Решение № 4266 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4266 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110214706 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу наказателно постановление № 11-01-560/08.11.2023 г., издадено директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Г. Г. Т., ЕГН ********** на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от наказаното лице, в която се твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение при ангажиране на отговорността му, посочва, че не е лице по чл.7 от ЗОП, твърди нарушението да не е извършено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. П., който пледира за отмяна на атакуваното НП с аргументи, че е изтекла предвидената в закона давност. Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба. Моли НП да бъде потвърдено.

Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Съдът след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и 1 след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и прекратяване на административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81 НК относно давността се прилагат в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.

80, ал.

1, т.

5

НК наказателното

(в случая административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 3- годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от „лишаване от свобода”. В настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки административни наказания - „глоби”, респ. „имуществени санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4 години и 6 месеца, който започва да тече от извършване на деянието. Доколкото процесното административно нарушение е извършено на 28.08.2020 г., абсолютната давност за административнонаказателно преследване е изтекла на 28.02.2025 г. Давността е приложима, доколкото НП не е влязло в сила.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Същевременно, административнонаказателното производство следва да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира 150 лева, които следва да му бъдат присъдени и възложени в тежест на АДФИ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав 2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-560/08.11.2023 г., издадено С. А. Б. на длъжност директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Г. Г. Т., ЕГН ********** на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с ал. 5, т. 3 от Закона за обществените поръчки.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на Г. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 150 лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3