Определение № 921 от 07.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. София, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601127 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248 от НПК.

С протоколно определение от 19.07.2023 г., по НОХД № 2687/2023 г., Софийски градски съд, НО, I състав, произнасяйки се по въпросите по чл.248 от НПК, е приел, че на досъдебната фаза и в частност при изготвянето на обвинителния акт, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия и неговия защитник, поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора.

Против определението е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с оплаквания за незаконосъобразност. В протеста се развиват доводи, че констатациите на съдебния акт са превратни, а обвинителният титул не страда от приписваните му пороци, поради което подсъдимият не е бил лишен от възможността да узнае в какво е обвинен, нито са били нарушени правата му и правата на неговия защитник. В този смисъл се иска оспорваното определение да бъде отменено, за да продължат съдопроизводствените действия по делото.

Срещу протеста е депозиран писмен отговор, имащ характер на възражение, от адв.С. С., защитник на подсъдимия Г. И. Д., в което се изразява становище за неоснователност на протеста и се моли за оставянето му без уважение, респ. за потвърждаване на определението.

Въззивният съд, след като се запозна с протеста, с възражението и с приложените по делото материали, намира следното:

1

Протестът е подаден от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустим. От него в достатъчна степен се разбира, кое определение, по кое дело и на кой съд се атакува, а допуснатото дублиране на номера на определението с номера на делото и други технически неточности, изтъкнати във възражението на защитника, не са недостатъци, отразяващи се на допустимостта. Разгледан по същество, протестът е неоснователен, защото дори и част от застъпените в него съображения да се споделят от въззивната инстанция, като краен резултат – постановеното връщане на делото, е правилно.

НОХД № 2687/2023 г. на СГС, е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Г. И. Д. за три отделни продължавани престъпления, всяко с правна квалификация по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, изразяващи се в избягване установяването и плащането на данъчни задължения (ДДС и корпоративен данък) за три търговски дружества – „Аквариус груп” ООД, „Схедион” ООД и „Дженерал комодитс трейд” ЕООД.

За да прекрати съдебното производство и да изпрати делото в предходната процесуална фаза, първата инстанция е установила, по мнението й, редица процесуални нарушения, които ще бъдат представени обобщено и ще бъдат разгледани ведно с лансираните срещу тях критики на протеста.

На първо място, СГС е установил противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт и противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, досежно вмененото качеството на подсъдимия, в което се претендира, да е използвал документи с невярно съдържание (дневници за покупки по ЗДДС) и да е потвърждавал неистина в справки-декларации по ЗДДС и в годишни данъчни декларации по ЗКПО, подавани от името на трите дружества. Констатацията на първата инстанция е вярна и действително води до сериозно объркване по въпроса, каква според прокурора е връзката на Д. с всяко от дружествата, който въпрос е важен, защото от него зависи преценката, дали лицето е годен субект на вменените престъпления.

За дружеството „Аквариус Груп” ООД, от написаното на л.1 и л.2 от ОА (номерация на акта) се разбира, че подс.Д. е бил един от двамата съдружници, но че управител на цитираното ЮЛ е бил С. П. Л., а за времето 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г., управител на дружеството и негов представляващ се е явявал тъкмо Д.. По-нататък в обстоятелствената част на ОА, при описание на действията на подсъдимия, свързани с „Аквариус Груп” ООД, Д. е титулуван за „пълномощник” (неясно от кого упълномощен, кога и с каква представителна власт, нито защо е нужно да е пълномощник, като уж е управител и представляващ); титулуван е и като „фактически представляващ” (понятие, което се ползва в случай на доказани фактически представителни функции, но отсъствие на формално учредена представителна власт). В диспозитива на ОА, Д. пак е назован за „пълномощник” (в т.ч. със синонима „упълномощен представител”).

2

За дружеството „Схедион” ООД, от изложението на л.2 от ОА излиза, че подс.Д. е бил един от двамата съдружници, които са били и управители на ЮЛ. Записано е още, че за „инкриминирания период 01.03.2013 г. до 30.06.2013 г.”, Д. се е явявал управител и представляващ. И отново, като при горната хипотеза, в противоречие на това твърдение и без каквито и да е пояснения, подсъдимият по-нататък в обстоятелствената част на акта е определян за „пълномощник” и „фактически представляващ”. В диспозитива, е обозначен като „собственик и представляващ”.

За едноличното търговско дружество „Дженерал комодитс трейд” ЕООД на л.2 и л.3 от ОА е отразено, че едноличен собственик на капитала на същото, негов управител и представляващ се е водил гръцкият гражданин Д.

П., а подс.Д. е бил упълномощено от управителя лице от 10.05.2013 г. За какво точно е бил упълномощен, не се казва. Апропо, изглежда е счетено, че след като това обстоятелство присъства в обстоятелствената част на ОА, от него трябва да се подразбира, че упълномощаването е обхващало и взаимоотношенията с данъчните органи по разчета към фиска, което обуславя недопустимо предполагане на волята на прокурора и категорично не отговаря на изискванията за яснота и конкретност на обвинителната теза. Между твърдението в обстоятелствената част на ОА, че Д. е бил пълномощник на управителя на едноличното дружество и твърдението в диспозитива, че подсъдимият е действал като „упълномощен представител”/„пълномощник” на „Дженерал комодитс трейд” ЕООД, значима смислова отлика няма, но има много съществена такава в самата обстоятелствена част на обвинителния титул. В нея, в пълен разрез с началното обвинително описание, неколкократно Д. е наричан и „управител” на дружеството.

