Решение № 2300 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110108720 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К., гражданин на САЩ, роден на **** г. в ****, постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********, с адрес ****, чрез процесуален представител адв. Д. Г., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК срещу С. К., гражданин на ****, родена на **** г., постоянно пребиваваща в Република България, с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, представляващ апартамент № 5, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор **** в ****, със застроена площ 94.53 кв.м., ведно с прилежащите изба № 7 с площ 4.11 кв.м. и 6.9536% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради пълна липса на принос на ответницата в придобиването му.

Ищецът твърди, че пребивава в Република България от 2004 г. и че процесният апартамент първоначално е бил придобит в патримониума на изцяло негово търговско дружество „****" ЕООД, ЕИК ****, на което той е едноличен собственик на капитала и управител. Сочи, че дружеството е било финансирано изключително с негови лични средства, в т.ч. с предоставен от него по Договор за паричен заем от 30.05.2005 г. заем в размер на 72 000 лв., предназначен именно за закупуване на недвижим имот в новострояща се сграда. Излага, че апартаментът е придобит от дружеството още през 2005 г. чрез договор за доброволна делба. На 20.06.2019 г. ищецът сключил граждански брак с ответницата, а на 17.03.2020 г., действайки като управител на дружеството, прехвърлил процесния имот на себе си като физическо лице, като насрещната престация представлявала погасяване чрез прихващане на 1 личното му вземане от 70 000 лв. срещу дружеството, произтичащо от посочения договор за заем от 30.05.2005 г. Поддържа, че доколкото имотът е придобит срещу негов личен актив — лично негово предбрачно вземане спрямо собственото му дружество — за придобиването му липсва какъвто и да е принос на ответницата. Сочи, че е пенсионер, а ответницата е безработна и е разчитала изцяло на неговата финансова издръжка. Бракът е прекратен с Решение № 1878/23.05.2025 г. по гр.д. № 20253110101085 на ВРС, 18 състав.

Моли иска да бъде уважен и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил.

В хода на производството ответницата, чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 21, ал. 4 СК изисква от ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата не е имала никакъв принос — не само материален, но и под формата на грижи за семейството и работа в домакинството, т.е. във всичките му форми по чл. 21, ал. 2 СК.

Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС. Моли иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноски.

Твърденията й, че е работила изцяло и се е грижила за домакинството и за съпруга си по време на брака, който има трайно намалена работоспособност и здравословни проблеми, поради което настоява за наличие на принос в неговата косвена форма са преклудирани, като заявени след срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като взе предвид така определената рамка на спора, събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, изложени в хода на устните състезания, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 515/20.06.2019 г. на Община Варна, се установява, че страните са встъпили в брак на 20.06.2019 г. От влязлото в сила Решение № 1878/23.05.2025 г. по гр.д. № 20253110101085 на ВРС, 18 състав, се установява, че бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, считано от 23.05.2025 г. По делото не се твърди и не се установява от брака да са родени деца.

От Решение от 30.07.2004 г. на Варненския окръжен съд по ф.д. № 2139/2004 г. се установява, че търговското дружество „****" ЕООД е учредено с едноличен собственик на капитала и управител ищеца М. К.. От Решение № 302/14.01.2008 г. на ВОС се установява, че впоследствие ищецът е прехвърлил 20 от притежаваните от него 100 дружествени дяла на сина си Д. М. К., като дружеството е преобразувано в „****" ООД, а ищецът е запазил преобладаващото участие от 80 дяла.

От Договор за паричен заем от 30.05.2005 г. се установява, че ищецът М. К., в лично качество на заемодател, е предоставил на „****" ЕООД като заемател сумата от 72 000 лв. с изрично уговорено предназначение — 2 закупуване на недвижим имот (апартамент) в новострояща се сграда в поземлен имот № 1827, кв. 37, ****, гр. Варна. Този договор е сключен близо четиринадесет години преди сключването на брака между страните.

От Договор за доброволна делба от 31.05.2005 г., както и от приетите по делото нотариален акт за покупко-продажба № 61/2004 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 155/2005 г., се установява веригата на правоприемството, по силата на която „****" ЕООД е придобило в дял и изключителна собственост процесния апартамент № 5 заедно с прилежащите му части още през 2005 г.

От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение № 69, том 2, рег. № 1995, дело № 228 от 17.03.2020 г. на нотариус Александър Ганчев, рег. № 194 на НК, се установява, че „****" ООД, представлявано от управителя М. К., е прехвърлило на М. К. като физическо лице собствеността върху процесния апартамент № 5. Насрещната престация по сделката е изрично уговорена като прихващане и погасяване на задължение на дружеството-прехвърлител към приобретателя в размер на 70 000 лв., произтичащо именно от Договора за паричен заем от 30.05.2005 г.

Данъчната оценка на имота към момента на придобиването е 87 734.40 лв.

От приетите по делото нотариално заверени декларации от от В. А.

