Решение № 176 от 21.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20222100900169 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Образувано е по молба от „Джей ел фрейт“ ЕООД, ЕИК 202841242, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Пиротска № 9, ет. 3, представлявано от управителя Иван Николов Иванов, за обявяване неплатежоспособността на „Симперто 1“ ЕООД, ЕИК 201218025, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Константин Величков № 59а, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева, както и откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата се твърди, че „Джей ел фрейт“ ЕООД е кредитор на длъжника с вземания, произтичащи от договор за международен автомобилен превоз на товари по релация България-Англия, съгласно заявка - договор за транспорт № 46/23.11.2018 г. Твърди се, че кредиторът в качеството си на изпълнител по договора за транспорт е изпълнил съобразно уговореното и е доставил стоките на разтоварния пункт. Въпреки отправената покана и връчване на издадената фактура на 14.12.2018 г. на представител на дружеството, от страна на дължника не е изплатен пълният размер на дължимото навло на падежа 14.01.2019 г.

За обезпечение на бъдещия иск за заплащане на сумата от 8942,18 1 лева, дължима по договора, е било образувано ч. гр. д. № 12207/2019 г. на СРС и е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано и изпълнително производство срещу длъжника, както и гражданско дело, като общият размер на дълга към датата на подаване на молбата за образуване на настоящото производсвто възлиза на 10913,71 лева, от които 8159,78 лева главница и 2753,93 лева мораторна лихва. Излагат се съображения, че ответникът не е в състояние да изпълнява изискуеми парични задължения по търговска сделка, каквато е договора за превоз, както и че срещу него са образувани няколко изпълнителни производства от различни кредитори и са наложени запори върху банковите сметки. Като начална дата на неплатежоспособността се сочи 14.01.2019 г.

Моли съда да открие производство по несъстоятелност по отношение на „Симперто 1“ ЕООД, да го обяви в несъстоятелност, да прекрати дейността му.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представени са доказателства за съществуване на вземанията на „Симперто 1“ ЕООД – заявка – договор, международна товарителница, фактура. С Определение от 01.03.2019 г. по ч. гр. д. 12207/2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „Джей ел фрейт“ ЕООД срещу „Симперто 1“ ЕООД за заплащане на възнаграждението по договора за превоз в размер на 8942,18 лева, като е издадена обезпечителна заповед и е образувано изпълнително дело. По образуваното пред НРС гражданско дело № 101/2022 г. исковете са уважени, като в полза на „Джей ел фрейт“ ЕООД е издаден изпълнителен лист за сумите 8159,78 лева главница, 129,20 лева обезщетение за забава, законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 12.03.2019 г. до окончателното й плащане и разноски в размер на 2440,50 лева.

Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А. е посочило, че най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено задължение от страна на „Симперто 1“ ЕООД е 14.02.2018 г. – датата, на която е дължим ДДС за м. януари 2018 г. на стойност 18173 лева.

Към 04.08.2023 г. публично-правните задължения, свързани с осъществяваната икономическа дейност, които са с настъпил падеж, възлизат 2 на сумата 1418938,49 лева главница и 487122,99 лева лихви. След 07.08.2023 г.

„Симперто 1“ ЕООД не е извършвало плащания за погасяване на задълженията си към НАП.

Изводът на експертизата след направен анализ на база предоставените данни във финансовите отчети и след като са изчислени коефициентите за ликвидност и финансова автономност е, че дружеството към 31.12.2021 г. и към датата на изготвяне на експертизата е в състояние на нарушена ликвидност и е в състояние на неплатежоспособност и не може да изплати всичките си задължения. Видно от баланса на дружеството към 31.12.2022 г. балансовата стойност от пасива на баланса „Собствен капитал“ е положителна величина от 1 хиляди лева, т.е. собственият капитал е по-нисък от задълженията на дружеството с 1906061,48 лева. По смисъла на ЗСч предприятието следва да не е действащо и дружеството да е спряло активната си икономическа дейност след 31.12.2021 г., тъй като е представило в Търговския регистър нулеви отчети за приходи и разходи и баланс за 2022 г.

Към 04.08.2023 г. дружеството не притежава дълготрайни материални активи, а също и финансови средства, които могат изцяло да покрият първоначалните разноски по несъстоятелността. Вещото лице е посочило, че „Симперто 1“ ЕООД разполага с финансови средства в размер на 564942,11 лева касова наличност и 79207,14 лева по разплащателна сметка, които данни са почерпени от удостоверение, издадено от НАП, в което е посочено, че сумата е по данни от оборотни ведомости към месец август 2022 г. В същото време вещото лице А. е посочил, че парични средства по официалните баланс и отчет, публикувани в Търговския регистър, дружеството няма. Последните данни са от 2021 г. (11 хиляди лева), но това е динамична величина. За 2023 г. няма данни за налични финансови средства на длъжника, а за 2022 г. има празен отчет.

