Решение № 3271 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330112328 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Л. Ч., чрез адв. М. срещу „ЮтеКредит България” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл. 6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № ***/ ***г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на „такса за разглеждане на документи“ в размер от 252 лева, като противоречаща на добрите нрави и нарушаваща установената забрана в Закона за потребителския кредит за изискване заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 1500 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за заплащане на сума в размер от 252 лв., представляваща такса за разглеждане на кредитната заявка на потребителя.

Възразява се, че посочената клауза изисква от потребителя да заплати за услуга, присъща на ответното дружество и поради това е неравноправна. Сочи се, че това задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е налице реално предоставяне на услуга, ползваща длъжника. Поддържа се и че таксата за разглеждане на документи не е включена при формиране на ГПР по договора, като с включването й ГПР превишава максималния размер, разписан в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се и че таксата за разглеждане на документи е противоречаща на добрите нрави, доколкото цели единствено обогатяване на кредитора. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл. 6.1 от договора за кредит.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника, със 1 становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. По отношение на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи се сочи, че същата представлява индивидуално постигната с потребителя договореност и в тази връзка не е неравноправна. Изтъква се, че длъжникът към момента на сключване на договора е бил наясно с всички разходи по кредитното правоотношение и в таз и връзка не може след като е усвоил кредита да възразява, че таксата е прекомерна. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „ЮтеКредит България” ЕООД и Б. Л. Ч. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1500 лв. /л. 4- 5 от делото/.

Съобразно чл. 6.1 от Договора, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на заявката за кредит в размер от 252 лева. Същата е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателят с дължимите месечни вноски, съобразно приложимия към договора погасителен план. В приложение № 1 към договора за потребителски кредит / л. 5 гръб/ е отразен погасителният план към договора, като част от дължимата такса е включена във всяка месечна погасителна вноска.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "ЮтеКредит България" ЕООД като заемодател и Б. Л. Ч. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Ищецът обвързва претенцията си за недействителност на клаузата на чл. 6.1 от процесния договор за кредит с твърдение, че ответникът изисква заплащане на възнаграждение за присъщи му услуги. Съдът счита тези доводи за основателни.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите ( без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ). Дейността по одобряване на кредитната заявка ( което включва в себе си разглеждането на документите, подадени от потребителя ) и оценката на кредитния риск са действия, свързани с 2 основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 ЗПК установява императивна забрана кредиторът да изисква заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по- слабата страна по правоотношението. На практика, клаузата на чл. 6.1 от договора единствено води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя ( увеличава относителната финансова тежест на договора ), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело C ‑565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция).

Доколкото клаузата на чл. 6.1 от договора за кредит се явява недействителна на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, то не следва да се коментират останалите доводи за недействителност, изложени в исковата молба ( доколкото ЗПК се явява специален закон по отношение на ЗЗД).

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. М., като съобразно Договор за правна защита и съдействие / л. 40 гръб/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т.

2 Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. сума в размер от 480 лв. с вкл. ДДС (доколкото адв. М. е лице, регистрирано по ЗДДС ).

Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца в лично качество и сума в размер от 50 лева- държавна такса за образуване на исковото производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал.

1 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., сключен между ищеца Б. Л. Ч., ЕГН ********** като кредитополучател и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 като кредитор, предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора „такса за разглеждане на документи“ в размер от 252 лева, като нарушаваща установената забрана в чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит за изискване заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на адв. М.

В. М., АК – гр. ***, с адрес на практиката: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. "***", в качеството му на пълномощник на ищеца Б. Л. Ч., ЕГН **********, сума в размер на 480 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

3

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 да заплати на Б. Л.

Ч., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4