Решение № 2957 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2957 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509840 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 06.03.2021г. по гр.д. № 42095/2019г. на СРС, ГО, 88 състав П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на Е. Х. Ц. сумата 1 630 евро /с левова равностойност 3 188 лв./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно задържане под стража във връзка с искане на съдебните власти на Бразилия за екстрадиция на Е. Х. Ц., въз основа на което са образувани пр. пр. № 14508/2018г. по описа на ВКП и пр. пр. № 21230/2018 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 19.07.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 1 630 евро до пълния предявен размер от 4 000 евро, иска за претърпени имуществените вреди в размер на сумата 4800 евро, произтичащи от върнато от Е. Х. Ц. на дружество Z.G.U. възнаграждение за месец декември 2018 г., както и искът за претърпени имуществени вреди в размер на 1000 евро за заплатени два месечни наема по договор за наем от м. 11.2018 г. за апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********

Срещу решението в частта за отхвърляне на исковете е подадена въззивна жалба от ищеца Е. Х. Ц., с оплаквания за неговата неправилност.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се претендират вреди единствено за периода на незаконосъобразното му задържане под стража. Сочи, че с петитума на исковата молба се претендира 1 обезщетение за всички неимуществени вреди, настъпили вследствие на задържането. Излага, че незаконното лишаване от свобода представлява основополагащ факт за възникналите болки и страдания, които надхвърлят периода на наложената мярка за неотклонение. Оспорва извода на районния съд за липса на причинно-следствена връзка между задържането и претендираните имуществени вреди от връщане на трудовото му възнаграждение за м. декември 2018г. Излага, че не е могъл да полага труд през м. декември поради наложената мярка задържане под стража, както и поради факта, че след освобождаването му от ареста, не са му били възстановени служебния му лаптоп и мобилен телефон, като му е била наложена забрана да напуска страната. Твърди, че в конкретния случай е без значение характера на правоотношението, по което е извършвал дейността си на управител на дружеството Z.G.U. – по трудов договор или договор за поръчка, както и обстоятелството, че е бил едноличен собственик на капитала. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за напускане на страната била законосъобразна. Поддържа, че поради упражнената спрямо него процесуална принуда, е следвало да остане на територията на Република България в периода м.12.2018г. – м.01.20 19г., поради което му се наложило да ползва жилище под наем. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените от него искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П.НА Р.Б. не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание пред въззивния съд излага съображения за неоснователност на жалбата.

Решението в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди до размера на сумата 3 188 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството е образувано по предявени от Е. Х. Ц. срещу П.НА Р.Б., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 4 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно задържане под стража във връзка с искане на съдебните власти на Бразилия за екстрадиция на Е. Х. Ц., въз основа на което са образувани пр. пр. № 14508/2018г. по описа на ВКП и пр. пр. № 21230/2018 2 г. по описа на СГП, сумата 4 800 евро - обезщетение за имуществени вреди от върнато от Е. Х. Ц. на дружество Z.G.U. възнаграждение за месец декември 2018г., както и за заплащане на сумата 1 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от заплатени два месечни наема по договор за наем от м. 11.2018г. за апартамент, находящ се в гр. София, ул.

„********* ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба - 19.07.2019 г. до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба са направени възражения за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди във връзка със задържането.

Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение като прекомерен, несъобразен с търпените от ищеца вреди, изискването за справедливост и икономическия стандарт в страната.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г., /"Конвенцията"/.

Установено е по делото, че на 26.11.2018г. Е. Х. Ц. е задържан от органите на полицията по реда на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР за срок от 24 часа на основание постъпило писмо от с изх. № А- 34898/27.11.2017г., с искане на съдебните власти на Бразилия за временното му задържане с цел екстрадиция.

