Решение № 389 от 27.06.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 467/2022
- Вид
- Решение № 389
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 25.07.2022
- Състав
- ХРИСТИНА ЗАПРЯНОВА ЖИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.26 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 389 гр. гр. Хасково, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100467 по описа за 2022 година
Предявен е от Г. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.************** против „ЗК Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Д. Т. С. и Б. Х. П., иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сумата в размер на 6248.31 лева (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г.).
Ищецът твърди, че на 07.01.2022 г., около 16:15 ч., в гр. Хасково, управляван от А.К. лек автомобил „ *** ****“ с рег.№ ******* се движил по бул. „Васил Левски“ с посока от бул. „България“ към бул.“Илинден“, при което завил надясно включвайки се в ул.
„Македония“, като в същото време управлявания от А. А. лек автомобил „******** *****“ с рег. № ******* потеглил, вследствие на което засякъл л.а. „*** ****“ и осъществил контакт със същия, причинявайки ПТП с материални щети. Вследствие на настъпилия пътен инцидент лек автомобил „*** ****“ с рег.№ *******, собственост на ищеца, понесъл значителни материални щети. За пътния инцидент между двамата водачи бил съставен Двустранен протокол за ПТП /ДКП/ от 07.01.2022г.
В исковата молба е изложено твърдение, че към датата на процесното ПТП, Гражданската отговорност на виновния за катастрофата водач на л.а. „******** *****“ с рег. № ******* била застрахована при ответното дружество. Още в деня на катастрофата, ищецът подал до ответника уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по щета № 21410010015/2022 г. Експерти от ответното 1 дружество извършили оглед на уврежданията по лекия автомобил марка „*** ****“ с peг. № *******, за което съставили опис по щетата, в която посочили всички увредени части, системи и детайли на процесното МПС. Сочи се още, че без да бъде уведомен и/или попитан дали е съгласен с размера на определеното му обезщетение, на 19.01.2022 г., по банкова сметка собственост на съпругата на ищеца, била преведена сума в размер на 584.96 лв. с наредител ответното дружество, като основание за превода било пълно плащане на обезщетение по заведената щета № 21410010015.
С оглед извършеното плащане, ответникът бил признал основателността на претенцията, както и че пътния инцидент настъпил по вина на застрахования при него водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. Въпросният размер ищецът считал за недостатъчен да репарира в цялост претъпените от него имуществени вреди, както и че правата му по застрахователния договор се явявали нарушени и накърнени.
Освен това, изплатеното от ответното дружество обезщетение се явявало в занижен размер, тъй като ищецът не могъл да възстанови дори и половината от причинените му вреди по собственият му лек автомобил. Той направил запитване до няколко автосервиза, които му дали оферти за частите и ремонта на цени, значително надхвърлящи изплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 584.96 лв., като стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил „*** ****“, с peг. № *******, по средни пазарни цени според него възлизала приблизително на сумата в размер на 3 350 лв. Ето защо застрахователят бил ощетил ищеца със сумата от 2 765.04 лв., представляващи разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от него обезщетение. Увредените части, системи и детайли на процесния лек автомобил марка тяхната степен и стойност ищецът конкретизирал в табличен вид в исковата молба, с посочена обща стойност на ремонта – 3 350 лева.
Поради това и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ, за ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно – от ответника.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 6248.31 лева, представляващи разликата между заплатеното застрахователно обезщетение и действителния размер на причинените му имуществени вреди, настъпили в резултат на станалото на 07.01.2022г. в гр.Хасково ПТП, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпването му - 12.01.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът няма възражения по допустимостта на иска. Прави такова на основание чл. 119 от ГПК за местна неподсъдност на делото, като предвид изричната разпоредба на чл.
105 ГПК и чл.108 от ГПК и с оглед факта, че седалището на ответника се намирало в гр.
София, настоящият спор се явявал подсъден на Софийски районен съд. Възражението за 2 местна неподсъдност е отхвърлено с Определение № 654 от 28.04.2022 г., постановено по гр. дело № 467 по описа за 2022 г. на РС Хасково.
По същество ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита искът за прекомерно завишен по размер, с оглед настъпилите щети върху процесното имущество и факта, че от първоначалната му регистрация са минали повече от 10 години. Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на автомобил марка „******** *****“, с рег.№ ******* към датата на настъпване на процесното събитие. Твърди, че по процесното ПТП била образувана преписка по щета № 21410010015 по описа на ответника и било определено обезщетение в размер на 584.96 лева, чиято стойност била съобразена със средните пазарни цени на пострадалия автомобил и съобразено с неговото овехтяване към датата на ПТП.
Моли съдът да приеме плащането на сумата от 584.96 лв., като безспорен факт и твърди, че това представлявал действителния дължим размер на причинените вреди на процесното МПС. Размерът на вредите на автомобила бил определен правилно, съгласно действителната стойност на щетите, които били в причинна връзка с произшествието и съгласно методика към Наредба № 24 от 08.03.2006г. За възстановяването на автомобила, не били представени разходно-оправдателни документи (фактури), поради което възстановяването на щетите по автомобила следвало да се извърши съгласно Наредба 24.
