Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 01.08.2023, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 370/2022
Вид
Решение № 214
Подписан
01.08.2023
В сила
02.06.2025
Състав
Бисерка Николова Бакалова Тилева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 573, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Сандански, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Венета Бл. Петрова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100370 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на обективно съединени искове, които са предявени от М. К. К. - А. и Л. Т. А., двамата с постоянен адрес в гр. С**** против К. Л. Д. и Д. Г. Д. и двамата от гр.

Сандански.

Ищците сочат, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Сандански и че влязло в сила на 07.05.2020 г. съдебно решение постановено по гражданско дело № 686/2017 г. на Районен съд - Сандански е признато за установено по отношение на ответника, действащ като едноличен търговец, че на основание договор за замяна, са собственици на 673.03 кв.м., представляващи част от УПИ-30 и поземлен имот с краен идентификатор 3159 и че с това решение съдът е осъдил ответника Д. да им предаде владението върху 100 кв.м., представляващо част от този имот. Ищците сочат, че в хода на делото на 11.03.2020 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт, с който на основание давностно владение е бил признат за собственик на 673.03 кв.м. от поземлен имот ***** който е тяхна собственост. Оспорват нотариалният акт. Твърдят, че констатациите в акта са неверни и твърдят, че наличието на този нотариален акт нарушава правото им на собственост, поради което предявяват настоящия иск срещу ответника и неговата съпруга.

Ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тях, че ответниците не са собственици на 673,03 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Сандански, с адрес на имота, гр. С**** ул.“П***“ и с 1 площ на имота от 2 113 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: *************** Искат от съда да постанови решение, с което да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с който К. Д. е признат за собственик на 673, 03 кв.м.

Ответниците подават отговори на исковата молба, в които оспорват исковете. Твърдят, че са собственици на основание давностно владение на 673.03 кв.м. от този имот. Твърдят, че от 21.01.2000 г., от както ответникът Д. е получил разрешение за ползване от Община Сандански под № 38/20.01.2000 г. упражняват фактическа власт върху имота и го своят и че същото продължава и към момента. Твърдят, че в този имот ответникът Д. е изградил павилион - търговски обект, в който продава кафе и закуски, и се грижи за имота.

В съдебно заседание ищците поддържат иска. Ответниците поддържат оспорването на иска и възражението за придобиване на имота по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

Ищците са съпрузи. Ответниците също са съпрузи.

На 22.04.1999 година с нотариален акт № 81, том първи, рег. № 1834, дело № 816/ 1999 година по описа на Нотариус № 198 от Регистъра на НК, ищците са закупили имот с пл. № 2861 в кв. 121 по новия регулационен план на гр. Сандански с площ от 922 кв.м., при граници: на север – общинско място, на запад – улица, на юг общинско място, на изток – улица, който имот е бил образуван от ливада с площ от 0,922 кв.м., находяща се в м.”Л****” в землището на гр.Сандански – видно от материалите по приложеното гр.д. № 686/ 2017 година.

От нотариален акт № 197, том първи, рег. № 3072, дело № 976/ 1999 год. по описа на Нотариус № 198 от Регистъра на НК, приложен също в цитираното гражданско дело № 686/ 2017г. се установява, че на 24.08.1999 год. ищците са закупили съседния имот с пл. № 2861 в кв. 121 по регулационния план на гр.Сандански, с площ на имота от 1350 кв.м., при граници: от две страни улици и имот с пл. № 2861, който имот е образувано от ливада с площ от 1,350 дка, находяща се в м.”Л***” в землището на гр.Сандански.

На 21.01.2000 година на ответника К. Д. е било издадено разрешение за ползване на терен общинска собственост № 38, подписано от кмета на Община Сандански, с което на основание чл. 75 от ЗМДТ и решение № 118 от 11.12.1997 год. на Общински съветСандански му е било разрешено да ползва общински терен за каравана, находящ се срещу Четвърто Основно училище с площ от 15 кв.м. за срок от 01.01. до 31.03.2000 година и срещу заплащане на цена от 0,30 лева за кв.м. или 409, 50 лева за определения период. На 08.10.2004 година на ответника, действащ като ЕТ „К. Д.“ е било предоставено разрешение за ползване на терен, общинска собственост с площ от 31 кв.м. - павилион, находящ се в гр.

С***, ул.“Т****“, за периода от 01.10.2004г. до 31.12.2004 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от 2000 година ответникът и съпругата му и до момента стопанисват описания обект – павилион - каравана, както и площта около 2 нея от около 600 - 700 кв.м. Сочат, че караваната заема площ от около 100 кв.м. и в нея продават кафе и закуски и че поддържат останалата площ като я чистят и косят тревата.

На 23.12.2009 година между Община Сандански, представлявана от кмета и ищците по делото е бил сключен договор за замяна, с който Община Сандански прехвърлила на ищците правото на собственост върху 673, 03 кв.м. ид. части от УПИ ХХХ в кв. 121 по плана на гр.Сандански , находящ се между ул.“П****“ , бул.“Т****“, ул.“Б***“, одобрен със Заповед № АБ – 191/ 08.12.2009, целият с площ от 2271, 95 кв.м., а в замяна на прехвърленото право на собственост върху този имот ищците са прехвърлили на Община –Сандански 602, 02 кв. м. ид. части от УПИ ХХХII в кв. 121 – лист 9 и 10 от приложеното дело № 686/ 2017 г.