С постановление по пр. пр. № 14508/2018г. по описа на ВКП, ищецът е задържан за срок от 72 часа, считано от 22.30 ч. на 27.11.2018 г. - датата на изтичане на 24-часовото му полицейско задържане с цел екстрадицията му в Бразилия. Престъплението, за което е издирвано лицето от съдебните власти на Бразилия, е пране на пари, укриване на стоки и ценни книжа, за което престъпление му е наложено наказание 15 год., 4 месеца и 10 дни „лишаване от свобода“, съобразно присъда № 0005408-63.2016.4.05.8300, издадена на 07.05.2007г. от Криминалния съд в Pernambuco, Бразилия.

С определение от 28.11.2018г. по н. ч. д. № 5407/2018, 21 състав на СГС, на ищеца е била наложена мярка „задържане под стража” до пристигане на официална молба за екстрадиция от бразилските власти. С определение от 04.12.2018г. по в. н. ч. д. № 1604/2018г., Софийски апелативен съд е изменил наложената мярка, като определил срок на задържането - четиридесет дни.

С писмо с изх. № 99-Е-268/18 от 30.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, получено по факс във ВКП на 30.11.2018г. и на хартиен носител на 03.12.2018г. с вх. № 65600 на ВКП е уведомена ВКП, че по случая не е установена взаимност. С постановление от 14.12.2018г. по пр. пр. № 21230/2018г. по описа на СГП, е взета спрямо Е. Х. Ц. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. С 3 определение от 14.12.2018г. по н. ч. д. № 5569/2018г. по описа на СГС, мярката „задържане под стража” спрямо ищеца, е била изменена в „домашен арест”, а с окончателно протоколно определение от 20.12.2018г. по в. н. ч. д.

№ 1701/2018г. по описа на САС, мярката „задържане под стража” е изменена и ищецът е бил освободен.

С постановление от 24.01.2019г. по пр. пр. № 21230/2018 . по описа на СГП е отменена взетата мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“ на Е. Х. Ц..

Спорните между страните въпроси, повдигнати с въззивната жалба, са свързани със следващото се обезщетение за репарирането на търпените от ищеца неимуществени вреди от неговото незаконно задържане, както и настъпването на твърдени от него имуществени вреди в причинна връзка с наложените му мерки на процесуална принуда. Решението не е обжалвано в частта за уважаване на иска за неимуществени вреди, поради което изводите на първоинстанционния съд за противоправността в поведение на органите на прокуратурата във връзка със задържането на ищеца, както и настъпилите за него неимуществени вреди, следва да бъдат зачетени от настоящия съдебен състав.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ такива обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, отражението в личната емоционална сфера на ищеца и върху социалните му контакти, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото наказателно производство върху ищеца с оглед личността му и начина на живот. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл е и константната съдебна практика - решение № 3/13.02.2012г. по гр. д. № 637/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. ІV-то г.о. на ВКС.

4

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъдат съобразени продължителността на взетите по отношение на ищеца мерки на процесуална принуда - „задържане под стража“ и „домашен арест“ общо за периода от 22.30 часа на 27.11.2018г. до 20.12.2018г. Въззивният съдебен състав споделя изводите на СРС, че за целия посочен период е налице нарушение на основното право на свобода и сигурност на личността по чл. 5, ал. 1, б.“f от ЕКЗПЧ. Същественото в случая е, че се касае за производство по временно задържане за целите на екстрадицията по чл. 13 ЗЕЕЗА, което обаче съгласно мотивите на САС, изменил впоследствие мярката на процесуална принуда, е проведено при изначална липса на предпоставките на чл. 4 ЗЕЕЗА /наличие на международен договор или при условията на взаимност/, т.е. екстрадицията е била принципно невъзможна и временното задържане принципно е неоправдано.

Следователно задържането му е било постановено по производство по екстрадиция, което се е водело при начална липса на основание за произнасяне на българския съд по ЗЕЕЗА. Прокуратурата е била уведомена за липса на взаимност още на 30.11.2018г., когато е получила писмо от Министерството на правосъдието по факс и отново на 04.12.2018г., когато е получила писмото на хартиен носител. Въпреки това, от страна на Прокуратурата не са предприети никакви мерки и тя е продължила да поддържа нуждата от временно задържане на ищеца