Решение № 4544 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4544 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100510515 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 249914 от 21.10.2019 год., постановено по гр.дело № 59245/ 2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 27 състав, е признато за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 З С , срещу С. А. К., ЕГН: **********, гр.София, ул.********* и А. Д. П., ЕГН:

**********, гр.София, ж.к.“*********, че Л. М. Р., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*********, и Л. П. С., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*********, са собственици на недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.*********, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***. С решението на съда е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.

№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., както и са осъдени на основание чл.78, 1 ал.1 ГПК, С. А. К., ЕГН: **********, гр.София, ул.********* и А. Д. П., ЕГН:

**********, гр.София, ж.к.“ *********, да заплатят на Л. М. Р., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*********, и Л. П. С., ЕГН: **********, гр.София, ул.“*********, разноски по делото в размер на 1584,04 лв.

С решение № 20097017 от 11.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено в закрито заседание по гр.дело № 59245/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 27 състав е допусната на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 249914/21.10.2019 г. по гр.дело № 59245/2018 г., като в диспозитива на съдебния акт в следния абзац като вместо: „ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г.“, да се чете: „ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., В ЧАСТТА, в която С. А. К., ЕГН: **********, гр.София, ул.********* и А. Д. П., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.“ *********, са признати за собственици на основание давностно владение по отношение на недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.*********, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***“.

Срещу решението на СРС, 27 с-в е постъпила въззивна жалба от С. А. К. и А. Д.

П., подадена чрез пълномощника им адв.Е. Д. с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно- постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и като необосновано и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ищци Л. М. Р. и Л. П. С., чрез пълномощника си адв.С. Д. оспорват жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция са изслушани показанията на допуснатия на ответниците от въззивната инстанция свидетел Д.Х.М., от които се установява обстоятелството, че същия е ползвал процесния гараж № 4 за периода от 2008 г. до 2011 г., който му е бил предоставен за ползване от страна на ответника А. П.. От друга страна, с оглед разпита на допуснатия от въззивната инстанция свидетел съдът намира, че фактическата обстановка се допълва, както и че събраните в първата съдебна инстанция доказателства, н е са обсъдени правилно от първоинстанционния съд, като н е са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищците Л. М. Р. и Л. П. С. срещу ответниците С. А. К. и А. Д. П., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците С. А. К. и А. Д. П., че ищците Л. М. Р. и Л. П. С. са собственици на следния недвижим имот: ГАРАЖ № 4/ четири/, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.*********, с площ 18.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект с 3 идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда № 3/ три/ с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***, на основание придобивна давност. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл.79-чл.86 от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС. В настоящия случай в исковата молба, ищците Л. М. Р. и Л. П. С. твърдят, че от 2006 год. владеят процесния недвижим имот- гараж № 4, явно, необезпокоявано и непрекъснато, като владението върху същия продължавало и към момента на подаване на исковата молба в съда/ 07.09.2018 г./. В исковата молба се излагат доводи също така, че владението им върху процесния гараж № 4 не е прекъсвано от друго лице, както и че ответниците не са владяли гаража, тъй като ищците фактически са упражнявали владение върху него, считано от 2006 г. до момента на подаване на исковата молба в съда.

В практиката на ВКС- в решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр.дело № 500 от 2003 г. на ВКС, І г.о. е прието, че правоизключващото възражение за изтекла давност може да бъде уважено, само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС- упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе си. В решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.дело № 1366 от 2005 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.

Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от 4 придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл.83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ищцата е държала вещта, както и че я е държала за себе си/.Установяване на тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС е в тежест на ищците по делото.

Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години, тъй като ищците твърдят да са обикновени владелци - чл.79, ал.1 от ЗС, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл.68, ал.1 от ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл.69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Кумулативното установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС в настоящия случай е било в тежест на ищците по делото при условията на пълно и главно доказване - чл.154, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд приема, че в разглеждания случай по делото не е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Като елемент от придобивната 5 давност владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.