Решение № 11 от 09.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Костинброд, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100784 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 498 ал.3, пр. 2, вр. с чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 115 ал.2, вр чл. 124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4791 / 21.08.2025 година подадена от В. К. Б., ЕГН ********** от гр. Г., чрез адв. Д. - САК против „ДЖ“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано винаги заедно по двама от Р. Ц. Д., Н. И. С., М. В. К., М. К. С. и Т. В. Т., с която ищецът иска да бъде осъден ответникът да м у заплати сумата от 2 667.36 лева – обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на ПТП от 03.07.2025 г., ведно със законна лихва от 28.07.2025 г. / датата следваща срока от 15 – те работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 ал 3 от КЗ / до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 03.07.2025 г. около 20.10 часа се е движил със собственото си МПС - лек автомобил „Форд Мондео“, с рег. № СА **** МР в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, двулентов път, с посока на движение към надлез „Надежда“ и малко след метростанция „Надежда“, Б. И.

С. с ползваното от него МПС – Хюндай „Туксон“ с рег. № СВ **** РВ, собственост на Д. П. С.а, движейки се в лявата лента е навлязъл от лявата в 1 дясната лента и е реализирал ПТП, вследствие на което е повредил личното МПС на ищеца.

Ищецът сочи още, че тъй като имали „Гражданска застраховка“ и не са имали спор за осъщественото ПТП, същите съставили със съдействието на Г.

Г.ев С. двустранен констативен протокол за ПТП, подписан и от двамата, като в протокола Б. И. С. признал, че вината за настъпилото ПТП е негова. МПС то на Б. И. С. – Хюндай „Туксон“ с рег. № СВ **** РВ, собственост на Д. П.

С.а към момента на ПТП – то е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към застрахователна компания ДЖ“ АД, ЕИК :

030268049 с № BG /08/124003609885.

На 04.07.2025 г. ищецът, чрез застрахователния си посредник Г. Г.ев С. е регистрирал пред ответника претенция на ел. адрес, като на 08.07.2025 г. е върнато от дружеството отговор на застрахователния посредник, че успешно е регистрирана щета с № 212064523, касаеща процесния случай.

На 14.07.2025 г. ищецът е получил съобщение, отново чрез застрахователния посредник, че на 16.07.2025 г. следва да представи собственото си МПС - „Форд Мондео“, с рег. № СА **** МР в гр. София за физически оглед в ликвидационния център, което ищецът е направил.

Ищецът твърди още, че на 30.07.2025 г. е получил от ответника отказ, че ответникът отказва изплащане на застрахователното обезщетение по преписка № 212064523 / 2025 г. Ищецът сочи, че отказът е постановен при неверни твърдения и липса на мотиви и правни основания.

Ищецът на 11.08.2025 г. е подал, чрез адв. Д. – САК мотивирано възражение, с което е било поискано преразглеждане на случая и да се одобри плащането, с оглед приложената проформа фактура от Мото – Пфое на стойност 2 055.73 лева, като на 12.08.2025 г. отново ищецът е получил немотивиран отказ, но липсвало обосновка относно мотивите на ищеца за неоснователност на отказа за плащане на претенцията, както и не са били представени доказателства, удостоверяващи изложеното от ответника.

С фактурата е уточнено, че срокът за ремонта на МПС – то е около 7 / седем / - 8 / осем / работни дни, т. е. с почивните дни са 9 / девет / - 10 / десет / календарни дни. Тъй като през тези дни на ищеца е било необходимо МПС, същият е наел МПС от сайт за наемане на автомобил и е заплатил сумата от 410.72 / четиристотин и десет лева и седемдесет и две стотинки / лева, който 2 ищецът също претендира да му бъдат заплатени от ищеца.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 2 667.36 лева, от които :

2 056.64 лева – сума необходима за отстраняване на имуществените вреди върху собственото и увредено МПС на ищеца, съгласно проформа ф – ра № 2021– WQW – 002890 / 20.08.2025 г., 200.00 лева – адвокатско възнаграждение за подаденото възражение и 410.72 лева – сума заплатена за наем на заместващия автомобил за срока на ремонта от 7 / седем / работни дни, ведно със законна лихва от 28.07.2025 г. / датата следваща срока от 15 – те работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 ал 3 от КЗ / до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът редовно призован явява се лично и с упълномощеният си защитник – адв. Д. - САК, който сочи, че поддържа така предявените искове и излага подробно доводите си, като прилага към ИМ и писмени бележки.

Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 6932 / 03.12.2025 г., с която оспорва предявените искове, като излага подробно доводите си и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират направените по делото разноски.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Като доказателство към делото е приложен констативен протокол касаещ настъпило ПТП на 03.07.2025 г. в гр. София, по ул. „Ломско шосе“, което е посетено от застрахователен агнет, брокер – свид. Г. Г.ев С..

По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП – то 03.07.202 5 г. по отношение на управлявания от Б. И. С. л.а.

„Хюндай Туксон”, с рег. № СВ **** РВ, собственост на Д. П. С.а е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица

№

BG/08/124003609885, сключена с ответника и която е била валидна към момента.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. Г.ев С.., който категорично 3 сочи, че той е изготвил протокола от 03.07.2025 г., тъй като ищецът е бил негов клиент и му се обадил, че са го ударили, близо до неговия офис.

Свидетелят твърди, че и двамата водачи са отишли при него, като водачът на л.а. „Хюндай Туксон”, с рег. № СВ **** РВ е признал вината си и е подписал двустранния констативен протокол за ПТП, а свидетелят е направил снимки на МПС – то на ищеца, с цел да заведе щета.

Като доказателство към делото е приложен заверен препис от проформа ф – ра № 2021– WQW – 002890 / 20.08.2025 г. от която е видно, че ищецът е заплатил за ремонт на автомобила си сумата от 2 056.64 лева. Ищецът е завел щета за управляваното от него МПС - „Форд Мондео“, с рег. № СА **** МР.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.

Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на рекламационно производство. В случай, че увреденото лице не е преминало през рекламационното производство пред застрахователя, предявения иск е процесуално недопустим, като исковата молба подлежи на връщане по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК.

В настоящия случай видно от приложените доказателства ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ на 04.07.2025 г., като по претенцията за заплащане на неимуществени вреди застрахователят се е произнесъл с отказ за заплащането им. Следователно е налице предпоставката на чл. 498, ал. 3, предл. 2 КЗ, обуславяща процесуалната допустимост на предявения иск за имуществени 4 вреди. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителният иск е допустим. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал.

1 КЗ/. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429,ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени/неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки /юридически факти/: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

В конкретния случай ищецът е получил на 14.07.2025 г. съобщение от 5 ответника да предостави за оглед собствения си автомобил - „Форд Мондео“, с рег. № СА **** МР и на 16.07.2025 г. същият е предоставил в гр. София, бул.

„Сливница“ за оглед лекия автомобил. На място било обсъдено левият калник дали е за ремонт или за смяна и е поискана банкова сметка на ищеца за превеждане на сумата по щетата. На 30.07.2025 г. ищецът получава съобщение на ел. адрес на посредника му, с което му е заявено, че ответникът отказва изплащане на застрахователно обезщетение по преписка № 212064523 / 2025 г., като там са посочени неверни данни, а именно, че в деня на завеждане на претенцията 04.07.2025 г. е извършен оглед на МПС – то на ищеца. След подадено възражение от страна на ищеца впоследствие се твърди, че е направен оглед по снимков материал.

След като ищецът е изискал проформа ф – ра № 2021– WQW – 002890 / 20.08.2025 г. от Мото – Пфое, която е валидна до 10.08.2025 г. и според която ремонта на л. а е бил в размер на 2 055.73 лева, която стойност е дадена на основание изготвения опис на претенция № 212064523 / 08.07.2025 г. от ответника.

На 11.08.2025 г. ищецът отново депозира възражение, но на 12.08.2025 г. отново получава отказ от ответникът, който пак е немотивиран и е нарушена разпоредбата на чл. 496 ал. 3 т. 5 от КЗ, тъй като застрахователят отказва да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение.