Решение № 4100 от 22.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. Варна, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110104950 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Д. С. И., ЕГН **********, притежаваща лична карта № **** изд. на 03.07.2020 г. от МВР гр. Варна, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 36, вх. Б, ет. 4, ап. 34, в качеството си на наследник на ****, ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна починал на 14.12.2021 г. действаща чрез адвокат К.

Т. с личен № **** по карта № ****, член на Адвокатска Колегия – град Варна с адрес на адвокатска кантора: гр. Варна, ул. „****” №3, ет.1, офис1, против застрахователя „****“ ЕАД за присъждане в полза на **** ЕАД на уговорено застрахователно обезщетение по договор за застраховка живот, свързана с банков кредит в размер на 3010.57 лв, на осн. чл. 22 вр. чл. 382, ал.1 от КЗ.

Твърди се от ищеца - процесуален субституент, Д. И., че същата е наследник на покойния си съпруг ****, ЕГН **********, бивш жител на гр.

Варна. Твърди се, че **** е кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2021 г. сключен между него и „****" ЕАД, съгласно който банката предоставя на **** сумата от 4 000 лв. Твърди се, че при сключване на Договора за кредит кредитополучателя Иванов подписва и съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита", за което му е издаден Сертификат № **** на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна 1 защита" в съответствие с общите условия на застрахователя „****" ЕАД и „****" ЕАД.Твърди се, че кредитополучателят е починал на 14.12.2021г. в следствие на заболяване - двустранна вирусна пневмония, остър респираторен дистрес синдром при възрастен, синдром на полиорганна недостатъчност.

Твърди се, че в Епикриза от 14.12.2021 г. издадена от МБАЛ Варна - ВМА по ИЗ № 5877 е посочено, че лицето е било с идентифициран COVID - 19.

Твърди се, че със Заявление Вх. № **** Д. И. в качеството си на наследник на **** депозира пред **** ЕАД застрахователна претенция за изплащане на застрахователна сума до размера на непогасения остатък по кредита съгласно условията на сключената застраховка.

Твърди се, че с писмо изх. №**** г. застрахователят „****" ЕАД съобщава на наследниците на **** своето решение по предявената застрахователна претенция, а именно предвид, че същия е починал от заболяване по време на което е бил с положителен тест за Covid-19 отказва да изплати застрахователно обезщетение във връзка с реализирано застрахователно събитие - смърт на г-н ****, като се мотивира с Общите условия на Групова застраховка „Кредитна защита” раздел III Застрахователни пакети. Покрити рискове.Изключени рискове:

Т. 14 Отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с:

14.6. Епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуг.

Приема, че клаузата в „раздел III Застрахователни пакети. Покрити рискове. Изключени рискове” т. 14.6 от Общите условия за застраховащ „****" ЕАД на кредитополучателите на „****" ЕАД е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП с оглед нейната неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, не поражда правно действие и не може да бъде основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

Претендират се разноски.

Ищецът „****“ ЕАД - носител на материалното право, което е предявено от Данаил Иванов, не изразява становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с 2 която ответникът „Групама животозастраховане“ ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че **** е включен в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Приемат, че смъртта на застрахования представлява изключен застрахователен риск. Съгласно чл. 14.6 от ОУ по процесната застраховка, за всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги. Твърди се, че по процесния сертификат са приети Специални условия, според които „По настоящия договор не са покрити и всякакви събития, настъпили в резултат или причинно-следствена връзка с коронавирус/COVID-19/”.

Твърди се, че н а 11.03.2020 г. СЗО обяви заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, тъй като заболяването е засегнало повече от една страна на повече от един континент. Същата е обявена и в България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № **** г. на Министерството на здравеопазването. Изтъква се, че съгласно Епикриза, ИЗ № 5877 за болничен престой от 12.12.2021 г. до 14.12.2021 г., застрахованият е хоспитализиран с окончателна диагноза „Covid-19“,като са установени двустранна вирусна пневмония, остър респираторен дистрес синдром при възрастни, симптоми на полиорганна недостатъчност. В резултат на диагностицираното заболяване, застрахованият е починал. Твърди се, че отказът на ответника да изплати застрахователна сума е основателен, тъй като настъпилото събитие представлява изключен застрахователен риск.

На следващо място се изтъква, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, Застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката. В тази връзка се твърди, че отказа на ответника да изплати застрахователна сума намира своето основание в Чл. 14.1 от Общите условия по процесния застрахователен договор, подписани и приложими към двата сертификата.

Твърди, че исковете са неоснователни, доколкото ищецът не притежава материалноправна легитимация. Сочи, че материалното право да се претендира плащане на остатъка по кредита принадлежи единствено на 3

„****“ ЕАД, а доколкото **** е длъжник по договора за кредит дължи заплащане на погасителни вноски и ищцата няма право да предявява искове от нейно име. Оспорва иска и по размер като необосновано завишен.

Моли се за отхвърляне на иска и заплащане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2021 г. сключен с „****" АД; Погасителен план към Договор за 2 кредит за текущо потребление; Съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита";

Сертификат № **** на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита"; Епикриза от 14.12.2021 г. издадена от МБАЛ Варна ВМА по ИЗ № 5877; Съобщение за смърт № 130/14.12.2021 г. издадено от МБАЛ Варна - ВМА; Препис извлечение от акт за смърт № 1553/15.12.2021 г. издаден от Община Варна; Удостоверение за наследници № 32596/29.12.2021 г. издадено от Община Варна; Писмо с изх. № 20.04.186/11.02.2022 г. от„****" ЕАД.

На осн. чл. 155 от ГПК, съдът приема пандемията от Ковид като общоизвестен факт и като такъв, като неподлежащ на доказване факт, обявяването й в Република България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № **** г. на Министерството на здравеопазването.

Не се спори между страните, а и видно е от препис –извлечение от акт за смърт на ****, ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, че ищцата Д. С.

И. е наследник на починалия кредитополучател.

Не е спорно между страните, сключването между ****, ЕГН ********** и „****“ ЕАД договор за банков кредит за текущо потребление от 05.10.2021г. в размер на 4000 лв.

Не е спорно между страните, че ****, е включен в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита", за което му е издаден Сертификат № ****.

4

Не е спорно, че на 14.12.2021 г. кредитополучателят ****, ЕГН ********** е починал в следствие на заболяване - двустранна вирусна пневмония, остър респираторен дистрес синдром при възрастен, синдром на полиорганна недостатъчност.

Безспорно е, че в издаденатаЕпикриза от 14.12.2021 г. от МБАЛ Варна - ВМА по ИЗ № 5877 е посочено, че лицето е било с идентифициран COVID – 19.

От приложеното по делото Заявление Вх. № **** се установява, че ищцата Д. И. в качеството си на наследник на **** депозира пред **** ЕАД застрахователна претенция за изплащане на застрахователна сума до размера на непогасения остатък по кредита съгласно условията на сключената застраховка.

От приложеното писмо изх. №****г. се установява, че ответникът „****" ЕАД съобщава на наследниците на **** своеторешение по предявената застрахователна претенция, а именно предвид, че същия е починал от заболяване по време на което е бил с положителен тест за Covid19 отказва да изплати застрахователно обезщетение във връзка с реализирано застрахователно събитие - смърт на г-н ****, като се мотивира с клаузи от Общите условия на Групова застраховка „Кредитна защита” раздел III Застрахователни пакети. Покрити рискове.Изключени рискове:

- Т.14.6 Отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с: ….

Епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви здравни услуги.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице д-р. Д.

Д. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на 12.12.2021год. **** е приет за лечение във Втора клиника по вътрешни болести. Отделение по пневмология и фтизиатрия, C O V I D сектор при Военномедицинска академия МБАЛ - Варна, с клиника на висока температура, ставно-мускулни болки, загуба на виетит, вкус и обоняние, положителен тест за COVID-19. Проведен ромплексно консервативно лечение, въпреки което на 14.12.2021 год. Иванов е починал. От изготвената медицинска документация и приложеното Съобщение за смъртта се 5 установява, че причината за смъртта е двустранната вирусна Пневмония вследствие заразяване с COVID - 19, довела до развитието на Синдром на сърдечна и циркулаторна недостатъчност.

Вещото лице изтъква, че в приложената Епикриза като придружаващи заболявания са отразени: хипертонична болест II стадий, умерена степен, хроничен даелонефрит, подагра, захарен диабет II тип със затлъстяване, лошконтрол и злокачествено заболяване на пикочния мехур. Изтъква, че единствено последното е датирано от 1997год., като за останалите заболявания няма приложена медицинска документация за първоначалното им регистриране.

Вещото лице заявява категорично, че тези заболявания, съобразно приложената медицинска документация, не могат да доведат до остра дихателна и бъбречна недостатъчност. Между същите и настъпилия смъртен изход не е налице Причинно следствена връзка.

При изслушването в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът квалифицира исковете по чл. чл. 134 ЗЗД , вр. чл. 79 ЗЗД и чл.

382, ал.1, вр. чл. 448 от КЗ.

За да приеме съдът за основателна претенцията на ищците, същите следва да проведат пълно и главно доказване на материалните предпоставки на предявения иск – наличие на договор за застраховка със съответното покритие, договор за кредит и сключване на застрахователното правоотношение за гарантиране задължението по този договор, активната си материална легитимация по спора като наследници на застрахованото лице – страна по кредитното правоотношение, качеството си на кредитор спрямо банката –кредитодател, както и останалите предпоставки по чл. 134 ЗЗД , включително, че бездействието на длъжника на ищците -ответника заплашва удовлетворяването на банката съищец; размера на иска. В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно тези срещу допустимостта и основателността на иска, вкл. наличието на изключен риск, т. е. липса на основание за ангажиране отговорността на застрахователя.