Решение № 3684 от 21.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.05. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВЕРГИНИЯ

МИЧЕВА-РУСЕВА при секретаря Диана Борисова, като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4103 по описа на съда за

2018 г., взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Н.Г.К.,

ЕГН: ********** искова молба, с която моли ответника ЗАД „А.“ АД ,

ЕИК ******да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева за търпени болки и страдания от ПТП, настъпило на 15.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на деликта –

15.12.2016г. до окончателното изплащане и обезщетение за имуществени вреди от 5123,17 лева заплатени разходи за лечение от датата на деликта – 15.12.2016г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2016 г. около

18:05 часа ищецът

Н.Г.К., ЕГН: ********** пътувал с влак посока гр. Горна Оряховища – гр. Велико Търново, в бързината слязъл на гара „Трапезица“ и след като разбрал, че не е на гара Велико Търново, тръгнал пеша по пътното платно, което е без бордюри и тротоари, за да стигне до гарата. Междувременно по същия път в срещуположна посока към гр. Русе в крайната източна лента на пътя се движел МПС л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № ******, собственост на П.Н.Н.и управляван от Н.С.Б. с несъобразена с пътните условия скорост, като при км.

102-300 предизвикал ПТП с движещият се по пътното платно пешеходец Н.Г.К. и причинил на последния телесни увреждания.

Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в МОБАЛ

„Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново в тежко състояние. Приет бил за лечение с множество наранявания по тялото и окончателната диагноза: фрактура на лява подбедрица (счупване на големия и малкия пищял с разместване на фрагментите), фрактура на осмо и девето ребро в дясно и на девето ребро в ляво, мозъчно сътресение, състояние на шок. На 23.12.2016г. била извършена операция - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и фабула, като е поставен интрамедуларен тибиален пирон. След операцията на подбедрицата се наблюдавали усложнения, довели до многократно постъпване на ищеца в лечебни и болнични заведения в състояние опасно за живота и в непосредствена опасност от загуба на ляв долен крайник.

Гражданската отговорност на водача Н.С.Б. е била застрахована при ответното дружество, поради което застрахователят ЗАД „А.“ АД дължал да обезщети произтеклите за пострадалия при процесното ПТП ищец вреди.

На 05.07.2017г. ищецът чрез своя процесуален представител - адв. Р.Ж. предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като към датата на подаване на исковата молба в съда не е изплатено застрахователно обезщетение.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 150 000 лева – неимуществени вреди и сумата от 5123,17 лева – имуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на пътнотранспортното произшествие до окончателното им изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС Н.С.Б., наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите за ищеца увреждания. Счита съдебно предявената претенция за завишена и оспорва искането за присъждане на законна лихва от настъпване на ПТП. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че той с поведението си сам се поставил в риск от увреждане.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от

КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

По претенциите с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 05.07.2017 г., а с писмо от 11.07.2017 г. ответникът е изискал допълнително доказателства, както и удостоверение за банкова сметка.

***рие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.

1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

В производството не се спори между страните, че за управлявания от Н.С.Б. лек автомобил марка „Моцубиши“, модел

„Колт“ с рег.

№ ****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „А.“ АД към датата на ПТП - 15.12.2016 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 26.02.2019 г.

(стр. 202 по делото).

Отговорността на ответното дружество може бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.

От дадените в съдебно заседание на

26.02.2019г. показания на свидетеля Н.С.Б. и на свидетеля М.И.Ц., както и приетото и неоспорено експертно заключение на инж. И.А.Т., което бе изслушано и прието, но без изрично оспорване от страните, става ясно, че процесното ПТП е настъпило в гр. Велико Търново на път I-5 км 102+300 срещу ж.п. гара „Трапезица“ на прав пътен участък в тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост и с мокро асфалтово покритие. Пътят е с две платна, разделени с двойна непрекъсната линия, предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти за движение. Процесният лек автомобил се е движел по пътя в дясната пътна лента в посока от гр. Велико Търново към гр.

Русе със скорост на движение 60 км/ч. Приближавайки към мястото на ПТП ищецът пешеходец се е движел също в дясната пътна лента за посоката на лекия автомобил със скорост около 3,9 км/ч, на около 1 метър вляво от десния край на платното за движение за посоката на лекия автомобил, но в противоположната му посока.

