Решение № 269 от 18.11.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Тетевен, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20234330100921 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 6, И. Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 4, Х. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес с. ххххххххх, област С. и С.

Л. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 60, чрез адвокат Б. Ц. ЛАК, срещу Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й. Ц. Ц. - Председател на съвета на директорите и Р. Б. - Изпълнителен директор с цена на иска: 10 000 лева за всеки един от ищците.

В исковата молба се твърди, че на 08.12.2018 година около 17:00 часа в с. Б., община Ябланица, област Ловешка, на кръстовището на ул. „ххххххххххх” и ул. „хххххххххххх” пред дом № 179 е реализирано ПТП с участието на МПС, марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796 КВ, управлявано от Б. А. Б., ЕГН **********, при което е блъсната и починала пешеходката - Й Л. Т., ЕГН: ********** от с. Б., област Ловеч.

Сочи се, че местопроизшествието е посетено от дежурна група, изготвен е оглед и е издаден констативен протокол №, рег. № 451р-17124/08.12.2018 г., като по случая е образувано ДП № 168/08.12.2018 г. по описа на РУ МВР - Ябланица. Водача на лекия автомобил е предаден на съд с обвинителен акт по прокурорска преписка № 3431/2018 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч за престъпление по чл. 343, ал. 1, б ”в”, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и е образувано НОХД № 266/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. На 13.10.2023 г. първоинстанционото дело е приключило с присъда, с която водача Б. А. Б. е признат за виновен за това, че на 08.12.2018 г. при управление на лек автомобил Рено Лагуна с ДК № ВТ1796 КВ е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, не е намалил скоростта от 59,91 км.ч. и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й Л. Т. от село Б. и по 1 непредпазливост е причинил смъртта й.

Заявява се в исковата молба, че хода на делото пред първа инстанция са назначени множество съдебно - медицински и автотехнически експертизи, включително и комплексни такива. От съдебно медицинската експертиза било установено, че на починалата Й Л. Т. са нанесени множество наранявания: Черепно мозъчна травма - разкъсно - контузна рана в лявата половина на челната област; кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челна област; изразен левостранен периорбитален хематом; оток на мозъка; субарахноидален кръвоизлив на двете голямомозъчни хемисфери: Гръдна травма травматична роптура на перикарда; счупване на гръдната кост на нивото на залавното място на трети чифт ребра с масивно кръвонасядане на меките тъкани зад нея; счупване на всички ребра от лявата половина на гръдния кош по две фрактурни линии: Коремна травма травматична роптура на черния дроб в областта на левия му дял; травматична роптура на слезката; хемоперитонеум; счупване на костите на тазовия пръстен в лявата половина; травматична роптура на пикочния мехур: Травма на крайниците-травматична деформация на подбедрицата на левия крак; петнисто кръвонасядане на кожата и меките тъкани на подбедрицата на левия крак; кръвонасядане на предната повърхност на подбедрицата на левия крак. Сочи се, че от съдебно медицинските експертизи е определена и непосредствена причина на смъртта, а именно остра кръвозагуба в резултат на травматичното разкъсване на важни органи- слезката и черния дроб - повреди несъвместими със живота. От друга страна авто техническата експертиза, според ищците, била категорична, че основната техническа причина довела до възникване на пътнотранспортното произшествие е неправилното поведение на водача, който не е намалил скоростта от 59,91 км., скорост, с която е управлявал МПС при разрешена скорост от 50 км.ч. до технически безопасна такава, за да спре в случай на опасност, като ако избраната от водача скорост е била съобразена с пътните условия и в рамките на разрешената от закона 50 км.ч. в населено място, при възникнала опасност водача е щял да има обективната възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта и спиране на управляваното от него МПС.

Твърди се, че от смъртта на Й Л. Т., нейните близки родственици, по-малки братя и сестри са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания. След смъртта на пострадалата ищците са лишени от роднинска грижа, обич, подкрепа. Били са шокирани, изплашени, отказвали са да приемат смъртта й. В следствие на преживения стрес от внезапната кончина на по голямата им сестра, те са изпаднали в непреодолима скръб, съпътствана с физическа и психическа болка. Загубата на родната сестра се е отразила тежко.

М. Л. П., сочи, че е брат на починалата при пътния инцидент Й Л. Т.. Заявява, че с покойната Й Л. са били много близки като през всички години, поддържали постоянен контакт един с друг като брат и сестра. Като най-голяма сестра Й Т. се е грижила и помагала в отглеждането на брат си М.. В последствие са отраснали заедно като деца, а след като Й се е омъжила в с. Б. той често и е ходил на гости. След като е останала млада вдовица, М. Л. е помагал на сестра си в отглеждането и осигуряването на децата и. Помежду им е съществувала силна емоционална връзка, чувства на обич, доверие и привързаност.

