Решение № 5587 от 02.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5587 гр. София, 02.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.Й.К. като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело № 20231110207637 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. Т. Т. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.П. В., срещу заповед за задържане на лице с рег. № 229 зз - 563/29.04.2021 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган - П. А. Д. - служител при 05 РУ-СДВР, на П. Т. Т. ЕГН **********, с която на основание „чл.72,ал.1 от ЗМВР - чл.343б от НК - Управлява МПС след употреба на НВ и чл.354а - Притежава НВ“, П. Т. Т. е задържан за срок до 24 часа.

Недоволен от Заповедта, П. Т. Т., чрез упълномощения адв.П. В., я обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че Заповедта е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от нея не се установява на какво основание Т. е задържан и срокът за обжалването й; връченото на Т. копие на Заповедта не дава възможност за запознаване със съдържанието й. С оглед на така посоченото е направено искане Заповедта да бъде отменена.

1

По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. рег. № 229 зз - 563/29.04.2021 г., издадена от полицейски орган - П. А. Д. - служител при 05 РУ-СДВР, с която основание чл.72,ал.1 от ЗМВР е задържан П. Т. Т.;

Протокол от 29.04.2021 г., за обиск на лице - П. Т. Т.; Декларация – Приложение №1 от 29.04.2021 г. от П. Т. Т.; страници от книга за задържани лица в 05 РУ-СДВР за 2021 г., с вписано задържане на 29.04.2021 г. на П. Т.

Т.; удостоверение за компетентност на органа издал обжалваната заповед; справка от началника на 05 РУ-СДВР, че във връзка със задържането на П. Т.

Т. е образувано досъдебно производство №645/2021 г. по описа на 05 РУСДВР по чл.343б,ал.3 от НК; справка от СРП относно посоченото досъдебно производство.

Жалбоподателят П. Т. Т. - редовно призован, не се явява в съдебното заседание.

Не се явява упълномощеният му адв.П. В., редовно призована.

За насроченото съдебно заседание е постъпила по делото молба от П. Т.

Т., чрез адв.П. В., със становище по хода на делото, по доказателствата и по същество.

Полицейският орган издал обжалваната заповед – П. А. Д., редовно призован, не се явява, като съдът е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо извършване на процесуално-следствени действия с него.

Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:

2

На 29.04.2021 г., полицейските служители при 05 РУ-СДВР, назначени като АП /автопатрул/ 222, при изпълнение на служебните си задължения, установили по отношение на П. Т. Т. наличие на данни за извършени престъпления по чл.343б от НК и по чл.354а от НК, за което той бил задържан на същата дата в 15.00 ч. в 05 РУ-СДВР, по ЗМВР, за срок до 24 часа, със Заповед за задържане на лице с рег. рег. № 229 зз - 563/29.04.2021 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ-СДВР-МВР - П. А. Д. - командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“. Като основание за задържането в заповедта било отразено „чл.72,ал.1 от ЗМВР – чл.343б от НК - Управлява МПС след употреба на НВ и чл.354а - Притежава НВ“. Тези обстоятелства били вписани под №273 в книгата за задържани лица в 05 РУ-СДВР за 2021 г. /започната на 27.01.2021 г./. На П. Т. Т. бил извършен обиск и той попълнил бланкова декларация като задържано лице. В заповедта за задържане на лицето било отбелязано, че е освободено на 30.04.2021 г. в 14.30 ч.

Във връзка с посочените обстоятелства било образуваното досъдебно наказателно производство №645/2021 г., по описа на 05 РУ-СДВР , пр.пр.

№12336/2021 г., по описа на СРП, което с обвинителен акт срещу П. Т. Т. за престъпления по чл.343б,ал.3 от НК и по чл.354а,ал.5,вр.ал.3 от НК било внесено в СРС, където било образувано НОХД №17766/2021 г., което на 10.03.2022 г. било решено със споразумение.

На 11.05.2021 г. по електронен път горепосочената заповед била обжалвана от П. Т. Т., чрез упълномощения адв.П. В., пред СРС, където жалбата била заведена деловодно на 12.05.2021 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му, която като акт подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, и предвид изложените в нея доводи, като 3 съображенията на този съдебен състав са следните.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза.

Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид писменото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР за компетентност и длъжност, има издалият заповедта П. А. Д.. Заповедта е издадена при спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта, при спазване и на разпоредбите на материалния закон, и на предписаната от закона писмена форма, тя съдържа задължителните реквизити. Вярно е, че в цифровото означение на основанието за задържане не е вписано по коя от нормативно регламентираните в седем точки хипотези на чл.72,ал.1 от ЗМВР е направено то, т.е. не е отразена в случая т.1 - „ за което има данни, че е извършило престъпление“, но този пропуск не представлява съществено нарушение и не засяга правото на защита на задържаното лице, вкл. и възможността да разбере за какво точно се задържа, тъй като в текстовото изписване на основанието това ясно е посочено като конкретни фактически обстоятелства и действия на лицето, с посочена и цифрова квалификация от НК, което се явява и отразени мотиви за задържането на лицето, дори при използваното съкращение „НВ“ което няма как да не е разбрано от П. Т. Т., без нормативно да се изисква като необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в материалите по преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е задържано. На П. Т. Т. е предоставена възможност да прецени желае ли да упражни правата, които има като задържано лице. Или казано синтезирано – изискването за излагане на основания на заповедта, според този съдебен състав, в случая е изпълнено, в обжалваната заповед са вписани обективни данни, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило 2 престъпления. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е накърнена възможността на задържания П. Т. Т. да упражни правата си, в т.ч. и правото си на защита. Такава е преценката на съда и относно правото му да 4 обжалва Заповедта, независимо, че в нея словесно не е цитирана дословно разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗМВР „Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа“, но текстово е отразено, че са му разяснени правата, вкл. и по чл.72,ал.4 от ЗМВР, и че е уведомен, че има право да обжалва законността на задържането, под които текстове П. Т. Т. се е подписал, като е упражнил и правото си на жалба.

В обобщение - доказателствата по делото не сочат в процеса на издаване и връчване на обжалваната заповед и съпътстващите я документи да са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя и да са препятствали възможността му адекватно да я организира.

Този съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че П. Т. Т. е извършил престъпленията, във връзка с каквито е би задържан на 29.04.2021 г., предвид горепосочената официална справка от СРП за образуваното спрямо него наказателно производство, приключило със споразумение, като само за подробност съдът отбелязва, че в жалбата срещу Заповедта П. Т. Т. не отрича и не оспорва отразените в същата фактически обстоятелства.

Всичко посочено до тук извежда преценката, че са били налице предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР . Задържането под стража на основание чл.72,ал.1,т.1, вр.чл. 3 от ЗМВР - за срок до 24 часа, има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило/извършващо престъпление по смисъла на НК. Тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, което предполага наличието на достатъчно данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, т.е. данните следва да са налични преди постановяването на заповедта, респективно преди задържането на лицето, а не евентуално да се установяват след това, за да няма необосновано 5 задържане на лице, което противоречи на целта на заповедта да се попречи на заподозрения да извърши престъпление, или да се укрие, или да осуети наказателно преследване. Полицейските органи, когато имат фактически данни, че едно лице извършва или е извършило деяние, което попада в хипотезите на състав по НК, имат възможността да задържат това лице, без това да означава, че са налични достатъчно доказателства лицето да бъде обвинявано в престъпление, по смисъла на НПК. Достатъчно е в полицейските органи да е налице убеденост, че действията, който лицето извършва или вече е извършило, реализират състав на това престъпление. Не се нуждае от специално обяснение, че понятията "данни за извършване на престъпление" по ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и доколкото достатъчно данни по чл.207 от НПК е по-широкото понятие и обикновено включва в себе си и понятието за данни за извършване на престъпление, то в настоящия случай са били налице данни за извършено престъпление по ЗМВР, а това и образуваното веднага наказателно производство означава, че е имало основание за задържане, което е направено в съответствие с целта на закона. Посоченото до тук води и до извода, че в случая е съобразена целта на закона за задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР - в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер, или да препятства укриването на лицето, което, като ограничаващо правото на свобода, следва да се прилага само когато са налице законовопосочените предпоставки и само за постигане на посочените в закона цели, както е в конкретния казус, което оправдава задържането на П. Т. Т. . Целта на тази разпоредба от ЗМВР е да се обезпечат съответните граждани за нуждите на извършването на полицейски проверки или евентуално досъдебни производства, с необходимия минимален принудителен ефект на този етап от съответните полицейски действия и тази законова цел не е нарушена в настоящия случай, при който лицето с тази заповед се задържа за максимален срок от 24 часа. Т.е. със задържането на П.

Т. Т. правата и законните му интереси не са засегнати в по-голяма степен от необходимото, от гледна точка на целта, за която се издава заповедта за задържане на лице, или казано по друг начин, не липсва нужната съразмерност и задържането му се явява оправдано.

Предвид изложеното до тук, този съдебен състав намира, че в 6 конкретния случай издадената заповед за задържане на П. Т. Т., която същият обжалва, е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да бъде оставена без уважение.