Водачът на лекия автомобил не е намалил скоростта си и не е променил посоката си на движение, в резултат на което е ударил пешеходеца от дясната му страна, същият е изхвърчал напред и се е установил върху платното за движение.

За посоката на лекия автомобил и преди мястото на настъпване на ПТП са монтирани пътни знаци Б 26 (ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч), знак А 38 (тунел) и знак Б 31 (край на забраната за изпреварване, въведена с пътен знак).

В нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, от ЗДвП, водачът на автомобила е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост на движение. В конкретния случай, преминаването през мокър участък на пътното платно с превишена скорост и в хипотеза на излизане от тунел в тъмната част на денонощието е криело сериозен риск от настъпване на пътен инцидент, който риск водачът на автомобила самонадеяно е пренебрегнал. По данни от делото и съгласно заключението на експертизата водачът на лекия автомобил се е движил с включени къси светлини, които са асиметрични и осветяват пространството пред него вдясно от автомобила странично до 5 метра и напред на разстояние 65-75 метра, а опасната зона за спиране на л.а. „Мицубиши“ при избраната от него скорост на движение от 60 км/ч е около 54 метра, т.е. водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице извежда извод, че дори и водачът да се бе движил с по-ниска скорост от 60 км/ч, вкл. и с разрешената от 50 км/ч, той пак е имал възможността да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване на инцидента.

С оглед изложеното може да се направи извод, че водачът на автомобила е реализирал виновно противоправно поведение, довело до настъпване на инцидента и релевираните от ответника доводи в противната насока са напълно неоснователни.

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от

КЗ, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на д-р К.А.С. се установява, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са получените от ищеца

Н.Г.К. увреждания: сътресение на мозъка, счупване на осмо и девето ребро в дясно и девето ребро в ляво и счупване на двата пищяла на лява подбедрица с разместване на фрагментите.

Сътресението на мозъка е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на осмо и девето ребро в дясно и на девето ребро в ляво е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, с счупването на двата пищяла на лявата подбедрица – трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.

На ищеца общо са извършени пет операции и манипулации за периода от 23.12.2016г. до 21.02.2019г. При постъпване в болницата в гр. Велико

Търново ищецът е бил в тежко състояние. След необходимите изследвания е проведено оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването на пищяла на лявата подбедрица и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Следоперативният период обаче е протекъл с усложнения – гнойно възпаление на мястото на счупването и металната остеосинтеза, което наложило неколкократна хоспитализация на ищеца за овладяване на инфекцията и отстраняване на металната остеосинтеза.

При ищеца се е получила псевдоартроза – несрастване на счупването на лявата подбедрица, което е породило провеждане на повторно оперативно лечение на счупването, изразяващо се в отстраняване на нежизненоспособните костни тъкани, направата на костна пластика и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. При изписването му е поставена гипсова имобилизация на лявата подбедрица за срок от 6 месеца, като при контролен преглед октомрви месец 2018г. е свален гипсът и е установено отново гнойна фистула. Приет е отново в болницата, където са изрязали мъртвите тъкани, като месец март 2019г. са предстояли нови контролни прегледи. Металната остеосинтеза не е извадена.

При проведения личен преглед на ищеца на

10.02.2019г. вещото лице д-р К.А.С. обективно констатира, че при ищецът е налице накуцваща походка и използване на помощни средства – патерици, без пълно натоварване на левия крак, деформирана лява подбедрица като големия пищял е дългообразно изкривен навън, оперативен белег под капачката отпред с дължина 6 см., а по предновъншната страна на лявата подбедрица се вижда оперативен белег с дължина 18 см. На границата между средна и долна трета на лявата подбедица се вижда напречен белег с размери 7/2 см. под нивото на кожата с липса на тъкан, сраснал се с околните тъкани. При ищеца има пълна липса на движение в лявата глезенна става, ограничен обем на движенията в лявата става от 90 градуса при норма от 130 градуса, наличие на уголемени лимфни възли в лявата ингвинална област, вследствие на инфекцията на лявата подбедрица.