Решение № 1936 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330122330 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. К., ЕГН **********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, с която е предявен главен установителен иск, с който иска от съда да прогласи за недействителен сключеният между страните Договор за паричен заем Standard 14 № ***** г. на основание чл.22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1, 10 ЗПК, както и в условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на разпоредбите на чл.1, ал.2 и ал. 3 и чл. 4 от Договор за паричен заем Standard 14 № ***** г. като като нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието им на императивните разпоредби на чл.33, ал.1 от ЗПК и на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а по отношение на чл.4 от договора и като противоречаща на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 26.07.2024 г. между страните бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № *****, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 2700 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,32% и годишен процент на разходите – 50,02 %. Заемополучателят се задължил да върне сумата на 30 двуседмични погасителни вноски в размер на 204,37 лв., включващи главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от договора потребителят се задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1635,60 лв. Потребителят дължал и неустойка за непредоставяне на някое от обезпеченията, описани в чл.5, ал. 1 от договора, която била в размер на 1090,20 лв. и се заплащала на равни части към всяка погасителна вноска, като така размерът на вноската бил 204,37 лв., а общото задължение по договора – 6131,10 лева. Твърди, че 1 привидно са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК и на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размера на ГПР. Посоченият в договора размер на ГПР не бил верен с оглед предвидените в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение и начинът й на изплащане и предвидените такса за експресно разглеждане и застрахователни премии.

Потребителят не бил информиран за последиците от непредоставянето на обезпечение на заема преди сключването на договора.

Сочи, че неустойката, уредена в чл. 5, ал 2 от договора в размер на 1090,20 лв., представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя.

Неустойката следвало да бъде включена в ГПР, а това не било сторено. Заявява, че посочените в чл.2 от договора ГПР, ГЛП и общ размер на плащанията са неверни, като в действителност размерите им са в пъти завишени, което водило до недействителност на договора за паричен заем поради неспазване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Горните съображения счита, че са приложими и по отношение на начислената такса за експресно разглеждане на заявката на потребителя, която също трябвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, но в действителност това не било сторено. Поради изложените съображения смята, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради заобикаляне на императивни правни норми. В условията на евентуалност твърди, че клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3 от договора са нищожни на основание чл.26, ал. 1от ЗЗД. Уговорката за неустойка излизала извън присъщите й функции и целяла постигане на неоснователно обогатяване. Чрез уговарянето на неустойката се заобикаляла и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С оглед изложеното предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Заявява, че ищцата по собствена воля е пожелала да сключи процесния договор и да се задължи при съответните условия, като е имала и възможност да се откаже от договора в 14 дневен срок. Навежда, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като веднъж вече се бил съгласил с условията на договора, а в последствие ги оспорва. Потвърждава, че неустойката не е включена в ГПР, като излага аргументи в подкрепа на твърдението, че при формиране на ГПР същата не следва да се калкулира в него. Счита, че волята на страните била изразена ясно и недвусмислено при сключване на сделката и че договорът бил сключен при индивидуални уговорки между страните. Излага, че ищецът бил запознат с преддоговорната информация и не е бил поставен в положение на по-слаба страна. Счита, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, ал.10 от ЗПК, тъй като същата не изисква да бъде посочен в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. По отношение на евентуалия иск за нищожност на договора на основание чл.26 от ЗЗД, смята твърдението за неоснователно, тъй като не бил осъществен фактическият състав на посочената разпоредба. По отношение на твърденията за недействителност на клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3 от процесния договор, твърди, че са неоснователни и необосновани. Услугата за експресно разглеждане на документи била допълнителна и незадължителна, като клиентът доброволно бил избрал да се възползва от нея. Нейната стойност също не следвало да се добавя към ГПР по договора. Относно твърденията за недействителност на клаузата на чл.4 от договора смята, че неустойката представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезпечение на вредите, причинени от неизпълнението. В настоящия случай уговорената неустойка имала обезщетителна функция и тъй като кредитополучателят не изпълнил задължението си и не предоставил гаранция, неустоечните задължения били валидно възникнали. С оглед обстоятелството, че 2 кредитополучателят пожелал да сключи процесния договор при посочените условия и изразил съгласие да се задължи по тях, смята, че не са накърнени добрите нрави.

Излага, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК не намирала приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Не било налице кумулиране на неустойката и лихвата за забава, тъй като се претендирали за различен период. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че клаузите за неустойка и такса експресно разглеждане на документи били неравноправни. Договорът бил сключен по предложение на кредитополучателя, той имал възможност да влияе на клаузите на договора, запознал се с преддоговорната информация и не бил поставен в положение на по-слабата страна. Спазен бил принципът на добросъвестността. Волята на страните била ясно и недвусмислено изразена при сключването на договора.

Съгласно изложените съображения смята, че не са допуснати съществените пороци, предвидени в чл.22 от ЗПК. Твърди, че не е налице нищожност на клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и евентуално недължимост на същото на основание чл.38,ал.2 от ЗА поради липсата на предпоставките за прилагането му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем Standard 1 4 № *****, сключен на 26.07.2024г., че между ищцата и ответника „Вива Кредит” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата е предоставена в заем сумата от 2700 лв., срещу задължение да я върне в рамките на 30 двуседмични вноски. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 50,02 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 1635,60 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Уговорена в чл.

5, ал. 2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка в размер на 1090,20 лв., дължима при непредоставяне в 3-дневен срок от сключването на договора на едно от посочените в ал.1 обезпечения - поръчителство от физическо, отговарящо на конкретни, посочени в договора изисквания, или банкова гаранция. Общият размер на задълженията по кредита с таксата за експресно разглеждане на заявлението и уговорената неустойка е 6131,10 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното погоре договорно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. В тази насока за основателни се приемат съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК 3

„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка и таксата за „експресно разглеждане“ реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит. Касателно неустойката следва да се отбележи, че с процесния Договор за паричен заем (чл. 5, ал.

1 от договора) длъжникът е задължен да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. Следователно предоставянето на едно от посочените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. По отношение таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит, то същата отново се намира да е пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Предвид изложеното разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителното оскъпяване на кредита и така е възпрепятстван да разбере икономически последици от сключването на договора – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,50 %, доколкото при срок на договора от 30 двуседмичини вноски, главница от 2700 лв., длъжникът следва да възстанови сума от 6131,10 лв., която е повече от два пъти от чистата стойност на кредита, за срок на същия от малко повече от година. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит. Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то безпредметно се явява обсъждането на евентуалните претенции за нищожност на отделни негови клаузи.