Решение № 132 от 05.08.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ямбол, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г.а като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200509 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Й. от гр. Я. против Наказателно постановление № . г...., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Я., с което на основание чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от същия кодекс.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения, че отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение е ангажирана без основание и в противоречие с материалния закон.

В с.з. жалбоподателката, редовно призова, участва лично и с редовно упълномощен адвокат. Като не оспорва залегналите в АУАН и в НП фактически констатации, защитникът претендира за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Поради обстоятелството, че управляваният автомобил е собственост на юридическо лице счита, че жалбоподателката неправилно е санкционирана като физическо лице с налагане на глоба и то в размера от 2000 лева, който е предвиден за 1 имуществената санкция. Пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

АНО, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище по спора, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и процесуалния закон и моли да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Около 17:55 часа на 09.04.2024г. по ул. „.а“ в гр. Я. жалбоподателката управлявала товарен автомоби...л „., собственост на управляваното от нея дружество „...., за който нямало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. За това й бил съставен бил съставен АУАН серия GA, № .... от същата дата за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, който същата подписала без възражения.

Впоследствие - на 14.05.2024 г., въз основа на акта и при идентично на посоченото в него фактическо описание на нарушението, срещу жалбоподателката е издадено оспореното НП.

Видно от съдържащата се в АНП справка за нарушител, жалбоподателката е наказвана многократно по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – осем пъти с влезли в сила НП и 24 пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата, съдът прие за установена от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ установява задължение за сключване на задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите по отношение на всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на 2 територията на Република България и не е спряно от движение.

Съгласно чл.638, ал.1 от КЗ, на лице по чл.481, ал.1, т.1 от КЗ (притежаващо регистрирано на територията на страната и неспряно от движение МПС) се налага наказание: т.1 глоба в размер на 250 лева за физическо лице, и т.2 имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице и едноличен търговец.

В описателната част на АУАН и НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че на 09.04.2024г. в 17:55 часа по ул. „...“ в гр. Я. жалбоподателката управлявала товарен автомобил ...„., собственост „...“ ЕООД – гр. Я., който е регистриран на територията на Република Б. и не е спрян от движение, без сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В контекста на тези неоспорени фактически положения и на гореизложените законодателни решения е безспорно, че отговорността на жалбоподателката неправилно е била ангажирана за нарушение по чл.481, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като същата не е собственик на превозното средство и не е субект на вмененото й нарушение. При последователно възприетите от актосъставителя, от АНО, а и от настоящата инстанция фактически положения, деянието е следвало да се квалифицира като нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, според който, лице, което, както е в случая, не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

В този смисъл настоящият състав намери, че следва да упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 и т.2 от ЗАНН, като преквалифицира нарушението от такова по чл.481, ал.1, т.1 от КЗ в такова по чл.638, ал.3 от КЗ и приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената му част.

С оглед данните за личността на жалбоподателката, която е многократно наказвана по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, съдът намери, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от 3 този вид и не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото, доколкото направеното оспорване не е отхвърлено, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се уважи.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Т.е., размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и 4 правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.7, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № .... г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Я., с което на основание чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, С. Д. Й. от гр. Я., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от същия кодекс, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането И НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА от 2000 (две хиляди) на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Я. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателката С. Д.

Й., с посочени по-горе данни, сумата 200 (двеста) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5