Решение № 161 от 29.10.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бяла, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИ. М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от ЛИ. М. Ненова Гражданско дело № 20254510100115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД срещу П. Т. Н..

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД твърди, че между него като кредитодател и ответникът П. Т. Н. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата 25000 лв. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит за срок от 120 месеца, при месечни вноски с падежна дата 5-то число на месеца и при променлив лихвен процент по кредита и ГПР 8,59%. Твърди още, че съгласно договорните условия кредитополучателят дължи заплащане на такси и комисионни, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката. Сочи, че съгласно т.16.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а съгласно т.16.2. от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Сочи, че съгласно т.16.3 от Общите условия, от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочно, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законна лихва по чл.86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на 1 задължението. Твърди, че поради допусната забава в плащанията от страна на ответника банката е обявила кредита за предсрочно изискуем считано от 07.08.2024 г., за което ответникът е уведомен надлежно. Сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, издадени по ч.гр.дело № 753/2024 г. на РС-Бяла, но ответникът възразил срещу издадената заповед, с което ищецът обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство. Отрича да е получавал плащания от страна на застраховател за погасяване на задължения по договора за кредит.

При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено съществуването на вземания на банката от ответника за сумата 22131,64 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 1999,10 лева - договорна лихва за период от 05.06.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лева – лихвена надбавка за забава за период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 234,63 лева - законна лихва за период от 07.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и сумата 120 лева - разходи при изискуем кредит.

Ответникът е подал бланкетно възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. В отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК възразява срещу дължимостта на претендираните от ищеца суми и заема становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането да е било изискуемо.

Сочи допуснати нарушение от страна на банката за непредоставяне на преддоговорна информация, непредставяне на екземпляр от договора и общите условия на потребителя на траен носител и неуведомяване своевременно за промяна на годишния лихвен процент. Оспорва договора за кредит като нищожен поради липса на съгласие, тъй като същият бил подписан от лице без надлежна представителна власт за банката. Оспорва и че заявлението по чл.417 от ГПК и извлечението от счетоводните книги на банката съща са подписани от лице без представителна власт. Оспорва, че представените от ищеца покана-уведомление от 18.07.2024 г. са подписани от лице с учредена представителна власт. Оспорва подписа в поканауведомление от 18.07.2024 г. да е положен от А.С. Оспорва подписа в извлечението от счетоводните книги на банката да е положен от Д.В. На следващо място, възразява, че дори да е получил кредита, ищецът е получил плащания от страна застраховател. Твърди, че сключеният между страните договор за особен залог върху вземане по банковата сметка, предвиден като обезпечение, е нищожен поради липса на форма и вписване в Централния регистър на особените залози, поради невъзможен предмет. Оспорва действителността на договора за кредит като твърди, че същият противоречи на императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП. Счита клаузата за автоматична предсрочна изискуемост за неравноправна поради непропорционалност на санкцията. За неравноправна по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП счита и клаузата за едностранна промяна на лихвения процент. За неравноправна по чл.143, т.18 2 от ЗЗП счита клаузата за мораторна лихва и неустойка. За неравноправна счита и клаузата за компенсация/солидарност. Счита, че договорът за кредит, ведно с приложенията, противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като е разпечатан на шрифт по-малък от 12. Твърди, че договорът е написан на неразбираем език в нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй не ставало ясно какви суми получава кредитополучателят и кога, каква е тази такса ангажимент и как се плаща, какво се погасява с плащането на всяка вноска. Счита, че договорът за кредит е недействителен и приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Възразява срещу размера на претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като твърди, че е налице капитализиране на договорна лихва.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за от фактическа и правна страна следното:

Като съобрази твърденията и възраженията на страните и отправеното към съда искане, съдът намира, че по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ вр.чл.9 от ЗПК, чл.10а от ЗПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 от ТЗ - за признаване за установено съществуването на вземания по договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение и насрещни възражения с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2, пр.2 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.7 и т.11 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.36 и чл.39, ал.1 от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 753/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено на 05.09.2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД заявление срещу П. Т. Н. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 330/10.09.2024 г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК /извлечение от счетоводните книги на банката от 04.09.2024 г./ и изпълнителен лист за сумата 22131,64 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 1999,10 лв. - договорна лихва за период от 05.06.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 119,45 лв. - обезщетение за забава за период от 05.07.2023 г. до 06.08.2024 г. вкл.; сумата 234,63 лв. - законна лихва за период от 07.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и сумата 120 лева - разходи при изискуем кредит. За вземането си заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г.

Установява се още, че е образувано изпълнително производство при ЧСИ В.М. с рег.№ 833 на КЧСИ – изпълнително дело № ****, като видно от представените от съдебния изпълнител книжа, издадената заповед за изпълнение и копие от записа на заповед са редовно връчени на длъжника ведно с покана за доброволно изпълнение. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от връчването – на 14.11.2024 г., е постъпило бланкетно възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с така подаденото 3 възражение от страна на длъжника, на 16.01.2025 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. С оглед на дадените указания, на 12.02.2025 г. по електронен път /чрез ЕПЕП/ е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като исковете са насочени срещу ответник (длъжника в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК, като общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт е, че ищецът е банка и в предмета му на дейност е включено предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск, които обстоятелства са вписани в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен.

По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, поради което в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало правоотношение по сключен договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г., с твърдените параметри и съдържание, в това число реда и сроковете за заплащане на дължимите суми, уговорени договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава на плащането и техните размери, заплащането на такси и комисионни, действията/услугите, за които се дължат и техните размери; условията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, както и че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума; че ответникът е уведомен за упражняване на правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем; размерът на непогасения остатък от главница и договорна лихва; период на договорната лихва; размер и период на обезщетението за забава; че клаузите от договора за кредит са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.

В тежест на ответникът е да установи, че е платил претендираните суми, а с оглед заетата процесуална позиция в негова тежест е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията за нищожност на договора за кредит, както и че ищецът е получил плащане от застраховател по договора за кредит и неговия размер.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2021 г. със страни „Банка ДСК“ АД като кредитодател и ответника като кредитополучател за отпускане на кредит в размер на 25000 лв., със срок на издължаване: 120 месеца, считано от датата на усвояването чрез конкретно 4 посочена разплащателна сметка на ответника при ищцовата банка, с падежна дата на месечните вноски: 5-то число на месеца, при променлив лихвен процент в размер на 7,75% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,090%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 7,660% при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в приложение към договора. Уговорено е, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при конкретно посочени в общите условия към договора ред и срокове, като информацията за стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се взема от публикуваните данни на интернет страницата на Българска народна банка. Посочено е, че годишния процент на разходите по кредита е 8,59%, като същият може да бъде променян при промяна на конкретно посочени в общите условия към договора предпоставки. С подписване на договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена изискуемата по чл.5 от Закона за потребителския кредит преддоговорна информация /чл.12 от договора/. Уговорено е задължение на кредитополучателя за заплащане на такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на банката /чл.18 от договора/, неразделна част от договора /чл.21 от договора/. Неразделна част от договора са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица /чл.21 от договора/. Съгласно чл.16.1 от Общите условия при допусната забава в плащането на месечната вноска, частта от вноската, която представлява главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10%, а съгласно чл.16.3 от Общите условия от датата на изискуемостта на кредита - на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите до окончателното погасяване на задължението.