Решение № 374 от 20.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000501702 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 24.03.2021г. по гр.д. № 15 056/2019г на Софийски градски съд ЗАД „Асет Иншурънс Груп“АД ЕИК 203066057 е осъдено да заплати на Е. М. М. и Т. М. М. сумата от общо 35 000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Б. А. М. /в чиито права са встъпили ищците по заместване/ вследствие смъртта на съпруга й Т. И. М., загинал при ПТП на 27.06.2019г., ведно със законната лихва от 12.07.2019г до окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до претендирания от 120 000лв /частичен при цялостна искова претенция от 200 000лв/ е отхвърлен като неоснователен.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищците Е. М. М. и Т. М. М. чрез пълномощник адв. П. К. за сумата от общо 85 000лв, за която е отхвърлен предявения от Б.

А. М., в чиито права по право на заместване са встъпили жалбоподателите. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния и процесуален закон. Подробно са изложени доводи и съображения против размера на обезщетението, който бил в противоречие с критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД, защото не бил съобразен с интензитета и тежестта на понесените морални вреди, както и с увеличените лимити по застраховките за гражданска отговорност. Поддържа се процесуално нарушение на съда, изразяващо се в разглеждане на бланкетно възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД и допълването му от съда, вместо от ответника, което имало за последица 1 неправилни фактически и правни изводи по този въпрос. Наред с посоченото се поддържа и необоснованост в изводите на съда за наличие на съпричиняване, който съвсем безрезервно възприел заключението на вещото лице, въпреки че неговите констатации били изградени единствено върху свидетелските показания на деликвента, на които не е придал пълна доказателствена стойност. Евентуално се поддържа, че приносът на пострадалия неправилно е ценен като равностоен с вината на прекия извършител и ако не бъдат възприети доводите за липсата на съпричиняване, в стойностно отношение не би следвало да превишава 10%.

Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания размер.

В срок е постъпил отговор на въззиваемия – ответник ЗАД „Асет Иншурънс“АД чрез пълномощник ю.к. И., с който се правят подробни възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с оплакванията и възраженията на страните, приема следното:

Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Първоинстанционното производство е било образувано по иск с правна квалификация чл.432, ал.2 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Т.

И. М. – съпруг на ищцата Б. А. М., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си Е. М. М. и Т. М. М., вследствие на ПТП на 27.06.2019г., причинено противоправно от водача на ППС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Изтъкват се обстоятелства за тежки по интензитет душевни страдания на съпругата в резултат на трагичната загуба на партньор, с когото са имали дълъг семеен живот, за които се претендира обезщетение в размер на 120 000лв – частичен иск при цялостна искова претенция от 200 000лв, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника – 12.07.2019г, който в законоустановения срок не е предложил плащане на обезщетение.

В срока за отговор ответникът -застраховател не е оспорил наличието на договор по риска „ГО“, покриващ отговорността към трети увредени лица, но е възразил против описания механизъм на ПТП в исковата молба и против наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил. В условията на евентуалност е заявил възражения за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, изразяващо се в нарушение на правилата за движение от пострадалия велосипедист в причинна връзка с настъпилите вреди, както и против размера на исковата претенция, който се твърди, че е завишен.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за настъпилите вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на специален автомобил марка ДАФ –ЛС 220 ФА рег. № ***, 2 изразяващо се в нарушение на правилата за движение /управление с превишена скорост/ в пряка причинна връзка с настъпилите вреди – душевни и морални страдания за ищцата, търпени от смъртта на съпруга й, загинал в същото пътно произшествие вследствие на получените несъвместими с живота тежки травми.

Поради влизане в сила на решението в осъдителната му част /до размер от 35 000лв/, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност”, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищцата, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания предметът на въззивен контрол се съсредоточава върху обема на вредите, правилното приложение на чл.52 ЗЗД, наличието или не на принос от страна на пострадалия и евентуално стойностното му изражение спрямо вината на деликвента.

От изяснените пред първата инстанция факти посредством показанията на св.Г. се установява, че ищцата на 78г и загиналият на 85г. са имали повече от 50г съвместен живот, през който период са били сплотени като семейство, привързани и разчитащи един на друг.

Преживели заедно трагедиите в семейството от загубата на двамата им синове. За възрастта си загиналият бил жизнен и активен човек, затова и за ищцата смъртта му била неочаквана, внезапна и изключително травмираща. Трудно приела загубата, постоянно тъжала и се утешавала с двете си внучки. До смъртта си осем-девет месеца по-късно на 01.02.20г. постоянно ходела на гробищата и съпреживявала загубата.

Тези идентично установени факти относно действителните семейни отношения обосновават извод, че жалбата на ищците е частично основателна и при определяне размера на обезщетението е нарушен материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Преживените морални страдания са изключителни по обем, утежнени от факта, че със загубата на съпруга си ищцата вече няма семейство, в напреднала възраст е лишена от човек до себе си и това е поредната житейска трагедия за нея, преживяла преди време смъртта на двамата си синове.

