Решение № 1979 от 10.11.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№. 1979 гр. Пловдив, 10.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ

ДОБРЕВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1983 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от община Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт И.К., срещу Решение № 1057 от 14.06.2023 г., постановено по а.н.д № 1474 по описа за 2023 г., на Районен съд - Пловдив III – ти нак. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 5/15.02.2023 г. на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което на община Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл."Стефан Стамболов" № 1, на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че производството е праведно от органи без нужната материална компетентност. Не било установено в кой момент е извършено административното нарушението и за какъв период се ангажира административнонаказателната отговорност на дееца. Поддържа се, че в АУАН и НП не се съдържа ясно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено деянието, с което съществено било засегнато правото на защита на наказаното лице. Оспорват се и фактическите констатации на контролните органи като се поддържа, че твърдението им за извършено в хода на производството геодезическо заснемане на терен не е подкрепено с доказателства за правоспособността на изпълнителя.

На следващо място се твърди, че са налице и предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ – Пловдив, в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 5/15.02.2023 г. на директор на РИОСВ - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 98 от 09.12.2022 г., съставен от Д. С. Т. – на длъжност старши експерт в отдел „Контролна дейност“ в дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ – Пловдив.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: Община Пловдив е титуляр на Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г., дадено с Решение на министъра на околната среда и водите № 380-Н0-И0-А0/2009 г. за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлена дейност по приложение № 4 от ЗООС: 1. Депо за опасни отпадъци; 2.

Инсталация за биологично разграждане – закрит способ, в с. Шишманци, общ.

Пловдив. Комплексното разрешително било поправено с Решение № 380-Н0-И0- А0-ТГ1/2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Предметът на дейност по разрешително е депониране на неопасен битов отпадък след сепарацията му, който е негоден за рециклиране в клетките за неопасен отпадък към Депо за неопасни отпадъци в с. Шишманци. Според условията на комплексното разрешително Община Пловдив може да извършва сепарация на отпадъците, събирани разделно в населените места, като отпадъците, които не са годни за рециклиране и оползотворяване, се депонирали в Депо - с. Шишманци. Същото се състояло по разрешението от четири клетки, но активни били две от тях. Третата била изградена, но не била въведена в експлоатация. Четвъртата клетка не била изградена въобще, въпреки дадената в комплексното разрешително възможност. Тези клетки представлявали изкопи на около два метра дълбочина, с откосирано дъно.

Ограничение на обема, за депониране на отпадъци се налагало, тъй като наблизо имало река и при превишаване на обема възниквала реална опасност от замърсяване на водите и почвата. В разрешително бил посочен обема на клетките, а именно за клетка 1 – 150 000 тона, а за клетка 2 – 142 000 тона.

На 06.10.2022 г. със заповед на министъра на околната среда и водите на длъжностното лице - Д. С. Т. , било възложена да извърши проверка с екип от специалисти, по документи и на място на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ с местоположение с. Шишманци, общ. Раковски, обл.

Пловдив на 10.10.2022 г. и на 11.10.2022 г. В хода на проверката било представено геодезическо заснемане и изчисляване на обемите за установяване на свободния капацитет на провереното депо за отпадъци с. Шишманци, извършено на 14.01.2022 г. и на 07.09.2022 г. от "Абрис"ООД, гр.Пловдив. С представения в РИОСВ-Пловдив Годишен доклад по изпълнение на дейностите по Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г. операторът - Община Пловдив, докладвал, че годишното количество депонирани отпадъци на инсталацията от началото на експлоатацията - 16.11.2016 г. до 31.12.2021 г., в клетка 2 било 183 677, 652 t/y.

Същевременно в хода на проверката били представени записи за количеството депонирани отпадъци за периода 01.01.2022 г.- 11.10.2022 г., което количество било 30 558,72 t.

От проверката на място и по документи се установило, че от въвеждането в експлоатация на Клетка 2 на депото в с. Шишманци, до 30.09.2022 г. били депонирани 211 454, 232 тона отпадъци.