Във връзка с изложените съображения, сочи че с изплащането на обезщетение в размер на 584.96 лв., ответното дружество изцяло изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователния договор и обективиран в полица № BG/05/121001619645 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а претендираната сума по настоящото дело, била недължима и неоснователна. Възразява и срещу иска за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение, тъй като неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на акцесорния такъв.
Претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, а доколкото липсвали представени доказателства за реално изплатено възнаграждение - прави възражение за недължимостта му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК, намира от фактическа следното:
От приложения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022 г. се установява, че на посочената дата, в гр. Хасково, се е състояло ПТП между лек автомобил „******** *****“ с рег.№ *******, управляван от А. А. и лек автомобил „*** ****“ с peг. № *******, управлявано от А.К., а според представеното по делото Свидетелство за регистрация част I № *********, л.а. „*** ****“, с peг. № ******* е собственост на ищеца Г.
В. Т..
Не е спорно между страните, а и от представената Проверка за сключена застраховка 3
"Гражданска отговорност" се установява, че към 07.01.2022 г., МПС с рег. № ******* има активна застраховка "Гражданска отговорност", със застраховател – „ЗК Уника“ АД, с начална дата: 08.06.2021г., посочена крайна дата на покритие – 07.06.2022г., тоест че към датата на процесното ПТП лек автомобил „******** *****“, с рег.№ ******* е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Приобщени като писмени доказателства по делото са още Удостоверение за техническа техническа изправност на л.а. „*** ****“, с peг. № ******* от 14.01.2022 г.; опис на щетите на МПС по щета № 21410010015 от 12.01.2022 г., в който са описани повредите по автомобила, както и Уведомително писмо по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 12.01.2022 г.
С уведомление от 12.01.2022 г., ищецът е уведомил ответното дружество за претърпения инцидент.
Според извлечение за периода от 19.01.2022 г. – 19.01.2022 г., издадено от Банка „ДСК“ АД, на посочената дата е изплатено застрахователно обезщетение от „ЗК Уника “ АД по сметка на съпругата на ищеца в размер на 584.96 лева.
Във връзка с установяване на размера на щетите по лек автомобил „*** ****“, с peг.
№ ******* са представени по делото от страна на ищеца и п роформа фактура – Оферта № SO1000155598 от 12.04.2022 г.; Калкулация – ремонт № 2141001001 от 11.05.2022 г. Щета № 21410010015 издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД; Калкулация – ремонт № 2141001001 от 11.05.2022 г. издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД и Контролен списък № 2141001001 от 11.05.2022 г. издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля АТ. Л.. К., който посочва механизма на настъпване на процесното ПТП, така както е описан в исковата молба.
Съдът, отчитайки възможната заинтересованост на свидетеля предвид обстоятелството, че същият е бил водач на увредения автомобил, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и допълващи се, резултат са на непосредствени и лични възприятия, а освен това кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и най-вече на експертното заключение по назначената автотехническа експертиза.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: На 07.01.2022г., около 16:15 ч., в гр.Хасково, при движение по бул. „Васил Левски" в южна посока, на отбивката за ул."Македония" , водачът на л.а. „*** ****", с рег. № ******* предприема завой на дясно.
Непосредствено пред отбивката, на булеварда в дясно, пред магазин за авточасти е спрял автомобил „******** *****" с рег. № *******. Водачът на паркиралия автомобил, без да се съобрази с преминаващия покрай него завиващ автомобил „*** ****", потегля и удря в него.
С предната си лява част л.а.„******** *****" с рег. № ******* деформира десните предна и 4 задна врати на.а. „*** ****" , с рег. № *******, както и задната му джанта и броня.
Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по лекия автомобил на ищеца, тъй като причина за произшествието е поведението на водача на паркирания автомобил („******** *****“, с рег.№ *******).
Тяхната стойност, вкл. разходите за нови части и труд за ремонт по средни пазарни цени за труд и авточасти по цени в официален сервиз, както и по цени в други алтернативни сервизи и магазини за авточасти, обслужващи марката към датата на ПТП - 07.01.2022 г., възлизат на 6833.27 лева, като в случая стойността на възстановяване е 51,8 % от действителната пазарна стойност (13 180 лева) на автомобила, тоест щетата е определена като частична и възстановяването му, според вещото лице е целесъобразно.
В заключението е посочено още, че при наличие на доставка на оригинални врати, втора ръка, предна и задна дясна, за л.а. „*** ****“, с peг. № *******, стойността на възстановената щета би била 2121,72 лева, като в устния си доклад, в съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г., вещото лице уточнява, че следва да има пълно съвпадение на посочените елементи, което е трудно постижимо.