Решение № 258 от 09.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 231/2023
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- § 6, т. 54 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. Перник, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500231 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 2 / 06. 01. 2023г., постановено по гр. д. № 715 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на М. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №***, а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** в гр.
***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1000 лева, представляваща направени разноски по делото.
Недоволно от решението, в частта, с която е присъдено обезщетение за 1 горницата над 2000лв. до 5000лв., както и е присъдена лихва за забава считано от 17. 12. 2021г., е останало „Дженерали Застраховане“ АД, което чрез юрисконсулт И. Г., го е обжалвало в тези му части, като неправилно и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения във въззивната жалба моли то да бъде отменено в обжалваните му части и искът за горницата над 2000лв. до 5000лв., както и в частта, с която е присъдена лихва, считано от 17. 12. 2021г., да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Поддържа жалбата си и за съдебно заседание, чрез молба, подадена от юрисконсулт И. Г..
Насрещната страна М. Л. Л., чрез адвокат Г. Й., е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и съобразно доказателствата по делото. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Поддържа писмения си отговор и за съдебно заседание, чрез молба, подадена от адвокат Г. Й.. Направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел следното:
Приел е, че предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ и е процесуално допустим.
Приел е, за безспорно, че между „Дженерали Застраховане“ АД и А. Г.
В. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ***, с предмет лек автомобил - марка и модел „Пежо 106“, с рег. № ***, със срок на застрахователното покритие от *** до ***.
Приел е, че на *** е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил, марка и модел „Пежо 106“, с рег. № ***, управляван от А. Г. В., при което е пострадал пешеходецът М. Л. Л..
Отбелязал е, че с молба - претенция с вх. № *** ищецът, чрез упълномощен представител, е поискал от ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в размер на 10 000 лева.
2
Отбелязал е, че с писмо с изх. № 310000048/05.01.2022 г., изпратено до ищеца, ответното дружество е посочило, че е определило за изплащане обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като с последващо писмо с изх. № 310004689/12.05.2022 г. ищецът е уведомен, че така определеното обезщетение е преведено по банкова сметка на ищеца М. Л., но преводът е бил върнат от банката поради ненамерен IBAN на ищеца.
От представените по делото 2 бр. болнични листове е приел, че ищецът е бил в болничен отпуск в периода от 23.09.2021 г. до 01.11.2021 г.
От свидетелските показания на А. В., съдът е приел за установено, че на ***, В., управлявайки лек автомобил, марка и модел „Пежо 106“, с рег. № ***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. ***, при извършване на маневра „завой на дясно“, не е пропуснала пресичащия пешеходец М. Л., вследствие на което го е блъснала. Според свидетелката В. ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, като скоростта на лекия автомобил е била много ниска. След инцидента ищецът е бил откаран в болница.
От свидетелските показания на Д. Л. съдът е приел за установено, че непосредствено след изписването му от болничното заведение след инцидента ищецът не е можел да се движи и не е говорел. Възстановителният период продължил около два месеца - два месеца и половина, като през това време ищецът постоянно е изпитвал болки и е приемал болкоуспокояващи. Не можел да се храни самостоятелно. Към настоящия момент също не бил възстановен напълно, като сънувал кошмари, страхувал се да излиза на улицата и да пресича пътното платно.
От заключението на комплексна съдебно - автотехническа и медицинска експертиза, е направил извод, че следствие това ПТП ищецът М.
Л. е получил следните травматични увреждания: „кръвонасядания по клепачите на двете очи, охлузни наранявания по челото в дясно и по десен лакът и оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош и кръста“. Тези травматични увреждания се квалифицират по медико - биологичния признак „страдание“. От медицинската документация са налице данни за приложена терапия в деня на първоначалния преглед с еднократно приложение на медикамента
„Кетонал“, който има болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Получените от ищеца травматични 3 увреждания са в пряка причинна връзка с претърпяната автомобилна травма.
Според вещото лице д-р К. Ч. оздравителният период по отношение на мекотъканните наранявания е с продължителност от около 10 дни. По отношение на контузията в областта на гръдния кош са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за период от 55 дни, който срок може да се предположи, че е възстановителният период по отношение на травмата в областта на гръдния кош.
