Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2365 от 08.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13402/2025
Вид
Решение № 2365
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100513402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15143/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 7713/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, Н. Х. П., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. П. А., ЕГН **********, сумата от 1600 лв., частично от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на отправяне на обиди и псувни към ищцата от ответника и нанасяне на удари по автомобила, управляван от ищцата, което противоправно поведение на ответника се е реализирало на 08.01.2024 г., в гр. София, на светофара на кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Г.С. Раковски“, ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен над сумата 1600 лв. до претендирания размер от 3000 лв., частично от 10000 лв.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника Н. Х. П.. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, доколкото не било ясно за кои точно действие на ответника се претендира обезщетение за неимуществени вреди, като претенцията за законна лихва била формулирана ненадлежно и не била заплатена д.т. В допълнение се поддържа, че решението е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че показанията на Д.А. са недостоверни, тъй като същият не е присъствал 1 на инцидента, а няма как да са разговаряли и с ищцата, доколкото същата е снимала с телефона си в това време. Въззивникът сочи, че единствено е почукал на стъклото на шофьорската врата на ищцата, за да разговаря с нея и да й направи забележка, че шофира с голяма скорост. Поддържа, че не се установява да е извършил каквото и да е било противоправно действие, като не е отправял никакви обидни думи към ищцата. Сочи, че бил притеснен от факта, че животът му бил застрашен поради бързото преминаване през пешеходната пътека от ищцата. Оспорва се изводът на съда, че вследствие на инцидента ищцата следвало да посещава психолог, тъй като очевидно същата имала по принцип такава нужда. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е определил обезщетение за недоказани вреди. Отделно се сочи, че съдът неправилно не е уважил възражението за съпричиняване от страна на ищцата, което се изразява в поведението на ищцата по време на шофиране и нежеланието й да комуникира. Моли се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемият П. П. А. не е депозирала отговор на въззивната жалба. С молба от 09.03.2026 г. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По доводите за недопустимост на решението, въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявен от П. П. А., чрез адв. К. Г., против Н. Х. П., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 3000 лв. (частичен иск от 10000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, представляващи причинени на ищцата негативни психични изживявания чувство на страх, безпомощност, безпокойство, стрес, както и чувство на унижение и накърнено достойнство, в резултат на противоправното поведение на ответника на 08.01.2024 г., в гр. София, на светофара на кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Г.С. Раковски“, изразяващо се в отправяне на обиди и псувни към ищцата, блъскане по багажника и по гюрука на колата, ритане гумите на автомобила, нанасяне на силни удари по стъклото на автомобила, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2024 г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и 2 обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. В случая безспорно по делото ищцата претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 08.01.2024 г. с ищеца, като в исковата молба подробно са описани обстоятелства досежно настъпване на самия инцидент, както и претърпените в тази връзка неимуществени вреди. Безспорно е, че обезщетението е по повод твърденията на ищцата за нанесени удари по собствената й кола и отправени към нея обиди и закани, във връзка с което за нея са настъпили негативни психически изживявания. Ето защо и исковата молба е редовна, а решението процесуално допустимо.

Въззивният съд намира също така, че не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Спорни по делото са обстоятелствата относно настъпване на самия инцидент и конкретно дали въззивникът е отправял посочени обиди и заплахи към ищцата.

Страните не спорят, че живеят в една сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, като ищцата живее в ап. 41 на седми етаж от сградата, а ответникът – в ап. 40, находящ се на шести етаж от сградата. За установяване обстоятелството около процесния инцидент са разпитани четирима свидетели пред първоинстанционния съд.

По делото е разпитана свидетелката М.Т.Ф., която сочи, че живее в една жилищна кооперация със страните по делото, майка е на ищцата и непосредствен очевидец на случилото се. Заявява, че знае, че ищцата има проблем с ответника и отношенията им са се обтегнали в момента, в който тя е закупила апартамент от сградата на седми етаж. Сочи, че ответникът и семейството му имат цветя, разположени в целия вход, като за всички счупени листенца набеждавали ищцата и нейните майстори, които извършвали ремонт на апартамента. Навежда, че на процесната дата 14.09.2024 г. забелязала, че таблото, нахолящо се на във входа на сградата, било надраскано с черен маркер с надпис: „Що за хора унищожиха цветята“. Сочи, че като председател на домсъвета помолила ответника да почисти таблото, в отговор на което той нарекъл нея и дъщеря „мърли“ и им казал „Разкарайте се от тук“, поради което са посетили 7-мо РПУ, за да подадат сигнал. Свидетелката твърди, че връщайки се от РПУ и спирайки на паркинга пред сградата, Тодоров се обърнал на висок тон към ищцата с думите: „****!“„Да, ти си едно мръсно ****. **** е човек, който не познава баща си.“, „Ще ти счупя ръчичките аз на тебе!“. Сочи, че ищцата е подала сигнал за заплаха на тел. 112, като в 11:00 ч.

