Определение № 880 от 17.09.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1998/2021
- Вид
- Определение № 880
- Подписан
- 17.09.2021
- В сила
- 17.09.2021
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880 гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300501998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество „Гърбев“, с адрес- гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ №1, представлявано от управителя С.А.Г., против Определение №263165/30.06.2021г., постановено по гр.д.№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество като определеното по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение бъде присъдено в полза на адвокатското дружество, а не в полза на упълномощения от дружеството адвокат, оказал безплатната правна помощ.
Ответната страна по жалбата- „Макроадванс“ АД, ЕИк 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №147, ап.14, чрез пълномощника си по делото юрк. М.К., в писмен отговор на същата иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на 1 обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Г.М.П., представляван от адв. Д.Б., против „Макроадванс“ АД. Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие и упълномощаване, сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Гърбев“, в който е уговорено адвокатското дружество да окаже безплатна правна помощ на ищеца при условията на чл.38, ал.1 от ЗА, както и пълномощно, с което управителят на адвокатското дружество е преупълномощил съгласно чл.71, ал.1, изр.2 от ЗА трима адвокати, сред които и адв. Д.Б. да представляват ищеца по делото. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, предявеният от ищеца иск е бил уважен, като съдът е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество да заплати на адв. Д.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В срока по чл.248 от ГПК Адвокатско дружество „Гърбев“ е поискало изменение на така постановеното решение в частта му за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение се присъди в полза на дружеството, а не на адвоката, оказал безплатната правна помощ. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил молбата му без уважение.
Така постановеното определение е неправилно.
В случая договорът за правна защита и съдействие, в който е уговорено оказването на безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, е бил сключен между ищеца и адвокатското дружество, и последното е било упълномощено съгласно чл.71, ал.1 от ЗА да представлява ищеца, като управителят му е преупълномощил съгласно изр.2 от същата разпоредба конкретен адвокат. При това положение определеното съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на адвокатското дружество, което е страна по сключения договор, тъй като замества дължимата по него престация, 2 а не в полза на преупълномощения от дружеството адвокат, осъществил процесуалното представителство. В този смисъл е било и изричното искане на адв. Д.Б., направено както в исковата молба, така и в хода на устните състезания, с което първоинстанционният съд е следвало да се съобрази. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изменение на решението в частта за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение бъде присъдено в полза на адвокатското дружество, а не в полза на упълномощения от дружеството адвокат, оказал безплатната правна помощ.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №263165/30.06.2021г., постановено по гр.д.
№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Адвокатско дружество „Гърбев“ за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №261557 от 21.05.2021г., постановено по гр.д.
№14937/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив в частта му, с която „Макроадванс“ АД е бил осъдено да заплати на адв. Д.Б. сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД да заплати посочената сума на Адвокатско дружество „Гърбев“, с адрес- гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ №1, представлявано от управителя С.А.Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3