И. Л. П. е по-малък брат на починалата Й Л. Т.. Приживе между двамата също е имало силно изградена връзка. Двамата са били привързани един към друг. Изпитвали са един към друг взаимна обич и загриженост. Били са заедно на съвместните празници на техните деца - рождени дни, сватби и кръщенета. Често и е гостувал и без поводи в с. Б., както и тя е идвала и отсядала при него в гр. Тетевен.

Х. Л. Г. сочи, че е по-малка сестра на починалата Й Л. Т.. Като такава между двете е имало силна емоционална връзка. Й като по голяма е помагала във всичко на по малката си сестра. При отглеждане на децата и осигуряване на семейството. Прекарвали са заедно семейни празници и са си гостували по повод радостни моменти - сватби, кръщенета на деца 2 и внуци.

С. Л. П., твърди, че като по-малка сестра е била силно привързана към починалата.

Смъртта на по-голямата и сестра се е отразила силно негативно върху личния и живот и върху ежедневната и дейност. Приживе между тях е имало изградена силна емоционална връзка. Отгледани са заедно и дълг и години заедно са оглеждали децата си, като са си помагали и са се подкрепяли във всичко. След като мъжът на Й е починал, С. Л. е помагала във всичко на сестра си, за да може да отгледа и осигури нейния живот и живота на децата и.

Била и е на гости една седмица преди инцидента и все още не може да преживее лошия спомен от деня в който и е съобщено за смъртта на сестра й.

В Исковата молба се посочва, че на 21.07.2023 г. под № 6121 е депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца М. Л. П. до ответника, по което е образувана щета № 1500120269, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива че не са установени особено близки взаимоотношения с починалия. На 29.09.2023 г. под № 3190 е депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца И. Л. П. до ответника, по което е образувана щета, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива, че основанието за претенцията е неустановена. На 30.10.2023 г. под № 3188 е депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца Х. Л. Г. до ответника, по което е образувана щета № 1500099385, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива, че основанието за претенцията е неустановена. На 30.10.2023 г. под № 6121 е депозирано заявление /писмена застрахователна претенция/ от ищеца С. Л. П. до ответника, по което е образувана щета № 1500099358, по която ответника е отказал да изплати обезщетение, с мотива, че основанието за претенцията е неустановена. Сочат, че отказа на компанията да изплати обезщетение е основание да се заведе съдебен иск от увреденото лице за претърпените неимуществени вреди, каквато възможност е предвидена в КЗ.

Молят съдът да постановите решение, с което да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК 121265113 да заплати на М. Л. П., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със законна лихва от 21.07.2023 г.

Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК 121265113 да заплати на И. Л. П., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със законна лихва от 29.09.2023 г.

Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК 121265113 да заплати на Х. Л. Г., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г.

Да осъди Застрахователно Дружество „ХХХХХХХХХХХ” АД, ЕИК 121265113 да заплати на С. Л. П., ЕГН: ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на Й Л. Т., ведно със законна лихва от 30.10.2023 г.

Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за настоящото производство.

Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск за сумата от 10 000 лева, предявена от всеки един от ищците, като счита тези претенции за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени със законните последици от това.

Заявява, че не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ХХХХХХХХХХХ” АД за лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег. № ВТ 1796 3

КВ.

Ответното дружество оспорва материалноправната легитимация на всеки един от ищците, тъй като не са налице предпоставките за признаване правото им на обезщетение, доколкото между пострадалата в пътнотранспортното произшествие и ищците приживе не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която да обуслови настъпването на морални вреди, които справедливостта да налага да бъдат обезщетени.

Счита исковете са неоснователни също така и поради обстоятелството, че пешеходецът към момента, в който се е явил като препятствие на пътя, е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, от което следва, че ударът е бил непредотвратим.

Обстоятелство, което освобождава водача, респективно неговия застраховател, от отговорност

Заявява, че в случай че ищците успеят да проведат пълно и главно доказване на кумулативните предпоставки, необходими, за да бъдат признати правата, заявени в настоящото производство, то прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърдя, че пострадалата в качеството си на пешеходец, въпреки наличието на тротоар/банкет, се е движила по платното за движение в посока попътна на ударилото я моторно превозно средство, а не противоположно на посоката на движение на лекия автомобил, управляван от застрахования водач, с което поведение тя е допринесла съществено за настъпването на вредоносния резултат.

Алтернативно и във връзка с възражението за съпричиняване, дружеството ответник твърди, че пострадалата е предприела пресичане на платното за движение без да се съобрази с приближаващото я пътно превозно средство, удължавайки ненужно пътя и времето за пресичане и като е спряла в лентата за движение на автомобила без необходимост от това, сама се е поставила в риск от увреждане. Обстоятелство, което налага размерът на обезщетението да бъде намален съобразно приноса на пострадалата за настъпването на вредите, който в случая е съществен.