Определение № 581 от 20.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. София , 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дияна Ценева

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Частно касационно гражданско дело № 20218003102158 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от С. ИВ. Д., М. ИВ. П., Т. ИВ. Д., Л. ИВ. Д., чрез пълномощника им адв. К.Б., АК – Перник, частна касационна жалба против определение № 64 от 18. 01. 2021 г. на ОС – Перник, с което е потвърдено определение № 143 от 25. 08. 2020 г. по гр. д. № 358/2018 г. на РС - Перник, с което производството по делото е прекратено като образувано по недопустими искове. Развиват се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакувания акт.

Подадени са писмени отговори на частната касационна жалба от ответниците АНН. М. Б. и Р. СТ. К., чрез пълномощника им адв. Б.В., в които се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и законосъобразност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от С.

ИВ. Д., М. ИВ. П., Т. ИВ. Д. и Л. ИВ. Д. против Р. СТ. К., АНН. М. Б. и Г. П.

Г. искова молба, в която са изложени следните твърдения:

- ищците са собственици на описаните в исковата молба 7 бр. земеделски имоти – шест ниви и една ливада, находящи се в землището на с.

....., общ. Брезник, на основание наследяване на С. Г. Д., известен и с фамилията ...., починал на 22. 12. 1968 г., реституция по ЗСПЗЗ и съдебна делба;

- исковата молба за делба е била подадена на 16. 12. 2014 г., впис ана на 19. 12. 2014 г.;

- с решение № 19 от 29. 07. 2016 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС – Брезник, влязло в сила на 14. 10. 2016 г., е допусната делба на процесните имоти между наследниците на ..... ...., с което квотите на ищците от делбените имоти са определени на по 7/48 ид.ч. – общо 28/48 ид.ч., а на ответника Г. П.

Г. – на 5/336 ид.ч.;

- на 18.11. 2016 г., във втората фаза по извършване на делбата, съделителят Г. П. Г. прехвърлил на ответника Р. СТ. К., с договор за замяна, сключен с н.а. № .... г., 1/56 ид.ч. от процесните имоти, разпределени на ищците по реда на чл. 353 ГПК с решението по извършване на делбата;

- на 18. 11. 2016 г. Р.К. сключил с А. Б. договор за аренда на процесните имоти, за срок от 22 стопански години, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан на 18. 11. 2016 г.;

- този договор е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие и при невъзможен предмет; налице са и основания за развалянето му, тъй като арендаторът не е изпълнявал задълженията си за плащане на арендни вноски; този договор не разпростира действието си по отношение на ищците, тъй като е сключен от наследник, притежаващ по-малко от 1/2 идеална част от правото на собственост и ищците, чийто дял надхвърля 1/2 ид.ч., и ищците не са съгласни с договора;

- вписаният договор за аренда създава пречки за ищците да сключат договор за аренда с друго лице, а и би затруднило продажбата на имотите от 2 ищците.

- с решение № 52 от 29. 06. 2017 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС – Брезник, влязло в сила на 7. 11. 2017 г., вписано на 9. 11. 2017 г., процесните имоти били разпределени в общ дял на ищците С. ИВ. Д., М. ИВ. П., Т. ИВ.

Д. и Л. ИВ. Д..

- въпреки решението по извършване на делбата да установява със сила на пресъдено нещо, формирана между ищците и ответниците Г.Г. и Р.К., че ищците са изключителни собственици на процесните земеделски имоти, Р.

СТ. К. се вписал като съсобственик на процесните имоти в кадастралните регистри, като представил нотариалния акт за замяна.

Във връзка с тези фактически и правни твърдения, ищците са поискали следното: а/. да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните имоти; б/. да бъде прогласен за нищожен договорът за аренда, тъй като е подписан при липса на съгласие, евентуално – поради невъзможност на предмета; в/. евентуално – при отхвърляне на исковете за нищожност на договора за аренда, същият да бъде развален, заради пълно неизпълнение задълженията на арендатора; г/. евентуално, при отхвърляне на исковете за нищожност и разваляне на договора за аренда – да бъде признато за установено между страните по делото, че същият не обвързва ищците; д/. евентуално, ако горните искове не бъдат уважени, да бъде прогласен за недействителен по отношение на ищците на договора за замяна, сключен с н.а. № .... г., на осн. чл. 76 ЗН.

От така изложените в исковата молба и уточняваща молба вх. № 1158/29. 07. 1920 г. фактически твърдения, правни твърдения и петитум следва, че предметът на делото включва следните искове, предявени от С.

ИВ. Д., М. ИВ. П., Т. ИВ. Д. и Л. ИВ. Д. против Р. СТ. К., АНН. М. Б. и Г. П.

Г.:

1. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са изключителни собственици на процесните имоти на основание наследство, земеделска реституция и делба.

