Определение № 3032 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3032 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501815 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. И. В. – ищец в първоинстанционното производство, против Определение №5839/16.10.23г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№6151/2023г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Частния жалбоподател молят въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба, подадена от Д. И. В., срещу Национална агенция по приходите и „Гамбико 2008“ – ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че иззетата от страна на публичния изпълнител на дата 03.08.2003г. по изп.д.№190644938/2019г. сума, в размер на 8721.00 лева, неправилно квалифицирана като собственост на длъжника „Гамбико 2008“ – ЕООД, е собствена на Д. И. В., която сума е отнета в процеса по осъществяване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани с протокол за изземване на вещи изх.№С2300002-027-000080/03.08.23г., издаден от Катя Николова, на длъжност „старши публичен изпълнител“ при ТД на НАП – Булгас, действаща по делегация.

С обжалваното определение съдът е приел, че ищцата, като трето на изпълнителното производство лице може да търси защита по исков ред, само след изчерпване на реда по чл.266 ДОПК – обжалване действието пред директора на компетентната ТД и то в случай, че последният откаже да го отмени. Съдът е приел, че поради липса на твърдения от ищцата да е изчерпан реда за административно обжалване, предявеният иск е недопустим.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Въззивницата намира, че ако съдът й беше дал указания на отстрани нередовностите на исковата молба, страната би 1 установила правния си интерес от иска. Според въззивницата, съдът се е позовал на нормата на чл.266 ДОПК, която не е приложима към казуса, т.к. се касае за производство по обезпечаване на доказателства, в който случай приложима е нормата на чл.41 ДОПК. Поради липса на произнасяне на Директора на ТД на НАП в срока по чл.41, ал.3 ДОПК, за което е образувано адм.д.№1604/23г., за ищцата е налице правен интерес да предяви иска.

Според въззивницата, междувременно Директорът на ТД на НАП е постановил решение, с което е отказал да уважи жалбата, а с Решение №863/20.09.23г., връчено на страната на 28.09.23г., Административен съд се е произнесъл по жалбата.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Според разпоредбите на чл.41 ДОПК, действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. При непроизнасяне на горепосочения орган в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват пред административния съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност.

Съобразно твърденията на частната жалбоподателка и при извършване на служебна справка, съдът установи, че тя е обжалвала действията па публичния изпълнител по реда на чл.41 ДОПК пред териториалния директор и пред Административен съд Бургас, пред който е образувано адм.д.№1604/23г. С постановеното по него решение, жалбата е оставена без уважение, поради това, че ищцата не е страна в обезпечителното производство. В ДОПК не е предвидена възможност за трето на производството лице както да атакува действията по обезпечаването, (освен ако не е трето задължено лице). Не е предвидена и специална искова защита в рамките на обезпечителното производство.

Съобразно нормите на чл.269 ДОПК, трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си, срещу длъжника и взискателя. Но в този случай правото на иск възниква в хипотезата, в която принудителното изпълнение се насочва върху имущество, което принадлежи на третото на производството лице. В настоящия случай не се твърди и не се установява такова принудително изпълнение да е образувано и да се извършват изпълнителни действия. Ако (когато) това се случи, за ищцата ще е налице възможност да предяви иск за установяване принадлежността на имущественото право, върху което е насочено принудителното изпълнение. Но към настоящия момент искът е преждевременно предявен.

Поради това тук обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5839/16.10.23г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№6151/2023г. по описа на същия съд.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от определението на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3