Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 985 от 03.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1028/2024
Вид
Решение № 985
Подписан
03.10.2024
В сила
03.10.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Варна, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 19422/29.07.2024 г., подадена от М. Л., лично и в качеството си на законен представител на детето Л. Л., чрез адв. С. С., с която се иска допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 853/19.07.2024 г., постановено по настоящото дело. В молбата се посочва, че въззивната инстанция се е произнесла само по два от твърдените актове на домашно насилие (на 04.01.2024 г. и на 09.01.2024 г.), но не се е произнесла по твърдения акт за домашно, психическо и емоционално насилие, свързан с отчуждаващото поведение на майката, извършвано продължително от месец септември 2023 г. до 08.01.2024 г. – момента на влизане в сила на Определение № 308/08.01.2024 г. на ВРС във връзка с привременните мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, насрещната страна М. А. Б., чрез адв. Т. Р., изразява становище за неоснователност на молбата.

Настоящият състав, за да се произнесе по молбата, съобрази следното:

Молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок от надлежна страна.

Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет по делото.

1

В настоящия случай, Варненски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от М. Л., лично и като родител на детето Л. Л., срещу Решение № 1233/10.04.2024 г. по гр.д.

№ 149/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на М. Л., лично и като родител на детето Л. Л., против М. А. Б. с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо детето Л. и молителя Л. на 04.01.2023 г.

С Решение № 853/19.07.2024 г. на ВОС е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

На допълване по реда на чл. 250 от ГПК не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивната му част. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив, не съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. По реда на допълването съдът, постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може да променя вече изразената воля, обективирана в диспозитива на акта си, тъй като същият е неоттегляем.

По отношение на молбата, с която е сезиран ВОС за допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 от ГПК, съдът намира следното:

Производството по ЗЗДН започва с депозиране на молба, в която молителят описва осъществените спрямо него или лицата, от чието име подава молбата, един или няколко акта на домашно насилие и сезира съда с искане за издаване на заповед за защита. В мотивите на съдебния акт съдът обсъжда твърденията на молителя и събраните доказателства, като изследва дали посочените в молбата един или няколко акта на домашно насилие са основание за налагане на мерки за защита. Накрая съдът се произнася с решение, с което или предоставя търсената защита, ако се установи, че спрямо молителя са осъществени един или няколко акта на домашно насилие, или отхвърля молбата като неоснователна, когато липсва предпоставка за нейното уважаване.

В настоящия случай ВОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на молителите за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо тях, поради осъществено домашно насилие от М. Б.. Съдът в мотивите си е обсъдил освен твърдения в първоинстанционното производство акт на домашно насилие, извършен на 04.01.2024 г., така и допълнително посочения във въззивната жалба, осъществен на 09.01.2024 г. Оплакванията в молбата, с която се иска допълване на решението по реда на чл.

250 от ГПК, са свързани с липса на произнасяне на съда в мотивите на постановеното решение по заявения във въззивната жалба акт на домашно, психическо и емоционално насилие, свързан с отчуждаващото поведение на майката, извършвано продължително от месец септември 2023 г. до 08.01.2024 г.

2

С оглед вече изложеното, съдът намира, че за допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са част от решението, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната, каквито са твърденията в молбата по чл. 250 от ГПК по отношение на извършен от Б. друг акт на домашно насилие, осъществен в периода от м. септември 2023 г. до 08.01.2024 г., би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му.

По изложените съображения молбата за допълване на решението следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното съставът на ВОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22285/09.09.2024 г., подадена от М. Л., лично и в качеството си на законен представител на детето Л. Л., чрез адв. С. С., с която се иска допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 853/19.07.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1028/2024 г. по описа на ВОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3