Решение № 3284 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3284 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100104663 по описа за 2024 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Т. Л. Г. ЕГН **********, чрез адв. Н. Х.-САК, като пълномощник, против „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, ЕИК 206617149, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от статия, публикувана на 17.10.2023г. на интернет сайта www.bgnes.bg., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е издател на интернет сайта www.bgnes.bg. На 17.10.2023г. в него е публикувана статия със заглавие:

“Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“ (линк към статията: https://bgnes.bg/news/pochinaliat-*************-10-000-lv mesetc-podkup-naevroprokurorkata-*******-*******-v-8-tedzhudzheta. Твърди се в исковата молба, че автор на статията не е посочен.

Изложено е, че статията е структурирана в две основни части. В първата си част, статията преразказва и цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П.П.

1

(обществено известен като П.Е.) до различни институции, в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата. Сочи се, че във втората си част, статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П.П..

Ищцата описва, че втората част на статията започва с въпроса: „ Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Твърди, че в тази част се съдържа твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно въпросния сигнал. Сочи още, че в началото на статията се казва, че „Обявеният за починал от инфаркт в Дубай през август тази година бивш следовател П.П. - Еврото прави скандални разкрития за корупция в българската европрокуратура и даване на огромни месечни подкупи на европейският прокурор Т. Г. ... Корупционната схема продължила 4 години ... “ и т.н. На преден план са изведени „скандалните“ „разкрития“ за корупция, а не информационният повод появилият се сигнал, който е предмет на статията. Наведен е довод, че акцентът не е поставен върху безспорният факт на наличието на такъв сигнал, а на по никакъв начин неустановените твърдения в него, които се презентират на публиката като все едно, че са установени. Счита, че намерението на автора на статията не е да се съобщи за наличието на въпросния сигнал и за неговото съдържание, а да внуши на публиката, че написаното в този сигнал е истинно, което по-натам в текста кулминира и в авторовия въпрос: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета “? “

Сочи се, че процесната статия е първоизточник на информацията, която впоследствие е съобщена и в други медии. Така например в сайта www.segabg.com е публикувана статия от 17.10.2023г. със заглавие: „Българският европрокурор се проверява по мистериозен сигнал от

П.Е.“

(линк: https://www.segabg.com/hot/categorv-bulgaria/bulgarskivat-evroprokuror-seproveryava-po- misteriozen-signal-*********). За разлика от процесната статия, тук информацията е поднесена коректно и без внушения към публиката. Акцентът и информационният повод е именно въпросният сигнал. Ясно е отграничено какво се твърди в този сигнал, ясно е поставена под съмнение неговата достоверност и автор (доколкото контекстуално обективно съществуват такива). Не са правени твърдения и внушения по отношение на ищцата. Не е предпоставяна истинността на твърденията в сигнала. Авторът - Д.Д., е потърсила и ищцата за коментар (в съответствие със журналистическите стандарти).

Стилът на списване на процесната статия в сайта www.bgnes.bg. както и изобщо начинът и поводът за публикуването й, подозрително много приличат на механизма, описван напоследък в контекста на публичните скандали покрай 2 съдебната система у нас, а именно на контролирано и целенасочено „изтичане“ на предварително подготвяни в самата прокуратура материали, подавани към определени медии с цел дискредитиране на определени личности. Това от своя страна е още една индикация за противоправния характер на процесната статия и в частност на визираното клеветническо изречение: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“.

Наведен е довод, че твърдението, съдържащо се в процесната статия, че Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“, направено чрез поставяне на въпрос от анонимния автор на статията: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“? е невярно и позорящо. То е клеветническо по своята същност и на практика набеждава ищцата в извършване на престъпление. Същото е уронващо репутацията на ищцата. Описаното засяга личния и професионален авторитет на ищцата, честта и достойнството й. Създава невярна негативна представа за личността и професионалните й качества. В резултат ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството й, авторитетът й в обществото, включително в професионалните й среди. Също така, процесното твърдение и направени внушения поставят под съмнение и етичните и морални качества на ищцата, както и независимостта и безпристрастността й в изпълнение на професионалните си задължения.

В резултат на твърдението и внушенията в статията ищцата търпи неимуществени вреди и в емоционалната си сфера, изразяващи се в причинен психологически дискомфорт и емоционални страдания. Същата е изпитала чувства на безпокойство, тревога, потиснатост и притеснение. Предизвикала е чувство на унижение у ищцата, поради представянето й като престъпник (вземането на подкупи е тежко умишлено престъпление). Дълго време след това не могла да се съсредоточава в работата си, т.к. се е тревожела какво си мислят и ще си помислят колегите й и обществото. Допълнително, с оглед местоработата на ищцата, с процесната статия като цяло се получава и дискредитиращ ефект и относно институцията на европейската прокуратура. Това от своя страна води до допълнителни тревоги и притеснения у ищцата, т.к. предизвиква у нея загриженост и за този ефект.