Приел е, че най-вероятно ударът е настъпил около края на ул. „***“, непосредствено преди пресичането й с ул. „***в“, когато пострадалият е преминавал по мисленото продължение на тротоара, изграден вдясно от ул.
„***в“, считано в посока от гр. *** към гр. ***. Водачът не е възприел пешеходеца, като при движение със скорост не по-висока от 8 км/ч, удря с предната дясна част на автомобила ищеца, вследствие на което последният пада върху настилката, най-вероятно върху дясната си страна. Според вещото лице основната причина за настъпилото ПТП се дължи на действията на водача на л. а., марка „Пежо“, който отклонява вниманието си вляво спрямо посоката си на движение, което не позволява да забележи движещия се вдясно от автомобила пешеходец. В заключението е посочено още, че в материалите по делото липсват данни относно наличието на хоризонтална и вертикална пътна маркировка в района и деня на произшествието.
При така установената фактическа обстановка, Радомирският районен съд е направил своите правни изводи :
Счел е, че е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което застрахователят дължи на увредения обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие, а именно: кръвонасядания по клепачите на двете очи, охлузни наранявания по челото в дясно и по десен лакът и оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош и кръста; продължителността на претърпените от ищеца във връзка с травмата болки и страдания и тяхната интензивност, обстоятелството, че това ПТП се е отразило негативно на ищеца, причинявайки му силен стрес, кошмари, отказ за пресичане на пътното платно, както и създадения на ищеца 4 битов дискомфорт, начинът на причиняване на телесните увреждания и възрастта на ищеца към датата на ПТП. При съобразяване на горните обстоятелства съдът счел, че следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът е обсъдил възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат. Както е изходил от заключението по изслушаната по делото комплексна експертиза и от показанията на свидетелката А. В. - че на мястото, на което е пресичал ищецът, няма пешеходна пътека, от легалната дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки, съдът е направил извод, че пешеходецът притежава предимство при преминаване на кръстовището по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, като не са налице доказателства, че пострадалият е нарушил правилата на ЗДвП, че не е съобразил приближаването на автомобила или че пресякъл внезапно пътното платно, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По отношение на лихвата за забава. Отбелязал е, че на основание чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 17. 12. 2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. С оглед изложеното е приел, че претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е основателна и доказана за периода от датата на увреждането - *** до окончателното изплащане на сумата.
След като взе предвид изложените в жалбата доводи и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Подадената въззивна жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по 5 същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Служебно преценявайки допустимостта на решението в обжалваните му части, Пернишкият окръжен съд намира, че то се явява допустимо.
По въпросите за незаконосъобразност е обвързан от изложеното във въззивната жалба. Преценявайки доводите във въззивната жалба, тези в писмения отговор на насрещната страна и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Пред настоящата съдебна инстанция се спори само за размера на обезщететението над 2000лв. до 5000лв., затова, че не е прието от съда съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът е предприел пресичане на пътното платно на непредвидено и необозначено място за пресичане, без да даде някакъв знак за това, като по този начин сам се е поставил в сериозна опасност, нито път е потърсил друго място за пресичане, обозначено като пешеходна пътека, както и за началната дата от която се дължи лихва за забава върху главницата.
Уврежданията които ищецът е получил при процесното ПТП на ***, около 05:30ч. са следните: кръвонасядания по клепачите на двете очи, охлузни наранявания по челото в дясно и по десен лакът, като същият е имал и оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош и кръста.
От представените по делото 4 бр. болнични листове е видно, че ищецът е бил в болничен отпуск в периода от *** до 01. 11. 2021г., т.е. почти два месеца.
От заключението на комплексната съдебно - автотехническа и медицинска експертиза, /както и от приложеното съдебно медицинско удостоверение ЖЛ № ***/ се установява, че основната диагноза на пострадалия е :Контузия на гръдния кош“. След процесното ПТП той е бил откаран с линейка в болницата в гр. ***, където му е била поставена една ампула от медикамента