Решение № 1051 от 23.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

С решение № 859/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3504/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл. 59 от ЗЗД, М. П. Н. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Т. Б. Е. с ЕГН ********** сумата от 10604,39 евро (20740,39 лв.) - обезщетение за ползването без основание на собствения на ищеца недвижим имот с адрес: гр. Варна, бул. „К.Б.“ *** в периода от 21.03.2019 г. до 14.11.2023 г. и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 10604,39 евро (20740,39 лв.) до пълния претендиран размер от 11255,07 евро (22013 лв.), както и за периода от 14.11.2018 г. до 20.03.2019 г.

Срещу осъдителната част на решението от М. П. Н., чрез процесуалния й представител, е подадена въззивна жалба с вх. № 25966/31.03.2026 г. по описа на ВРС.

Наведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Процесуалният представител на страната излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД. Сочи, че ищецът изрично твърди наличието на договорно отношение между страните - устен договор за наем на имота срещу месечна цена от 350 лв. Намира, че при наличие на твърдения за договорно правоотношение, ищецът разполага с иск за защита на договорно основание, поради което не е налице субсидиарният 1 характер на иска по чл. 59 от ЗЗД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на предявения иск за неоснователно обогатяване. Поддържа, че дори да не бъде доказано наличието на наемно правоотношение, отношенията на страните биха могли да се квалифицират като сключен договор за заем за послужване.

Заявява, че относимият правен въпрос за приложимостта на иска по чл. 59 от ЗЗД е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, като развива съображения в тази насока. Изразява несъгласие с извода, че имотът е бил ползван от страната без правно основание и посочва, че е налице решение, с което е предоставено ползването на семейното жилище. Намира, че не е доказано обогатяване от страна на ответницата. Счита, че неправилно е приложен институтът относно давността за паричното вземане. Поддържа, че за претенцията е приложима по-кратката тригодишна давност. Излага доводи за необоснованост на постановеното решение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба чрез процесуален представител на въззиваемия Т. Б. Е., с който я оспорва. Посочва, че ищецът сам избира чрез какъв иск би защитил в най-пълен обем правата си. Счита, че възможността за предявяването на друг иск не го лишава от правото му да предяви иск за неоснователно обогатяване още повече при положение, че наемните отношения между страните са били прекратени още на 01.04.2018 г. Намира, че безспорно е доказано наличието на предпоставките на предявения иск. Посочва, че действително ответницата е била допусната до имота въз основа на неформален договор за наем за срок от една година срещу заплащане на месечен наем от 350 лв., който обаче към 14.11.2018 г. е бил прекратен (още на 01.04.2018 г.). Въпреки това Н. продължила да ползва имота, независимо от противопоставянето на ищеца. По отношение на позоваването на съдебно решение за предоставяне на семейно жилище въззиваемият излага, че то е неотносимо, тъй като не е бил страна по него, а и не касае процесния недвижим имот. Изразява несъгласие и с наведеното оплакване за приложение на кратката тригодишна давност за процесното вземане и развива съображения в тази насока. Подлага на подробен анализ събрани по делото писмени и устни доказателства, като излага аргументи в подкрепа на тезата за основателност на предявения иск. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, както и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание на 23.09.2026 г. въззивницата М. П. Н., чрез адв. Д. Г., поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т. Б. Е., чрез адв. А. С., оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за оказаната безплатна правна помощ.

По повод дадените от въззивния съд указания с определение рег. № 3315/ 25.06.2026 г. във връзка с разпределението на доказателствената тежест, процесуалният представител на въззиваемия посочва, че в първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, от 2 които се установява, че въззивницата е ползвала процесния имот въз основа на неформален договор за наем, сключен между страните за срок от една година при уговорен размер на наема от 350 лв. на месец, като след изтичането на срока М. Н. продължила ползването на имота въпреки изричното противопоставяне на ищеца. По отношение на размера на претендираното обезщетение сочи, че в първата инстанция е приета съдебно-оценителна експертиза.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът твърди, че от 2008 г. е собственик на недвижим имот (ателие) с адрес по документ за собственост: гр. Варна, ж.к. „Б.“ ***, с административен адрес: бул. „К.Б.“ ***, придобит чрез покупко-продажба с Нотариален акт № 52, том III, рег.

№ 19099, дело № 429/2008 г. Твърди, че е предоставил на ответницата ползването на имота си с уговорката тя да му заплаща възнаграждение под формата на наеми. Първоначално същата заплащала уговорения наем, но впоследствие преустановила плащанията, като през последните пет години преди подаването на исковата молба не е извършвала никакви плащания. Въпреки многократните настоявания на ищеца, ответницата не погасявала задълженията си, нито освобождавала имота, като за последен път била поканена да стори това през м. септември 2023 г. Посочва, че с течение на времето стигнал до извода, че Н. няма да спази обещанията си да освободи имота, нито ще заплаща уговорения наем, поради което на 29.09.2023 г. посетил имота заедно със сестра си, която му била личен асистент поради влошеното му здравословно състояние. Твърди, че същите не били допуснати до имота, като дори ответницата се обадила в полицията. При посещението на полицейския екип била съставена пр. пр. № 16937 от 2023 г. по описа на Районна прокуратура - Варна.

Пред полицейските служители Н. обещала да освободи имота, но не сторила това, поради което на 02.11.2023 г. ищецът отправил до нея писмена покана (чрез „Телепоща“) с предоставен срок за освобождаване на имота. Същата била получена от ответницата на 04.11.2023 г. и на 14.11.2023 г. напуснала имота, за което бил съставен предавателен протокол. Според ищеца през целия процесен период - 14.11.2018 г. - 14.11.2023 г., ответницата ползвала имота без правно основание, като по този начин се е обогатила за негова сметка, като е спестила разходи за наем, а ищецът е обеднял като е пропуснал да реализира приходи от имота си.

С уточнителна молба от 23.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че страните били обвързани от наемно правоотношение, възникнало въз основа на устен договор за наем, сключен за срок от една година при месечна наемна цена в размер на 350 лв. На това основание имотът бил предоставен за ползване на ответницата. След изтичане на срока на договора, ответницата продължила да ползва имота въпреки противопоставянето на ищеца. Сочи, че ползването на имота е било предоставено на ответницата на 01.04.2017 г. Претендира обезщетение за периода от 14.11.2018 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Размерът на претенцията е формиран при месечна наемна цена в размер на 350 лв. за целия период от 5 години.

3

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че ищецът може да предяви иск по чл. 59 от ЗЗД само ако не разполага с друг иск за защита на правата си.

Твърди, че ищецът разполага с иск по чл. 79, вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД, доколкото сам поддържа съществуването на договорно наемно правоотношение, съответно неизпълнение на договорни задължения. Въвежда и възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на наем за периода от три години преди подаване на исковата молба. Оспорва и основателността на предявения иск. Отрича ищецът да е отправял до ответницата покана за освобождаване на имота, поради което счита, че не е възникнало правото му да претендира обезщетение. Твърди, че ищецът никога не я е допускал в имота, а тя е заживяла в него през 2010 г. заедно със съпруга си. Заявява, че не е знаела, че имотът е собственост на ищеца, като е считала, че принадлежи на бившия й съпруг. Сочи, че имотът й е бил предоставен за ползване с решение по гр. д. № 8493/2012 г. и че считано от 04.03.2013 г. е установила владение върху него, което е упражнявала необезпокоявано до 21.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба. Въвежда възражение за придобиване по давност на процесния имот въз основа на упражнявано владение в периода от 04.03.2013 г. до 21.03.2024 г.

В съдебното заседание, проведено на 03.11.2025 г., пълномощникът на ищеца поддържа, че ответницата е допусната да ползва имота по молба на бившия й съпруг, който бил приятел на ищеца. Сочи, че в хода на проверката по пр. пр. № 16937/2023 г. по описа на РП – Варна ответницата е признала, че ищецът е собственик на имота и че това й било известно още от 2008 г. Оспорва възражението за придобиване по давност, като поддържа, че ответницата е упражнявала фактическа власт като държател, а не като владелец, и не е доказала промяна в намерението си за своене, станало известно на собственика. Твърди още, че решението по бракоразводното дело не обвързва ищеца, който не бил страна по него.

Оспорва и твърдението, че ответницата е ползвала имота необезпокоявано, като сочи, че многократно е отправял покани за освобождаването му, включително покана, връчена чрез „Телепоща“ на 04.11.2023 г. Ответницата освободила доброволно имота десет дни по-късно, като преди това с протокол за полицейско предупреждение от 23.10.2023 г. се ангажирала да го освободи до края на м. ноември 2023 г.

Процесуалният представител на ответницата поддържа, че между страните никога не е съществувало договорно правоотношение. Твърди, че ответницата е ползвала имота със съзнанието, че е собственост на бившия й съпруг въз основа на решението, с което е прекратен гражданският им брак. Заявява, че не поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по давност.

Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е допуснал изменение на иска, който се счита предявен за сумата от 22013,00 лв.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщения по делото договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт № 52, том III, рег. № 19099, дело № 429 от 2008 г. от Роза Кожухарова - нотариус рег. № 212 на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна с вх. № 4

26200/12.09.2008 г., се установява, че на 12.09.2008 г. ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот - ателие, находящо се на първи етаж на жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, област Варненска, жк. "Б." № 100, със застроена площ от 45,30 кв.м, състоящо се от: входно антре, ателие - зала, килер, пералня, тоалет - баня и дрешник, образувано чрез преустройство на апартамент № 1 – тип мезонет на две нива, с обща площ 115,86 кв.м., от който са обособени ателие на първи етаж с площ от 45,30 кв.м. – от първо ниво на мезонета, и апартамент № 1 на втори етаж с площ 70,56 кв.м. от второ ниво на мезонета, съгласно експертно заключение, при граници на ателието: изток-стълбищна клетка, апартамент № 2, юг – бул. „К.Б.“, запад-калкан, север-гаражи, ведно с 3,42% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 35 кв. м. ид. ч. от дворното място, съставляващо ПИ № 239, идентичен с имот № *** и № *** в 21 подрайон на гр. Варна, цялото с площ от 600 кв.м.