Решение № 2533 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100505434 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.01.2022г., постановено по гр.д. № 52008/2020г. на СРС, ГО, 68 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. И. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за заплащане на следните суми: сумата от 1 128, 41 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. “*******, абонатен номер 93451 за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г.; за сумата от 166, 59 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 10.06.2020г.; за сумата от 21, 20 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от 4, 08 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 10.06.2020г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове като погасени по давност за следните периоди: иска за главница за топлинна енергия – за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.; за мораторна лихва върху това главно парично задължение – за периода от 15.09.2017г. до 1

14.09.2018г.; за цената на услугата дялово разпределение – за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2017г. и за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпредленеие – за периода от 01.05.2017г. до 14.09.2018г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р. И. К. в следните му части: в която са уважени исковете за главница за топлинна енергия за периода от м.05. до м.06.2017г., вкл. в размер на 24, 41 лева; в която е уважена претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2017г. до 31.06.2017г. в размер на 1, 61 лева и изцяло по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху вземането за цена на услугата дялово разпределение в размер на 4, 08 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно е приел, че давността за главните парични вземания е започнала да тече от датата на издаване на общата фактура за 2017г.

Изложени са доводи, че задълженията на потребителя за заплащане на месечни вноски за потребена топлинна енергия не са поставени в зависимост от изравнителния резултат, а имат самостоятелен характер. Счита, че издаването на изравнителната обща фактура не променя срока, в който месечната вноска става дължима, т.е. не променя падежа по общото задължение. По тези съображения поддържа, че вземането за всяка месечна сума става изискуемо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия от 2016г. По отношение на вземането за главница за цена на услугата дялово разпределение са изложени доводи, че вземането за същото принадлежи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца в качеството му на топлоснабдително предприятие. На следващо място, това вземане не е възникнало като срочно, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходимо отправянето на покана, каквато в случая не е установена. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна – “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

2

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата Р. К. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “*******”, бл.

23, вх. ******* и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 1 691, 35 лева.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2017г. до м.06.2017г., са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., 3

ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

За исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., 4 месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл. 28 от Общите условия.

В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми 5 за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.

От 15.07.2017 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.05.2017 год., до датата на подаване на исковата молба – 26.10.2020г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от м.05.2015г. до м.06.2017г., включително.

Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период и в размер на сумата от общо 24, 41 лева, определен съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза.

Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.

32, ал. 3 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който първоинстанционният съд свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответницата – арг. чл.

Разпечатката съдържа 38 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43a94e06-bb53-4790-81fb-2190f6824a77