Определение № 22866 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22866 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509775 по описа за 2026 година намира следното:

Съдът е сезиран с молба с вх. №281680/14.09.2026 г. от П. Д. Д. във връзка с Определение №32489/08.09.2026г. по гр.д. № 22450/2026г. по описа на Софийски районен съд, ГО 160 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради неизпълнение на дадени указания с разпореждане №98707/14.08.2026 г.

Твърди се, че заведеният документ с вх.№248339/06.08.2026г., с който е сезиран Софийски районен съд, представлява жалба, подадена до административния ръководител на институцията в качеството на работодател на нейния подател. Излага, че обективираното в жалбата изявление не е подадено по реда на ГПК, не е искова молба, не притежава самостоятелен петитум, не подлежи на проверка за редовност и не може да бъде иницииращ документ за образуване на гражданско дело за незаконно уволнение. Сочи, че съдът се е произнесъл по въпроси, по които досега не е бил сезиран.

Съдът намира, че не е сезиран с допустима частната жалба, която да отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 1 ГПК, поради следните съображения.

Производството пред Софийски районен съд е образувано въз основа на документ, озаглавен „жалба“ с вх. № 248339/06.08.2026 г. от П. Д. Д. с искане до председателя на СРС да преразгледа и отмени издадени от него заповед № РД-15-25/31.07.2026г. и заповед № РД-21-1624/31.07.2026г. за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата се съдържа пояснение, че искането е по административния ред за оспорване на заповедите пред работодателя, който в случая е Софийски районен съд. Изложени са подробни съображения за отмяна на уволнението и за възстановяване на служителя на работа.

След депозирането на жалбата е образувано производството по гр.д. № 22450/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав. Приемайки, 1 че е сезиран с искова молба с иск за незаконно уволнение и за възстановяване на служителя на работа, СРС е дал указания с разпореждане № 98707/14.08.2026 г. за отстраняване на нередовностите в исковата молба и уточняване на обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Предвид, че разпореждането е връчено на П. Д. на 26.08.2026 г., а указанията така и не били изпълнени, съдът с определение № 32489/08.09.2026 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото да се върне на СРС с указания да администрира жалбата на П. Д. като такава по административен ред, какъвто е изрично предвиден в чл. 344, ал. 1, предл. 1 КТ. Съображенията за това са следните.

Визираната в чл. 344, ал. 1 КТ правната защита на работника или служителя е съвкупност от изрично уредени правни средства, чието предназначение е да се отстранят всички правни последици от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл защитата е важна гаранция за ефективното реализиране на конституционното право на труд, упражнено като право на служителя да работи по конкретно трудово правоотношение, съществено нарушено с акта на незаконосъобразното му прекратяване. Защитата следва във времето факта на прекратяване на правоотношението. Титуляр на тази защита е служителят, който счита, че правото му на труд е нарушено, защото работодателят незаконосъобразно е прекратил правоотношението.

От своя страна защитата на работника или служителя може да бъде упражнена по два начина - пред работодателя или пред съда с предявяването на иска за незаконно уволнение. Този извод може да се направи както от изричното предвиждане за такъв ред за защита в чл. 344, ал. 1, предл. 1 КТ, така и от разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, където е уредена възможността на работодателя да отмени заповедта за уволнение по свой почин. Това е субективно потестативно негово право, което може да бъде упражнено с оглед собствения му интерес и преценка. Няма пречка обаче работникът или служителят да поиска от работодателя да го упражни. Затова е негово право да предпочете дали първо да поиска отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, или да го направи директно като подаде искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В случая П. Д. е поискал именно административното преразглеждане на своето уволнение, извършено със заповед на работодателя- Софийски районен съд. Това е изводимо както от използваните езикови средства в жалбата от 06.08.2026г., така и от изложеното в настоящата молба, с която е образувано въззивното производство. Няма съмнение, че служителят не иска да предяви иск за незаконно уволнение, а да поиска от работодателя да преразгледа издадените от него заповеди, да отмени уволнението и да го възстанови на работа.

Въз основа на изложеното, настоящото производство следва да бъде 2 прекратено като процесуално недопустимо, а делото да се върне на СРС с указания да предприеме съответните действия с цел администрирането на жалбата като такава по административен ред пред работодателя на молителяСофийски районен съд.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №9775/2026г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-З състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 160 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3