Възраженията в протеста, срещу разискваната констатация са несъстоятелни и издават неразбирането на прокурора (който е и актосъставител) за смисловите отлики в горните понятия и отражението им при доказването. Нещо повече, според доводите на протеста, навсякъде в ОА било отбелязано, че подсъдимият е „собственик и представляващ” на всяко от дружествата, което е и невярно, като се има предвид обвинителната трактовка, визираща гръцки гражданин за едноличен собственик на капитала и управител на третото дружество.

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с първата, че коригирането на установеното нарушение налага не само ясно, недвусмислено и непротиворечиво формулиране на качеството, в което е действал подсъдимият, но и разбираемо очертаване на отношенията му с търговските дружества. Т.е. ако се поддържа, че деецът е бил нечий пълномощник, то е необходимо фактологично обосноваване в обвинението на обема на представителната власт, нейното времетраене, ако е била ограничена със срок и връзката й с изпълнителното деяние.

На второ място,

СГС е установил

3 липса на описание в обстоятелствената част на акта на отношенията между подс.Д. и счетоводителката М. Ж. Н., а от тук и неяснота, защо част от деянията (има се предвид част от деянията, предмет на обвинението по пункт I от диспозитива), са вменени на Д., като извършени чрез М. Н.. И тази констатация е вярна. От обстоятелствената част на ОА въобще не може да се разбере, каква е връзката на лицето М. Н. с „Аквариус Груп” ООД и счетоводната отчетност на дружеството, докъде са се простирали ангажиментите на Н., респ. нейните субективни представи и защо прокурорът е приел, че отговорност следва да се търси от Д.. Едва в диспозитива на ОА е посочено, че Н. била „счетоводител в „Одитинг” ЕООД, въз основа на договор за извършване на счетоводни услуги за „Аквариус Груп” ООД”. Такъв факт не присъства в обстоятелствената част на акта (в т.нар. „фактическо обвинение”) и е крайно некоректно да се излага за първи път в диспозитива.

По-важното обаче, е друго и то е било съвсем основателно забелязано от СГС, а именно – по всичко изглежда, че прокурорът е имал предвид фигурата на посредственото извършителство, но ако се касае за нея, тя задължително изисква фактическо обосноваване на отношенията между посредствения извършител и посредника, тяхното обективно поведение и субективни представи, каквото обосноваване в обстоятелствената част на ОА изцяло отсъства.

В протеста се възразява, че справка-декларация по ЗДДС можело да е изготвена от счетоводител съвсем добросъвестно, на база на некоректно подадени към него данни от собственика или представляващия дружеството, но това възражение, навеждащо към принципно положение, е абсолютно непротивопоставимо на резонно установения от съда пропуск в ОА, защото от нищо не личи в обстоятелствената част на последния да се застъпва подобно виждане, като дори няма обвинително твърдение за предоставяне на данни от подсъдимия към Н. и за конкретни ангажименти на Н. спрямо дружеството.

На следващо място – констатацията на СГС, че не става ясно, кое деяние е било осъществено лично (и пряко) от подсъдимия и кое чрез Н., настоящият съдебен състав приема за правилна по отношение на обвинението за редуциране на данъчните задължения на „Аквариус Груп” ООД. В обстоятелствената част на ОА е записано, че първите три инкриминирани деяния от това продължавано престъпление, са били реализирани чрез Н., а в диспозитива – че са първите две деяния. Противоречието засяга третото по хронология деяние – потвърждаването на неистина на 14.08.2013 г. в подадена с електронен подпис справка-декларация по ЗДДС за месец юли 2013 г., като на л.11 от ОА е отразено, че това се е случило чрез М. Н., с неин КЕП, а в пункт 1.3. от диспозитива, на л.60 от ОА е видно, че прокурорът вменява на подс.Д., лично подаване на потвърждаващия неистина документ от 14.08.2013 г., по електронен път с личния му КЕП.

4

Що се отнася до редуцирането на данъчните задължения за другите две дружества, за тях прокуратурата претендира да са извършени от подс.Д. без ползване на посредник, поради което не се наблюдават разминавания, пораждащи непреодолими неясноти.

На следващо място – вярна е и констатацията на СГС за допуснато логическо объркване в обвинителната теза. На няколко места в обстоятелствената част на ОА присъства изречението: „Изпълнителното деяние се състои в избягване установяването и плащането на данъчни задължения, като обв. Г. И. Д. го е извършил чрез посочените по-горе действия от името на изброените фирми”, но непосредствено изброените преди това фирми, не са дружествата, от чието име се претендира да е действал Д., а са дружествата – издатели на фактурите за твърдените от прокурора фиктивни доставки. Тъкмо същото изречение, СГС е имал предвид, отправяйки упрек за неиздържаност, който упрек е в насока, че споменатото твърдение не се вмества в контекста на останалите развити факти и събития и предизвиква непонятност на прокурорската воля.

На свой ред, въззивната инстанция отчита и още няколко проблема в съдържанието на обвинителния акт, които го правят хаотичен и неразбираем:

След изброяването на фактури за доставки, включени в дневниците за покупки, при фактологичното аргументиране, че се касае за фиктивни сделки, се употребява следният еднотипен израз: „п о горепосочената фактура, не било извършено плащане и не била извършена доставка” (л.47, л.48, л.50 от ОА), който незабавно поражда неяснота, за всички или за някоя от така изброените фактури, прокурорът приема, че не е извършено плащане и доставка, и ако е за някоя – за коя от тях.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/439f369f-c161-4d79-99d9-24acae937b97