Решение № 345 от 16.05.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 509/2023
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 10.06.2023
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 345 гр. Русе, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200509 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Н. А. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 23-1085-000222 / 10.02.2023г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2023г. около 14,34,30 ч. в с.Бъзън на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул. „Бачо Киро“, жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ 318Д“ с ДК № Р 56 28 ВТ . В този район бил спрян за проверка от полицейски служители, които в хода на проверката установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 22.11.2022г. поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Материалите били изпратени на Русенската Районна прокуратура с оглед извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но с постановление от 06.02.2022г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с оглед липса на субективна страна за извършване на това престъпление. Материалите били изпратени на АНО за произнасяне с оглед извършено административно нарушение. При условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя били наложени горепосочените кумулативни административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че по делото не са представени доказателства, че е налице субективна страна и за извършено административно нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска отговорност" по чл.
574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено 2 от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК от прокурора.
Напълно идентично е и становището на ВКС и ВКС, материализирано в ТП № 2/2023г., съобразно диспозитива на което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Следва да АНО да бъде осъден да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение при такъв изход на делото, доколкото същите са под минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1085-000222 / 10.02.2023г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на Е. Н. А. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР -гр.Русе да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4