Препис от исковата молба е връчен на ответното „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който е наведено възражение за недопустимост на исковите претенции. Твърди, че предоставеното 3 информационно пространство на електронен сайт www.bgnes.bg. е на друго търговско дружество. В условията на евентуалност оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД не е издател на интернет сайта www.bgnes.bg., поради което претендираните с исковата молба вреди от материал, публикуван в електронен сайт, са неоснователни. Посочва, че публикуваната информация е пресъздадена от документ, подаден до няколко институции. Същата не съдържа твърдения и оценки за факти, оценки и мнения за ищцата, както и обидни думи, изрази или квалификации от естество да накърнят доброто име и честта на ищцата, нито по същината си да представляват клевета.

Описва, че статията преразказва и цитира сигнал, изпратен от П.П. до различни институции през 2023г., в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата, както и се дава информация за личността на ищцата и за П.П..

Независимо от многократните опити да бъде осъществен контакт с Т. Г. по телефона, с оглед предоставянето й право на отговор/ опровержение, ищцата в настоящото производство не се е свързала с журналистите на агенцията. Наведен е довод, че ищцата Т. Г. е публична личност и с оглед на това е нормално и допустимо да се концентрира медиен интерес за личността и действията й, които да се коментират и изследват, включително да бъдат подлагани на критика. Оспорва твърденията, че в статията се съдържат твърдения на автора, които сочат тенденциозно отношение и са направени внушения. В случая става въпрос за лични възприятия на ищцата, не за конкретика по отношение честта и достойнството й, от което да са претърпени неимуществени вреди. Оспорва твърдението за емоционален дискомфорт и страдания, същите са голословни и не са подкрепени от доказателства. Сигналът от П. е факт, а дейността на медиите е да публикуват новини. Личните възприятия на един субект не могат да се квалифицират като дискредитиране на европейска институция, още повече публикацията е в България, а не в ЕС. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, чрез оповестяване на сигнал от П.П. до различни институции, включително до Европейската прокуратура, във връзка с разкрития за корупционни схеми в Р България от самия П., както и липсва причинна връзка между поведение и настъпилия резултат, осъществена виновно.

Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв.Н. Х. поддържа предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л.70 / Ответното дружество, чрез адв.Б. оспорва предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л.69/

4

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, чл.12 от ГПК, както и доводите на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че на 17.10.2023г. на интернет сайт www.bgnes.bg. е публикувана статия със заглавие: „Починалият“ П.Е. до Кьовеши: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“. Видно от приетата разпечатка на процесната статия, в първата си част, публикацията преразказва и цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П.П. (обществено известен като П.Е.) до Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, СГП, КПКОНПИ, парламентарната комисия за борба с корупцията, в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата. Сочи се, че във втората си част, статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П.П../л.5-л.8 от делото/

Втората част на статията започва с въпроса: „ Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Статията продължава с обяснението, че ищцата е „една от двете европрокурорки, ангажирани от примиера К.П. и вътрешния министър Б.Р. в нарушение на закона да разпитват укриващия се в Дубай тогава В.Б. и да уреждат кампанията срещу бившия примиер Б. при незаконния му арест през март 2022г.“ Във втората част на статията са публикувани факсимилета на сигнал с подател назован П.В. П. до изброените погоре институции и клетвен лист от лице посочено като П.В. П../л.7-л.8 от делото/ Като автор на процесната статия под текста и е посочена БГНЕС, без конкретно име на журналист.

Не е спорно, че статия с цитати от сигнал с подател назован П.В. П. има в електронното издание на „СЕГА“ от 17.10.2023г., като същата е озаглавена „Българският европрокурор се проверява по мистериозен сигнал от П.Е.“.

Цитираната статия съдържа и коментар на ищцата Т. Г../разпечатка от в-к СЕГА на л.10 от делото/

Във връзка с обстоятелствата свързани с процесната статия по почин на ответника е допуснат един свидетел – Г.М.П..

Според показанията на свидетелят П. – главен редактор в информационна агенция БГНЕС, процесната статия била публикувана след получен сигнал на 5 електронната поща. Свидетелят сочи, че при такъв тип деликатна информация, която засяга трети лица задължително в агенцията правят проверка. Сочи, че имали свои източници /неназовани/, които потвърдили постъпването на сигнала в органите, до които е адресиран. Свид. П. сочи, че потърсили г-жа Г., но не успели да се свържат с нея. Пояснява, че БГНЕС е информационна агенция, която трябва предаде максимално бързо информацията, за разлика от другите медии, които могат да изчакат, поради което решили да направят публикацията. Сочи, че г-жа Г. не е направила опит да се свърже с агенцията, нито да потърси право на отговор.