На 29.01.2010 г. с нотариален акт № 12, том първи,рег. № 202, дело № 10/ 2010 година по описа на Нотариус № 198, съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, ищците са били признати за собственици на основание покупко- продажба на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, две замени и одобрен ПРЗ на УПИ ХХХ – 2861 и 2862 в кв. 121 по плана на гр.Сандански , целият с площ от 2 271, 95 кв.м., при граници: от три страни улици – ул.“П***“, бул.“Т****“, ул.“Б****“, УПИ ХХХI, УПИ ХХХII, УПИ Х е УПИ VII.

На 16.06.2017 година ищците по настоящото дело са предявили пред Районен съд – Сандански искова молба срещу ответника, действащ като ЕТ „К. Д.“ с искане за предаване на владението върху 100 кв.м. от собствения им недвижим имот с идентификатор ****** , целият с площ от 2 113 кв.м. По исковата молба е било образувано гражданско дело № 686/ 2017 година. По това дело съдът се е произнесъл с влязло в законна сила на 07.05.2020 год. съдебно решение, с което е признал за установено по отношение на ЕТ „К. Д.“, че М. К. К. – А. и Л. Т. А. на основание договор за замяна на недвижим имот № 522 – 05/ 23.12.2009 година са собственици на 673, 03 кв.м. от УПИ ХХХ в кв. 121 по регулационния план на гр.

Сандански – сега с идентификатор ***** и е осъдил ответника да им предаде владението на 100 кв.м., представляващи част от същия недвижим имот върху която има изградена „постройка за продажба на кафе и закуски“. По това дело, видно от отговора на исковата молба и от съдебните решения, ответникът не е предявявал възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

Междувременно, преди влизане на съдебното решение по това дело в сила, на 11.03.2020 година ответникът се е снабдил с нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот придобит по давност № 57, том първи, рег. № 344, дело № 55/ 2020 год. по описа на нотариус № 197 от Регистъра на НК , с който е бил признат за собственик на 673, 03 кв.м. от ПИ с идентификатор ****. Към онзи момент, той е бил в граждански брак с ответницата Д. Д..

При така установеното съдът прави следните изводи:

За ищците е налице правен интерес от предявяването на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато 3 има интерес от това. Т.е. наличието на правен интерес е условие за допустимост на иска. В настоящия случай ищците предявяват отрицателен установителен иск, с който искат да установяват, че ответниците не са собственици на част от техния имот. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, а ответниците им оспорват това право. С оглед представените от ищците доказателства съдът приема, че за тях е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск и намира същия за допустим.

Разгледан по същество искът се явява основателен поради следното:

Ответниците твърдят, че на основание давностно владение са собственици на 673, 03 кв.м. от имота на ищците, която съдът приема като претенция за реална част от имота, тъй като не се претендира идеална част от имота.

Правото на собственост по давност върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобито по давност, ако тази част може наред с останалите части от имота да бъде обособена като самостоятелен имот по правилата на действащия към момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон. В този смисъл са разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 181, ал. 3 ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ. В настоящия случай това ограничение липсва, тъй като претендираната площ възлиза на 673, 03 кв.м. и тя отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ.

По отношение на претендираното от ответниците основание за придобиване на имота липсват останалите предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Т.е. владението се състои от два елемента: – обективен елемент упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен елемент – държане на вещта като своя. За да е налице придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС трябва да са налице както двата елемента на владението, така и предвиденият срок от 10 години.

По делото не се установи в предвидения от закона срок ответниците да се упражнявали фактическа власт върху имота и да са го държали като свой. На първо място по делото се установи, че от Община Сандански през м. януари 2000 година на ответника К. Д. е било предоставено правото на ползване на имот от около 15 кв.м., а през 2004 година е било предоставено правото на ползване на имот около 30 кв.м. за поставяне на павилион за закуски срещу заплащане на такса в касата на общината. Т.е. ответникът е бил наемател държател в чужд имот. Той не е упражнявал владение, не е своил имота, а е държал имота за наемодателя си. Ответниците не доказаха, че в предвидения в закона срок от 10 година, от 2000 година до момента са своили имота.

4

От друга страна, в периода от 31.05.2006 г. до 23.12.2009 година, когато ищците и Община Сандански са сключили договора за замяна на процесните 673,03 кв.м. техен собственик е била Община Сандански и срокът за придобиване по давност на общински имоти не е текъл. Съгласно разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на ЗС ( обн. ДВ, бр.

46/ 2006 г.) от 31.05.2006 година давността е била спряна. След преминаване на правото на собственост в патримониума на ищците – 23.12.2009 година, срокът за придобиване е продължил да тече, но ответниците не доказаха, че в този период от 23.12.2009 год. до 11.03.2020 год., когато са се снабдили с констативния нотариален акт са своили имота.