Контролните органи констатирали, че клетката продължавала да се експлоатира, въпреки че капацитетът на инсталацията - Клетка 2, в Депо за неопасни отпадъци, бил превишен в нарушение на Условие 4.1 от Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г., което разрешавало на притежателя на това разрешително да експлоатира горепосочената инсталация без да превишава капацитета, посочен в него.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /КП/ № 0012060/28.10.2022 г. и Списък за проверка на изпълнението на условия в Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г. на Община Пловдив за площадка "Депо за неопасни отпадъци и инсталация за билогично разграждане по закрит способ в с. Шишманци.

На 05.12.2022 г. за така констатираното нарушение на Община Пловдив била изпратена покана до представляващия Община Пловдив – кмет, която била получена на 06.12.2022 г.

На 09.12.2022 г. в отсъствие на законен или упълномощен представител на жалбоподателя бил съставен АУАН № 98/09.12.2022 г. срещу Община Пловдив за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС. Същият бил връчен на упълномощено лице на 12.12.2022 г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/от ЗООС, наложил на Община Пловдив имуществена санкция в размер на 12000 лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

Относно компетентността на актосъставителя по преписката е представена заповед № РД-73/19.04.2021г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с която на основание чл. 167 от ЗООС длъжностното лице - Д. С. Т. , е упълномощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по реда на чл. 148, ал. 3 и чл. 167 от ЗООС.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Несъответни на представените и неоспорени от страните доказателства се явяват възраженията на жалбоподателя относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството. Правилото на чл. 167 от ЗООС дава изрична възможност на директорите на РИОСВ да определят длъжностни лица, които да съставят актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон. В случая актосъставителят е посочен надлежно в заповедта на директора на РИОСВ –Пловдив като такова лице, поради което за същото без съмнение е налице нужната материална и териториална компетентност да състави процесния АУАН.

Неоснователни са също претенциите на оспорващия за допуснати нарушения в административната фаза, с които съществени да е засегнато правото му на защита. Безспорни между страните са релевантните за процеса факти, а именно че община Пловдив като титуляр на комплексното разрешително е следвала да съблюдава за спазване на поставеното ограничение за депониране на отпадъци в съществуващите в депото клетки. Не може да се поставя под съмнение и обстоятелството, че Клетка 2 при максимален капацитет от 142 000 т., в периода от 16.11.2016 г. до 31.12.2021 г., е била експлоатирана от община Пловдив чрез депониране на 183677,652 t/y, а в периода от

01.01.2022 г.- 11.10.2022 г. с още 30558,72 t. Тези данни се съдържат в неоспорени документи, съставени от титуляря на комплексното разрешително и доколкото съдържат неизгодни за него факти същите имат обвързваща съда материална доказателствена сила.

Възраженията, с които се твърди липса на проектантска правоспособност за лицето, извършило геодезическо заснемане за нуждите на контролната проверка, също са несъстоятелни. Видно от представените към преписката удостоверения, ангажираните с дейността на юридическото лице служител притежават пълна проектантска правоспособност. Отделно данните от заснемането имат отношение към установяване границите на съответния имот и разположените в него съоръжения, по които обстоятелства не се повдига спор.

Неоснователи са и претенциите на жалбоподателя за липсата на установена дата на административното нарушение. В случая се касае за неизпълнение на задължение на титуляря, предвидено в издаденото му комплексно разрешително. Това неизпълнение е било налице във всеки един момент от превишаване допустимото за депониране на отпадъци количество в Клетка 2 от процесното съоръжение, което видно от доказателствата е настъпило в периода 16.11.2016г. – 07.09.2022г. и е продължило до момента на установяването му. Тоест времето на извършване на изпълнителното деяние е известно и не се създава никаква пречка пред нарушителя да разбере кога, къде и с какви действия е извършено нарушението, за което се ангажира отговорността му. Погрешно е разбирането на оспорващия, че всяко едно административно нарушение може да се осъществи само на определена дата, но не и през период от време. Според правилото на чл. 6, ал.1 от ЗАНН формите на адм. нарушение са действие или бездействие, нарушаващи установения ред на държавно управление. Ако действието като активно поведение може да се реализира на конкретна дата, то бездействието като пасивност по предприемане на правно дължимото поведение се осъществява през период от време. По тази си времева характеристика извършеното с бездействие нарушение се доближава до продълженото престъпление по НК. Продължено е престъплението, което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време. За продълженото престъпление е характерно, че деецът създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.