Решение № 1440 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20242120106800 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на Х. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адв. Б. Й., със съдебен адрес: гр. С., ***, против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет.

2, офис 73Г, чрез пълномощника адв. А. Н., с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на целия договор за паричен заем Standard 14, № 5925966 - 05.05.2023, сключен на 05.05.2023 г. между страните, поради противоречие със закона - изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и за осъждане на „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на ищцата Х. Г. Д. сумата от общо 245,77 лева, представляваща получени без основание суми по договора за заем над чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху тях от завеждане на иска на 07.10.2024 г. до изплащането им.

Ищцата твърди, че на 05.05.2023 г. е сключила с „ВИВА КРЕДИТ“ АД Договор за паричен заем Standard 14, № 5925966 - 05.05.2023. В чл. 1, ал. 2 от договора било посочено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл. 1, ал. 3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 592.62 лева. Съгласно чл.2, ал.1 от договора страните са уговорили да се рефинансира текущият заем на заемателя, като се погаси изцяло задължението по договор за паричен заем с КИД 5895116 от 26.01.2023 г., което към датата на подписване на процесния договор е в размер на 518.80 лева. В чл. 3, ал. 1 заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 500 лева, наричана по-долу заемна сума, а заемателят се задължил да я върне при следните условия: размер на погасителната вноска: 162.35 лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и 1 такса за експресно разглеждане; срок на заема: 28 седмици; брой вноски: 14; фиксиран годишен лихвен процент на заема: 40.32 %; годишен процент на разходите на заема: 49.36 %; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2 272.90 лева; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане, както и с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 667.98 лева; годишен процент на разходите на заема: 49.49%.

Съгласно чл.5, ал.1 заемателят се задължил в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни и да отговаря на определени условия; или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем. При неизпълнение на посоченото задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 395.08 лева, която се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като общото задължение по договора става в размер на 2 667.98 лева.

Съгласно чл. 9, ал.1 при забава на плащане на задълженията се дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава. Съгласно чл. 9, ал. 4 при просрочие с повече от 50 дни, заемателят следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит. В противен случай или при липса на достатъчно средства по банковата сметка, на 61вия ден забава, заемателят дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. Съгласно чл. 9, ал. 5 в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината. В случай че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева. Съгласно чл. 9, ал. 6 от договора, в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 179-дневния период за забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя. В случай че заемателят не представи изисканият съгласно тази алинея документ или го предостави, но от него е видно, че срещу него има заведени изпълнителни дела, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева.

Твърди се още, че в приложение 1 с погасителен план са посочени следните параметри на заема: отпусната сума по договора: 1 500 лева; общо дължимо по договора (отпусната сума и договорна лихва): 2 391.55 лева; общо дължимо по договора: 1 680.28 лева (отпусната сума + договорна лихва); обща дължима сума: 2 667.98 лева (отпусната сума + договорна лихва + такса експресно разглеждане + неустойка за непредставено обезпечение); дата на първа вноска: 19.05.2023г.; дата на последната вноска: 17.11.2023 г.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът да е сключен по ясен и разбираем начин, както и да съдържа годишния процент на разходите и общо дължимата сума от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Сочи, че в договора е посочен ГЛП - 40,32 % и ГПР - 49,36 %, но липсва конкретизация и ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него, което от своя страна е нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в 2 размер на 40.32 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 49.36%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания ГЛП. Счита, че неясно определеният ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора по чл. 22 ЗПК.

Освен това посочва, че в ГПР не са включени такса експресно разглеждане в размер на 592.62 лева и неустойката в общ размер на 395.08 лева, които са разсрочени и добавени към месечната вноска по заема. Така според ищцата не само е създадена предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора, но и има за цел или резултат заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите. Счита, че посочената неустойка представлява разход за потребителя по самия договор, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включен при изчисляване на размера на ГПР. По този начин се заобикаля изискването на чл.

19, ал. 4 от ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР.

Сочи, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по ал.4 на чл. 19 от ЗПК се считат за нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Предвид това, счита клаузата в договора относно ГПР за нищожна, а от там и за начална липса на задължително съдържание на договора по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК относно прилагания по договора ГПР.

Според ищцата посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Счита, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които длъжникът трябва да заплати, а не да бъде поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Счита, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 5, ал. 2 от Договора „неустойка“, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Същото се отнася и за таксата за допълнителната услуга за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 592.62 лева.

По отношение на клаузата за неустойка излага и следните съображения за приложението на разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП. Счита, че клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като се касае за еднотипни договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи, че заемодателят не е изпълнил задължението да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, като по този начин чрез клаузата за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване размера на задълженията. На следващо място счита, че неустойката излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора.

Според т.3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че по този начин се заобикаля чл. 33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез 3 мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Недопустимо е кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва.

Отбелязва още, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

По изложените по-горе съображения, счита, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК с оглед, което същият е недействителен и моли за прогласяване на неговата нищожност.

Същевременно сочи, че на основание Тълкувателно Решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича от сделката или от събраните по делото доказателства.