Вещото лице по приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза С. А. е посочило, че към 01.04.2024 г. наличността на разплащателни средства по банкова сметка на дружеството длъжник в „Уникредит Булбанк“ АД е 9643,98 лева, която сметка е блокирана поради наложени запори от множество кредитори - „Джей ел фрейт“ ЕООД, „Грибекс транс“ ООД, „ОТП лизинг“ ООД, „НиН транспорт логистика“ АД, „Николай Велков“ ООД, ТД на НАП – Бургас, „Стилмет“ ЕООД. В разплащателна сметка на длъжника в „Българоамериканска кредитна банка“ АД няма наличност.

3

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира молбата за доказана по основание.

Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Симперто 1“ ЕООД, ЕИК 201218025 дружеството има капитал в размер на 100 лева, като едноличен собственик на капитала е Плума Пеева Перчемлиева, която е и управител на дружеството.

Установява се от приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, че дружеството – длъжник има непогасени изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност – публичноправни задължения към държавата и към юридически лица. Категорично установено е, че дружеството има публичноправни задължения за данъци върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски, задължения по ДДС декларации и корпоративен данък за периода 2018 г. – 2023 г. в размер на общо 1418938,49 лева, върху които е начислена лихва в размер на 487122,99 лева, установени с ревизионен акт. „Симперто 1“ ЕООД има задължение към дружеството – молител „Джей ел фрейт“ ЕООД в размер на общо 10729,48 лева към датата на влизане в сила на решението на НРС, с което са присъдени сумите – 12.05.2023 г.

За установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущите задължения на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. В случая такива краткотрайни активи не се установяват – не са изложени твърдения, няма и данни съобразно събраните писмени доказателства и съдебно-счетоводни експертизи „Симперто 1“ ЕООД да има вземания към трети лица, независимо дали събираеми, или не, нито пък да има материални запаси или финансови наличности. За определяне на неплатежоспособността значение има и проследяването на динамиката на финансовия резултат на предприятието от 2018 г. насам, като видно от приложените писмени доказателства, обявени актове в Търговския регистър и заключения на вещото лице А. лице дружеството е имало непогасени публичноправни задължения, а за 2022 г. не е осъществявало дейност. По смисъла на ЗСч предприятието 4 следва да не е действащо и дружеството да е спряло активната си икономическа дейност след 31.12.2021 г. Търговецът фактически е прекратил своята дейност, което означава, че не може да формира доходност от дейност във връзка с посрещането на плащанията на краткосрочните дългове Предвид така установеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, предвиждаща, че „неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност“. Длъжникът е спрял плащанията към НАП, като не е плащал на падежите - най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено задължение от страна на „Симперто 1“ ЕООД към НАП е 14.02.2018 г. – датата, на която е дължим ДДС за м. януари 2018 г. на стойност 18173 лева. Налице е и хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, според която непатежоспособен е и търговец, който не е изпълнил парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, като съобразно обсъдените доказателства „Симперто 1“ ЕООД има изискуеми задължения по договор за превоз към „Джей ел фрейт“ ЕООД. Според чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Тази законова презумпция не е оборена от длъжника, като в производството не е установено обективното му икономическо състояние да позволява погасяване на задълженията.

Затрудненията на молителя не са временни, а и той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, т. е. не са налице основанията по чл. 631 ТЗ за неоснователност на молбата. По делото липсват данни за притежавано от молителя достатъчно имущество, вкл. и ликвидно, за покриване на разноски за производството по несъстоятелност. Не са налични парични средства за предплащане на началните разноски по несъстоятелността.

С определение от 28.05.2024 г. съдът е определил 7000 лева за начални разноски по смисъла на чл. 629б ТЗ и е указал на всяко заинтересовано лице, че може да заплати тези разноски в едноседмичен срок от обявяването в търговския регистър. Обявяването е извършено на 29.05.2024 г., като до изтичането на дадения срок, а и до настоящия момент определените начални разноски не са предплатени, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това.

5

Поради това при приложение на законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 ТЗ съдът приема, че търговското дружество не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, поради което е налице неплатежоспособност на търговеца. Спирането на плащанията, липсата на активи и на очаквани обороти от търговска дейност, които да могат своевременно да бъдат преобразувани в парични средства, необходими за погасяване на текущите задължения на търговеца, сочат на трайна обективна невъзможност дружеството да поеме задълженията си, респективно на трайно състояние на неплатежоспособност на търговеца. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС Решение № 64/09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г ., Решение № 549/27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г ., Решение № 657/07.11.2006 г. и др., съгласно които, за да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, следва съдът да прецени икономическото състояние на длъжника като обективно състояние. ВКС приема също, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т. е. стои изискването за невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника се преценява след анализ на събраните затова доказателства. Ето защо и прилагайки практиката на ВКС по установяване на неплатежоспособността на дружеството и нейния начален момент, като взе предвид посоченото по-горе относно икономическото състояние на длъжника според приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че моментът, в който дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, е 14.02.2018 г. и това е началната дата на несъстоятелността.