Определение № 19728 от 05.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19728 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100113975 по описа за 2024 година

Фактологията, изложена в първоначалната искова молба на г-жа Д., депозирана на 03.11.2024г., е относно запазена част от наследство и недвижим имот, находящ се в кв.

„Люлин“, представляващ поземлен имот.

В исковата молба има посочен телефон (GSM и адрес).

На ищцата е предоставена правна помощ, като актуалният за момента процесуален представител е адв. Б. (Определение от 26.02.2024г.). Тя е уведомена за това двукратно (л.

27-8) – на 01.03.2024г. и 06.03.2024г.

С разпореждане от 08.02.2024г. искът е оставен без движение. За самото разпорежда е уведомена и ищцата (л. 14, гръб и л. 16 – 12.02.2024г.).

Видно от Определение от 26.02.2024г. и Молба от 11.03.2024г., адв. Б. е запозната с Разпореждането от 12.02.2024г., а определението, с което е заменен процесуалният представител (Определение от 26.02.2024г.), е получено от г-жа Д. на 01.03.2024г.

В молбата от 11.03.2024г. се иска възстановяване на срок, тъй като ищцата не се свързала с нея.

Молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение от СРС, а исковата молба е върната (Определение от 14.03.2024г. – л. 29).

То е обжалвано от ищеца, като определението е отменено от СГС (О. от 17.05.2024г.).

Прието е обаче, че срокът за адв. Б. е започнала да изтекъл на 18.03.2024г. Същевременно молбата за възстановяване на срока била преждевременно депозирана, а същото се отнася и до прекратителното определение.

В резултата на ищцата е предоставен нов срок за изпълнение, считана от 17.07.2024г.

(О. от 01.07.2024г.).

Вместо изпълнение и поискано удължаване на срока и замяна на процесуалния представител, поради противоречия (Молба от 22.07.2024г.) 1.

С определение от 24.07.2024г. е определен нов процесуален представител – адв. Р.. За 1 второ път (след първия процесуален представител) е депозирана молба за замяна поради недостъчна подготовка.

С определение от 09.09.2024г. е определен адв. Р.-Й.. С молба от 24.09.2024г. е поискано поредно продължаване на срока.

Следва нова молба, в която се сочи, че след проведени 3 срещи, адв. Й. не успяла да разбере какво точно желае ищцата. Отново се сочи разминаване в позициите, като е поискана замяна 2.

С Определение от 10.10.2024г. е определен адв. А..

С молба от 25.10.2024г. процесуалният представител излага аналогични доводи на този, наведени от предходния адвокат 3. Този път е изготвена искова молба, но съществено различаваща от първоначалната (л. 97). Всъщност е предявен установителен иск. Имотът бил придобит по договор за издръжка и гледане.

Депозирана е и молба, без входящ номер, от самия ищец, в която се излагат твърдения, свързани не с претенция по чл. 30 от ЗН, а по чл. 108 или 109 от ЗС.

Делото е изплатено по компетентност на СГС с оглед данъчната оценка на имота. при това фактическа обстановка СГС намира следното:

От една страна, до момента в която не се уведоми ответникът, искът може да се коригира от страна на ищеца и това не е изменение на претенцията по смисъла на чл. 214 от ГПК.

От друга обаче, според нормата на чл. 21, т. 1 и 2 от ЗПП, два от видовете правна помощ са:

1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета "а", раздел ІІ; и 2. процесуално представителство.

В случая те са обединени недопустимо, съобразно изложеното от решаващия орган по-долу.

Ищцата и без правна помощ следва в най-общ план да изложи твърдения, за да може да се прецени дали правната помощ е допустима. В случая поредният (пети) процесуален представител е успял да я убеди, че това, което желае, не може да се случи юридически. По тази причина е предявен напълно нов иск. Така се заобикаля извикването за процесуална дисциплина – т.е. необходимостта да се уточни иска в срок.

В тази връзка:

- това, че адв. Б. не е проявила грижа, за да потърси ищцата (доводът за липса на връзка), не може да я ползва арг. и от чл. 40, ал. 2-3 от ЗА (Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и Определение № 280 от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС). Обратното също е вярно – и двете страни в 2 отношението доверител- довереник, имат интерес и задължение да проявят инициатива.

Действително не може да се възстановя неизтекъл срок (64, ал. 4 от ГПК). Самата молба обаче не спира сроковете – чл. 65, ал. 3 от ГПК.

- по късно поисканата правна помощ не може да възстанови течението на изтекъл преклузивен срок - Определение № 444 от 06.10.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г., г.к., І г.о. на ВКС; Определение № 103 от 06.03.2009г. по ч.гр.д. № 118/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС. В случая правна помощ е поискана своевременно, но постоянното искане за замяна на процесуалните представители, не може да ползва ищеца, тъй като то е хипотеза на процесуална злоупотреба (чл. 3 от ГПК).

- действията, извършени през незаконосъобразно продължен срок са невалидни - 12784-ОСГК. Такава всъщност е и по-новата практика – Решение № 315 от 07.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 3555/2008г.

Многократните продължавания на срока за уточнение, при положение, че дори ищцата саморъчно е написала относително ясно изложение, с посочена от нея дата – 24.09.2024г., а тази на последният ù процесуален представител е от 25.10.2024г., са незаконосъобразни.

Изводът е, че ищцата, вместо адекватно да поиска от бюрото за правна помощ, съдействие (посочване на професионалист, която да я насочи към адекватна претенция – да се разбира допустима и възможно основателна), е използвала съдебната система за това (1).

Срокът за изпълнение е нарушаван многократно.

Първото означава, че е налице хипотеза на § 1, т. 3, б. А и най-вече Б от ЗПП, а второто, че на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, исковата молба следва да се върне, като нередовна (неуточнена своевременно).

С оглед посоченото, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ предходно определение, с което на ищцата е ДОПУСНАТА ПРАВНА ПОМОЩ ВРЪЩА исковата молба, като НЕРЕДОВНА

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ИЩЕЦА с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му

КОПИЕ от определението да се изпрати на самата СТРАНА; и на ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ – адв. А., за сведение

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4