2. искове, касаещи договора за аренда от 18. 11. 2016 г., сключен между 3

Р.К. и А. Б., вписан на 18. 11. 2016 г., съединени помежду си при условията на евентуалност, както следва: а/. за признаване за установено, че договорът за аренда е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като е сключен при липса на съгласие – без съгласието на ищците, притежаващи повече от половината от дяловете в съсобствеността; б/. евентуално, при отхвърляне на иска по т. „а“ – иск за признаване за установено, че договорът за аренда е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради невъзможност на предмета, изразяваща се в това, че ищците са изключителни собственици на процесните имоти и е било невъзможно отдаването им под аренда от съсобственик, чийто дял е по-малък от 1/2 ид.ч. в/. при условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на исковете за нищожност на договора за аренда по б. „а“ и „б“ - иск за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, поради пълното му неизпълнение от страна на арендатора.

3. евентуално, ако исковете по точка 2 „а“, „б“ и „в“ бъдат отхвърлени установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците не са обвързани от облигационното правоотношение по сключения между Р.К. и А. Б. договор за аренда от 18. 11.

2016 г., тъй като същият е сключен от съсобственик, притежаващ по-малко от половината идеални части от съсобствеността.

4. евентуално, ако исковете по т. 2 и т. 3 бъдат отхвърлени, се иска признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за замяна от 18. 11. 2016 г., сключен с н.а. № 88/2016 г., е недействителен, на осн. чл. 76 ЗН, по отношение на ищците, в частта му касаеща имотите разпределени в общ дял на ищците с решението по извършване на делбата.

Въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес.

Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта относно установителните искове за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и 4 чл. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, съединени помежду си при условията на евентуалност, предявени от С. ИВ. Д., М. ИВ. П., Т. ИВ. Д. и Л. ИВ. Д. против Р. СТ. К. и АНН. М. Б., в частта относно предявения от същите ищци срещу същите ответници, при условията на евентуалност, конститутивен иск по чл.

87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ - за разваляне на договора за аренда, сключен за срок от 22 стопански години, както и в частта по предявения от същите ищци срещу същите ответници установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците не са обвързани от облигационното правоотношение по сключения между Р.К. и А. Б. договор за аренда от 18. 11. 2016 г., тъй като същият е сключен от съсобственик притежаващ по-малко от половината дялове в съсобствеността и ищците, притежавали мажоритарен дял от съсобствеността към сключване на договора, не са съгласни със сключването му.

Част от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция в съответствие с указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, поставят за разглеждане следните проблеми: дали договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., от съсобственик, чийто дял в собствеността е по-малък от 1/2 идеална част, обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имота и дали неучаствалите като страни при сключването му съсобственици имат правен интерес да искат установяване на недействителността на договора, евентуално – развалянето му, както и да искат да се отрече със сила на пресъдено нещо обвързаността им с договора.

Въпросите са обусловили решаващата воля на въззивния съд, който е приел недопустимост на исковете за недействителност на договора за аренда и за развалянето му по съображения, че арендният договор, сключен между ответниците Р.К. и Ана Б., е непротивопоставим на ищците, не ги обвързва и те нямат интерес да искат прогласяване на недействителността му или развалянето му, а следва да се защитят срещу вписания договор за аренда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС.

Въпросите са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т.

5

3 ГПК.

Това основание не е налице, тъй като по въпросите вече има формирана практика на ВКС – същите са обсъдени в определение № 119 от 1.

04. 2021 г. по ч. гр. д. № 794/2021 г. на ВКС, 4 г.о., служебно известно на съдебния състав. Приема се, че договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имота, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик в съсобствеността, като отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. След изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, обн. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 7. 02. 2017 г., договор за аренда обвързва неучаствалите като страни по договора съсобственици на имота само тогава, когато е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността. Когато договорът за аренда обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици, те не са трети лица и могат да оспорват неговата действителност, но не като трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за които се претендира да са обвързани от договора и искат да се освободят от обвързаност или да се установи, че не са обвързани от него. Те могат също да претендират арендни плащания, както и развалянето на договора поради неизпълнение от свое име, но с косвени искове, в качеството им на кредитори на сключилите договора съсобственици съгласно чл. 134 ЗЗД . Надлежното конституиране на бездействащите длъжници като страни по делото е служебно задължение за съда.

Настоящият състав споделя горното становище и намира, че липсва необходимост така формир аната практика да бъде променяна, поради което повторното обсъждане на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Доколкото, обаче, изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна в частта й срещу определението в частта му, с която производството по делото е прекратено по посочените по-горе искове. Процесният договор за аренда е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата 6 според ДВ, бр. 13/2007 г., ищците са обвързани от договора, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик, и имат правен интерес да оспорят действителността му, евентуално – да се освободят от обвързаността си с договора, като го развалят, а в случай на отхвърляне на тези искове – да искат да бъде отречена със сила на пресъдено нещо обвързаността им с договора за аренда.