3 или 11:10 ч. - 11:15 ч. е пристигнал полицейски патрул, в резултат на телефонното обаждане . Поддържа, че след случилото се ищцата не е могла да спи месеци наред и изпитвала страх от среща с ответника.

Свидтелката С.И.Ц. поддържа, че познава ищцата, тъй като работят заедно и са колеги. Сочи, че знае за конфликтните отношения между страните.

Подддъжра, че на 14.09.2024 г. двете са имали служебен ангажимент, на които ищцата не е присъствала, защото е имало инцидент във входа на сградата, в която живее, а именно скандал, при който са бутнали майка и била притеснена и разстроена. Навежда, че ищцата изпитвала притеснения при всяко обзавеждане на апартамента и при всяко пренасяне на мебели да не се чупят цветя във входа, защото следва скандал и обвинения, лепене на бележки и други неприятни ситуации. Твърди, че ищцата се притеснявала при всяко прибиране в вкъщи и снимала с телефона си. разпита на свидетеля Ч.К.Р. , на ответната страна, се установява, че познава ответника Т.Т. от 10 - 12 години.

Поддържа, че знае за конфликта между страните от ответника, но не е бил свидетел на такъв, като разяснява, че на 14.09.2024 г. само е чул спор на ответника с жени пред входната врата на дома му. Свидетелства, че знае, че ответникът е бил домоуправител на сградата, трябвало да се прави ремонт на същата, отказал пари на ищцата, от където са се породили спорове, какти и че на същата дата е видял полицейски патрул в сградата. От показанията на свидетеля Л.Ю.А. , на ответната страна, се установява, че познава ответника, тъй като са семейни приятели. Потвърждава, че на 14.09.2024 г. е чул спор на ответника с жени в дома му. Заявява, че е разбрал от ответника, че той е бил домоуправител на сградата, трябвало да се прави ремонт на същата, отказал в пари на ищцата, от където са се породили спорове, а сега са се скарали за цветя, които съпругата му е сложила в коридора и били счупени.

Свидетелства, че на същата дата е видял полицейски патрул в сградата. Сочи, че ответникът е бил афектиран, тъй като по негов разказ патрулът бил при него.

В показанията си свидетелят Д.А., съпруг на ищцата, твърди, че на 08.01.2024 г., около 10 ч. сутринта, закъснявайки за семейна терапия, ищцата управлявала автомобила си по ул. „Ген. Гурко“, като през цялото време на шофирането разговаряла по телефона със съпруга си посредством системата за водене на разговори в автомобила марка „Ауди“, модел „А5 – кабриолет“.

Когато спряла на светофара на кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Г.С.

Раковски“, момче, живеещо в района, с брада, облечено с тъмен анцуг и черен суитшърт с качулка, с куче до него, започнало да удря автомобила на ищцата и да й отправя заплахи и псувни: „ще те пръсна“, „на майка ти путката“, „олигофренко проста, какво ме снимаш“, „ще ти пръсна черепа“. Ударите по автомобила и отправените към ищцата заплахи били непосредствено чути от свидетеля, тъй като разговорът по телефона със съпругата му все още не е бил прекъснат, а по-късно – и видени от свидетеля на видеозаписа на случката, направен от ищцата с телефона й. На видеозаписът ясно се виждал и ответникът.

4

Свидетелят Ф.Б., твърди, че е приятел на Н. П.. Сочи, че е бил очевидец на инцидента, като ответникът, облечен в тъмни дрехи и черно яке, който бил на около 60 м. от свидетеля, приближил автомобил, спрял на светофара на ул.

„Ген. Гурко“ и ул. „Г.С. Раковски“ и започнал да чука по него, да ръкомаха и да говори нещо на шофьора, но не чул точните думи.

Свидетелят Н.й М. се установява, че същият е приятел на Н. П., като е видял как на 08.01.2024 г. сутринта, на пешеходната пътека на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „6-и септември“, минаващ по ул. „Ген. Гурко“ автомобил изпръскал ответника, кучето му и други хора, които чакали на пешеходната пътека, за да пресекат, и продължил в посока ул. „Г.С. Раковски“. Ответникът бил изпръскан от кръста надолу, като свидетелят отивал на работа към „Байк сервиз“. Двамата се разминали и се поздравили.

Въззивният съд кредитира показанията на свид. Д.А., макар и преценени при условията на чл.172 ГПК, доколкото същите са изключително подробни, логични и вътрешнонепротиворечиви. Същите не противречат пряко на показанията на свид. Н.й М., доколкото последният се е намирал на разстояние и не е възприел конкретните изрази, а посоченото от него „почукване“ п автомобила потвърждава извода, че е било налице физическо въздействие от страна на въззивника Н. П. върху автомобила, управляван от П. А.. Относно довода на въззивника, че било невъзможно да се осъществява разговор и едновременно да се говори с един и същи мобилен апарат, следва да се посочи, че техническа пречка за това липсва.