Т., имащи характер на разписки се установяват плащания, извършени от ищеца във връзка с придобиването на имота от дружеството.

От приетото по делото удостоверение УРИ 125560-1180/10.03.2026 г. на сектор „Миграция" при ОДМВР – Варна, издадено въз основа на издадено по искане на ищеца съдебно удостоверение, се установяват регистрирани пътувания на ответницата през ГКПП на Република България за периода 09.03.2023 г. – 09.03.2026 г., но като се отчете факта, че поради режима на Кодекса на шенгенските граници данните не са изчерпателни.

От показанията на свидетелката А. Р. К., родена на **** г., без родство и дела със страните, разпитана в открито съдебно заседание на 08.05.2026 г. и ценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че е водена от ищцовата страна, се установява, че свидетелката познава ищеца от години. От получени от него данни тя заявява, че ответницата не полагала достатъчни грижи за него, въпреки разликата във възрастта им - двамата се хранели отделно, ответницата не работела, стояла вкъщи и била изцяло издържана от ищеца с неговата пенсия; както и че ответницата не е давала средства за апартамента. Свидетелката заявява и че ищецът ежемесечно подпомагал майката на ответницата.

Въз основа на така установеното, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване, че придобитият по време на брака недвижим имот е индивидуална собственост на ищеца поради пълна липса на принос на ответницата в придобиването му.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на 3 брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместния принос, обособени в две групи — пряк материален принос (влагане на средства от трудова или друга дейност и личен труд) и косвено съдействие за придобиването (грижи за децата и работа в домакинството). По силата на чл.

21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, като съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС тази презумпция намира приложение при възмездните придобивни основания.

В настоящия случай процесният имот е придобит от ищеца на 17.03.2020 г. — по време на брака чрез възмезден способ прехвърляне срещу погасяване на парично задължение – даване вместо изпълнение, поради което в негова полза възниква оборимата презумпция за съвместен принос и съответно за съпружеска имуществена общност. Именно тази презумпция ищецът цели да обори по реда на чл. 21, ал. 4 СК.

Следва да се очертае разграничението, проведено с Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС и възприето в Решение № 415 от 07.07.2025 г. по гр.д. № 2117/2024 г. на ВКС, II г.о., между иска по чл. 23 СК и този по чл. 21, ал. 4 СК. Първият е положителен установителен иск за лично притежание поради преобразуване (трансформация) на лично имущество, при който в тежест на ищеца е да докаже влагането на лични средства и техния произход. Вторият — какъвто е предявеният — е насочен към установяване на пълна липса на съвместен принос на другия съпруг във всичките му проявни форми по чл. 21, ал. 2 СК.

Доказателствената тежест е на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че приносът на ответницата отсъства както в прекия материален, така и в косвения му вид, доколкото законът не изисква равен принос на съпрузите, а наличието на принос в която и да е форма е достатъчно за възникване на общността (в този смисъл Решение № 123 от 29.10.2018 г. по гр.д. № 3357/2017 г. на ВКС, II г.о.; Определение № 94 от 18.02.2016 г. по гр.д. № 287/2016 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888/2015 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 114 от 08.10.2015 г. по гр.д. № 1641/2015 г. на ВКС, II г.о.).

Преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът е провел успешно това пълно и главно доказване, като е оборил презумпцията за наличие на принос на ответницата във всяка от законоустановените форми.

На първо място, по отношение на прекия материален принос чрез влагане на средства липсата на принос е установена по несъмнен начин. Това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК. Независимо от това, същият извод следва и от обективната характеристика на придобивната сделка.

Насрещната престация по нотариалния акт от 17.03.2020 г. не са общи средства на съпрузите, а прихващане на лично, предбрачно вземане на ищеца 4 от 70 000 лв. срещу собственото му дружество, възникнало по силата на договор за заем, сключен още на 30.05.2005 г. — близо четиринадесет години преди брака. Така имотът е придобит изцяло срещу личен актив на ищеца, който по дефиниция изключва приноса на другия съпруг (в този смисъл Решение № 123 от 29.10.2018 г. по гр.д. № 3357/2017 г. на ВКС, II г.о., относно личния характер на средствата, за които приносът на другия съпруг е изначално изключен, както и Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г.о., относно оборването на презумпцията при установено влагане на лични средства към момента на придобиване на вещта).

При установяване на характера на вложените средства съдебната практика прилага изцяло обективен критерий — изследва се характерът на средствата към момента на придобиване на вещното право (ППВС № 5/1972 г.; Решение № 4 от 02.02.2022 г. по гр.д. № 2452/2021 г. на ВКС, I г.о.).

На второ място, по отношение на приноса под формата на личен труд — придобиването е осъществено чрез правна сделка (прехвърляне срещу прихващане на парично задължение), при която ответницата не е положила какъвто и да е труд, а икономическият субстрат на придобитото произхожда изцяло от предбрачния личен ресурс на ищеца, инвестиран в собственото му дружество. Принос на ответницата в тази форма не се твърди и не се установява.