Обсъдените релевантни факти относно действителните отношения между загиналия и неговата съпруга, както и всички други обективни фактори, свързани с общественоикономическите условия на живот и практиката на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, налагат извод, че обезщетението е занижено и ще следва да се увеличи до размер от 80 000лв, над който до претендирания искът се явява неоснователен и съответно решението в тази му отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.

Неоснователни в тази връзка са оплакванията в жалбата, че съдът е обсъждал и съобразил ирелевантен за въпроса факт –настъпилата смърт на ищцата девет месеца след инцидента. Освен тежестта на психотравменните изживявания, които в конкретния случай са много по-силни по интензитет, правилно е съобразена тяхната продължителност, защото при определяне на обезщетения в аналогични случаи обичайно се презюмира, че тези вреди ще се търпят от пострадалия до края на житейския му път или за един неопределен и по– 3 дълъг период. Доводите в жалбата, че този факт следва да се тълкува като релевантен за увеличаване размера на обезщетението макар и житейски логични не намират опора в доказателствата по делото. Вярно е, че дългото семейно съжителство /повече от 50години/ води до дълбока свързаност между съпрузите особено в напреднала възраст, когато разчитат само един на друг, но по делото няма твърдения, а и доказателства преживяната скръб като стресогенно събитие да е отключващ фактор за влошаване на здравето и в причинна връзка със смъртта й девет месеца по-късно.

В рамките на определеното въззивния състав обезщетение по чл.52 ЗЗД ще следва да се разгледа и следващият спорен въпрос относно наличето на принос на пострадалия като основание за намаляване на обезщетението.

Неоснователни са доводите в жалбата за процесуално нарушение на съда, който обсъждал ненадлежно заявено и неконкретизирано възражение за принос по чл.51, ал.2 ЗЗД. Възражението за съпричиняване е въведено своевременно с отговора на исковата молба и почива на фактически твърдения за действията чрез които загиналият като велосипедист е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради това е процесуално допустимо.

От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза на в.л. А. е изяснено, че пътното произшествие е настъпило на 27.06.2019г. около 10:50 часа в с. Горни Богров, по ул.Васил Левски в посока от с. Яна към бул. Ботевградско шосе при движение на т.а. ДАФ в дясната от двете пътни ленти със скорост около 78 км/ч. Пътното платно в процесния участък е еднопосочно към Ботеградско шосе, с две пътни ленти с ширина по 5м, разделени с единична прекъсната линия. Когато автомобилът е приближавал към кръстовището с ул.Воденицата, в лявата част на платното за движение, в същата посока се е движел Т. М., управляващ велосипед със средна скорост около 12 км/ч. Внезапно велосипедистът е предприел завиване надясно, за да навлезе в ул.Воденицата – обстоятелство, което се изяснява от свидетелските показания на водача, в който момент т.а. се е намирал на разстояние приблизително около 71м преди ориентира в скицата към експертизата. Водачът е възприел действията на велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране, при което автомобилът е отложил две успоредни прави спирачни следи, но въпреки това е ударил първо задното колело на велосипеда с централната си предна част, след което ударил и тялото на велосипедиста – задно дясно-странично, със скорост от около 40 км/ч. От удара велосипедът и тялото на велосипедиста се е отблъснало напред по посоката на движение на автомобил и надясно, като се е установило неподвижно на няколко метра напред, който извод е подкрепен с местоположението на описаните петна от кръв в протокола за оглед.

Скоростта на т.а. ДАФ преди водачът да задейства спирачната система е определена на 78 км/ч въз основа на обективни данни чрез дължината на спирачния път след удара 13,75м до пълното спиране на автомобила, а непосредствено преди удара сведена на 40 км/ч.

Опасната зона за спиране на т.а. ДАФ при скорост на движение от 78 км/ч е изчислена на 83м, за разлика от опасната зона от 41м при движение с допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. От тези констатации е обоснован и извод за предотвратимост на удара 4 чрез аварийно сипране, ако автомобилът се е движел в рамките на разрешената скорост от 50км/ч, в който случай при възникване на опасността би бил на разстояние от 68.77 м. и при своевременна реакция би могъл да спре на около 28м преди мястото на удара. От техническа гл.т. вещото лице А. е дал категоричен отговор, че велосипедистът е имал възможност преди да предприеме завиване надясно да огледа пътя зад себе си и да види застигащия го т.а.

ДАФ, и че би могъл да предотврати произшествието като изчака преминаването на автомобила или спре и след това пресече платното за движение.

За да достигне до тези изводи автотехническата екпертиза е ползвала писмените доказателства по делото и показанията на св. Б., който е другият участник в ПТП – водач на т.а. ДАФ. Според показанията на свидетеля инцидентът настъпил след излизане от разтоварището на Горни Богоров и управлението му по бул. В.Левски. Движел се с приблизително 40км/ч, защото имало пешеходна пътека, но след преминаването увеличил скоростта на около 50км/ч. Пред него имало велосипедист, който се движел отляво на посоката на движение и изведнъж без да подаде сигнал кривнал пред камиона, като после станало ясно, че е завивал към ул.Воденицата, за да отиде на гробищата. Свидетелят предприел действия по аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар.