Решение № 1319 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300503135 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по спора Н. Д. С., ЕГН - ********** срещу Решение № 4 073 от 10.09.2025 г. по гр.д.

№ 4 022/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отказана молбата на въззивника за поправка на очевидна фактическа грешка / ОФГ / в постановеното по първоинстанционното дело основно Решение № 3 716 от 23.07.2025 г., изразяваща се в погрешно посочена начална дата на законната лихва върху присъденото на С. застрахователно обезщетение.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, искането е за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 247 от ГПК.

Ответната страна – ЗК Лев Инс АД е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Третото лице помагач И. Т. Х. не е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК.

Съдът установи следното:

С Решение № 3 716 от 23.07.2025 г. ответното Лев Инс АД е осъдено на основание на чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца Н. Д. С. сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие настъпило на *****.2022 г. в гр. **** ПТП, виновно причинено от застрахования по застр. „ ГО „ при ответника водач на л.а. „ ***„, рег. № ***** И. Т. Х., ведно със законната лихва върху обезщетението от 3 000 лв., считано от 22.05.2025 г. до окончателното изплащане.

От ищеца С. е депозирана молба по чл. 247 от ГПК, с която твърди, че началната дата на законната лихва следва да е претендираната в ИМ дата 21.02.2023 г. – на която е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, а посочената в решението друга начална 1 дата – 22.05.2025 г., съставлява допусната от съда ОФГ. Искането е за поправка на същата в горния смисъл – законната лихва върху обезщетението да се счита присъдена от 21.02.2023 г..

С постановеното решение по чл. 247 от ГПК – единствено предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил без уважение молбата, като е посочил че твърдяната ОФГ не е налице, т.к. е изложил подробни мотиви защо началната дата на законната лихва не е претендираната от ищеца 21.02.2023 г..

Във въззивната жалба срещу казаното решение се твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се развиват доводи в насока, че лихвата при непозволено увреждане е компесаторна, а не мораторна и се дължи от делинквента от датата на деликта, а при прекия иск на увредения срещу застрахователя - от по ранната дата между датата, на която последният е уведомен или датата, на която му е предявена застрахователната претенция, като в случая тези дати съвпадат и по делото е безспорно установено, че именно на 21.03.2023 г. увреденият С. е уведомил и предявил застрахователната претенция към ЗК Лев Инс АД.

Възраженията са неоснователни.

ОФГ е несъответствие между действително формираната воля на съда съгласно мотивната част на съдебния акт и отразеното в същия. В случая такова несъответствие липсва досежно датата 21.02.2023 г. – уведомяването на застрахователя от увредения и предявяването на застрахователната претенция от последния пред застрахователя. Напротив, съдът изрично е посочил в мотивната част на решението си, че тази дата не е началната такава на законната лихва върху обезщетението, т.к. съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 497 ал. 1 т. 2, предл. първо от КЗ ответното дружество дължи законна лихва върху обезщетението след изтичането на срока / три месеца / по чл. 496 ал. 1 от КЗ.

Като така застрахователят е изпаднал в забава, съответно дължи законната лихва върху обезщетението три месеца след 21.02.2023 г.. Доводите на въззивника, че този извод е в нарушение на материалния закон не се коментират, т.к. са неотносими към настоящото производство по чл. 247 от ГПК. Отговор на същите въззивната инстанция може да се даде само в случай на въззивна жалба срещу основното решение, което обаче е влязло в сила като необжалвано.

Налице е обаче ОФГ досежно действително приетата от съда начална дата на законната лихва – 22.05.2023 г., и погрешно посочената такава – 22.05.2025 г.. Както се каза по горе, съдът е приел, че застрахователят дължи законната лихва след изтичане на три месеца / чл. 496 ал. 1 от КЗ / от сезирането му от увредения чрез писмена застрахователна претенция, което сезиране е станало на 21.02.2023 г.. Като така, последният ден на тримесечния срок в случая е 21.05.2023 г. / а не 2025 г. /, съответно законната лихва върху обезщетението се дължи от 22.05.2023 г. / а не 2025 г. /. Т.е. погрешното посочване на годината – 2025 г. вместо вярната 2023 г., е несъмнено ОФГ, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Вярно е, че не в този смисъл е исканата от въззивника поправка на ОФГ. Но съгласно разп. на чл. 247 от ГПК поправката на ОФГ се постановява и по инициатива на съда, т.е. съдът и служебно може да констатира допуснати от него ОФГ и да поправи същите. Ето защо и тъй като районният съд не го е сторил, обжалваното решение по чл. 247 от ГПК се отменя и молбата за поправка на ОФГ се уважава.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 4 073 от 10.09.2025 г. по гр.д. № 4 022/2024 г. по описа на РС – 2

Пловдив, с което е отказана молбата на Н. Д. С., ЕГН - ********** за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по първоинстанционното дело основно Решение № 3 716 от 23.07.2025 г. досежно началната дата на законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, вместо което Постановява:

Допуска на основание чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3 716 от 23.07.2025 г. по гр.д. № 4 022/2024 г. по описа на РС – Пловдив, като в мотивите и диспозитива на решението началната дата на законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение да се счита 22.05.2023 г., вместо погрешно посочената дата 22.05.2025 г..

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач И. Т. Х., ЕГН – **********.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3