се, че разрешението, дадено от районния съд, създава прецедент, който е резултат и от константната съдебна практика на Окръжен съд –Смолян, като се твърди, че тази практика не кореспондира с практиката на останалите окръжни съдилища и тази на ВКС.

Твърди се, че изложените от първоинстанционния съд мотиви не съответстват на действащото законодателство. Сочи се, че възприетата аналогия с разпоредбата на чл. 50а, ал. 2 от Закона за държавния служител е ирелевантна с оглед разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА. Твърди се, че не е налице юридическа непълнота, още повече е неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС. Неправилно са интерпретирани нормите на Съюза, което е довело до погрешен извод за пряк ефект на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия. Неправилен и необоснован е изводът, че полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, защото не са натоварени с особените функции и ограниченията по ЗМВР. Сочи се, че превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 в частния сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд.

Посочената директива не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези, свързани с организацията на работното време. Що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този въпрос, тя установява само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа, като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки така, че работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите - членки по този въпрос.Твърди се, че неправилно е прието, че положеният нощен труд не е заплатен.

Неправилно и необосновано се приема, че за да се формира коефициент 1,143, следва да се разделят 8 часа към 7 часа, тъй като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна заповед. Твърди се, че не е разгледана правилно приложимостта на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР, 2 като не е взето предвид, че нормите на чл.179 и чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително и заплащането му, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. Районният съд е приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на законово основание за това. Като се позовава на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на правото на ЕС, тъй като СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, а с ТР на ВКС същите са и индивидуализирани. Сочи се, че в случая не е налице и празнота в правната уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово ниво, която изрично предвижда в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа. Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №

1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. Неоснователно е заключението за несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по отношение на отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя районният съд не е отчел, че в чл. 267 от ДФЕС се съдържа разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право, което е в компетентността на националния съд. Жалбоподателят посочва мерките за защита и компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР спрямо служителите по чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като счита, че СЕС признава наличието на такива обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, но причините, обосноваващи работно време от 22.00 ч. до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21, които сочат, че нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. Твърди, че след като не е налице изискване към държавите – членки да определят границата на нощния труд под тази на 3 дневния, държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на сходство на функционални задължения на други такива служители, то същите са специални и затова са уредени в специален закон, предвиждащ ясни компенсаторни механизми. Районният съд неправилно е интерпретирал принципа на равно третиране и сходно положение, каквото в случая в националното законодателство не съществува и не води до резултат, несъвместим с нормите на Съюза, обвързано с преследваната цел. Наличието на такава нормативна несъвместимост в производство пред СЕС не е установявана, а резултатът следва да е съвместим с правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържа изискване за критерии и същите са на преценка на националните правоприлагащи органи при съблюдаване на дадените разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с решение С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с тези по дело С-260/20г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023г.. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В отговора на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи, че спорът между страните е правен, като оплакванията в жалбата относно начина на определяне на възнаграждението на ищеца са неоснователни. Действително поради противоречива съдебна практика и постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 г. и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, ОС – Смолян е отправил преюдициално запитване по в. гр. д. № 193/2023 г., по което е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С постановеното по него Определение от 29.07.2024г. се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. Прието е още, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Твърди се още, че специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената 4 тежест именно на нощния труд, поради което следва да се приложи методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Именно прилагането на тази методика е изпълнение на предвиденото в чл. 12 б. а/ от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки така, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Сочи се, че в т. 73-80 от Решението по дело С-262/20 на СЕС се приема, че липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък, и ако не се установи друго, подобен аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. Твърди се в отговора, че прилагането на ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС би довело именно до разлика в третирането и до поставянето на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители в сходно положение, които полагат нощен труд, в по-неблагоприятно положение. Посочената в ТР разлика в третирането е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и т. 75 от решението по дело С-262/22 – че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието“ и че „при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“. Сочи се, че в т. 76 от решението по дело С-262/22 на СЕС обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. В отговора се твърди още, че при извършените проверки се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на чл. 187 от 07.07.2020 г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители по чл.