Решение № 3331 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. С., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100101008 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителeн иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Производството е образувано въз основа на искова молба от Б. Н. Т., с ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, с която се предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени му при пътнотранспортно произшествие от 14.09.2023г. по вина на водача на т.а.„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ********, Д. И. Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и конкретните причинени болки и страдания. Посочено е, че на 14.09.2023 г. около 16:30 часа ищецът, като пешеходец, се намирал на тротоара пред бл.********”, който се намира на ул. „Св.Киприян”, бил ударен от товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с peг. №********, управляван от Д. И. Т.. Водачът Т. се движел по ул.„Свети Киприян” в посока от бул. „Андрей Сахаров” към ул. „Генерал-Майор Васил Делов” и при предприемане маневра движение на заден ход е удрил ищеца. Ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в петрохантерна фрактура на дясна бедрена става и контузия на дясното рамо. Сочи се, че уврежданията наложили болничен престой и оперативна интервенция, след произшествието бил напълно обездвижен, нуждаел се непрекъснато от чужда помощ, изпитвал силни болки и приемал обезболяващи, изпивал страх и безсъние. Заявява, че е обездвижен и към момента на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с 1 който се оспорва иска по основание и размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради действията на водача Д. И. Т. при управлението на процесния товарен автомобил; твърденията за механизъм на транспортния инцидент, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Д. И.

Т.; твърдението, че ищецът се е намирал на тротоара, когато е бил ударен от товарния автомобил; твърдението, че действията на водача Д. И. Т. са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същият нито не е имал възможност, нито е бил длъжен да предвиди поведението на ищеца, както и да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар помежду им. Поддържат, че произшествието е настъпило в причинна връзка от поведението на ищеца поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. Поддържат, че придружаващото заболяване на ищеца – дементен синдром, е ограничило възможността на ищеца за вземане на разумни решения, отразило се е на преценката и координацията му, поради което ищецът е създал предпоставките за настъпване на ПТП, което е било предотвратимо за него.

Оспорват се твърденията, че към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищеца поради травмата, настъпила при произшествието; че ищецът е бил и продължава да бъде обездвижен, както и всички други твърдения за вреди. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

В хода на производството, видно от представен Препис-извлечение от акт за смърт, Б. Н. Т. е починал на 07.10.2025г. Поради това, с Определение от 17.11.2025г. , на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия ищец са конституирани наследниците му по закон Х. А. Н., Н. Б. Н. и А. Б. Н..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Удостоверение рег.№ЗМ 11295/17.10.2023г., издадена от СДВР Отдел „Разследване“ в уверение на това, че на 14.09.2023г. около 16.30ч. на ул.“Свети Киприян“, в района на блок 282, водачът Д. И. Т., при управление на т.а.

„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ********, при движение на заден ход, участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец Б. Н. Т. и му причинява телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост.

По делото са събрани показанията на Д. И. Т. от които се установява, че свидетелят е бил водач на т.а.„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ******** на 14.09.2023г., който е служебния му автомобил, като свидетелят работи като снабдител, но не е разбрал, че се е случило произшествие в този ден. От полицията му се обадили след два дни и му обяснили какво се е случило. Посочва, че управлявания от него товарен автомобил представлява бусче, което отзад е открито и има пирамида за превоз на дограма, която не е била натоварена в деня на инцидента. Автомобилът е снабден със странични огледала и огледало за задно виждане, посредством които видимостта е 10 см навътре към средата на буса от задната страна и право назад, но не и ниско зад автомобила. В деня на инцидента бил спрял зад автомобила на свои колеги пред магазин на адреса, като само десните гуми са били стъпили на тротоара, но автомобилът е бил на пътното платно. Взел някои неща и си тръгнал, минал пред автомобила, погледнал назад, за да се увери, че зад автомобила няма препятствия, но не видял никого, след което се качил в превозното средство и погледнал в огледалото за задно виждане. Заявява, че върнал товарния автомобил 50 см назад по самия път, не чул викове, не е усетил или чул удар. Колегите му се качили в тяхната кола и тръгнали, 2 а той тръгнал след тях.

Заявява, че разследващите полицаи му казали, че човекът е бил наведен или клекнал отзад зад буса.

По делото е изготвено заключение на САТЕ, от което се установява следния механизъм на настъпване на ПТП: Процесният товарен автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер", с рег. № ******** се е движил по улица „Свети Киприян" в град С. с посока на движение от булевард „Андрей Сахаров" към улица „Генерал - майор Васил Делов“, когато водача на автомобила предприема спиране и съответно паркиране на автомобила с десните гуми качени върху обособената тротоарна площ, с цел да влезне в намиращия се магазин за безалкохолни и алкохолни напитки в дясно на улицата.

Малко след паркирането на товарния автомобил, пешеходецът Б. Н. Т. предприема перпендикулярно пресичане на улица „Свети Киприян“ с посока към магазина за безалкохолни и алкохолни напитки, като стигайки до крайна задна дясна част на товарния автомобил, стъпил с единия крак на платното за движение, а с другия върху обособения тротоар, се навежда и започва да оправя връзките на обувките си.

Престоявайки в това положение на тялото, по същото време и на същото място, минава водача на процесния автомобил, който заобикаля превозното средство от дясната му част към лявата такава с цел да се качи в него и да потегли. Извършвайки тази маневра първоначално превозното средство бива преместено назад с цел да може да се включи в платното за движение, поради намиращ се пред него автомобил, като именно в този момент траекторията на товарния автомобил се пресича с тази на неподвижно стоящия и наведен пешеходец. Настъпва удар със задна дясна част на процесното МПС по цялата лява страна на пешеходеца, а в резултат на създалите се инерционни и кинетични сили от импулса на удара, същия губи стабилната си позиция спрямо земната повърхност и пада странично на дясната си страна, с разположение на тялото успоредно на обособения тротоар на улица „Свети Киприян“.

Вещото лице посочва, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ********, Д. И. Т. е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и позволява безпрепятствено извършване на маневрата за движение на заден ход. Ако пешеходецът Б. Н. Т. е застанал на разстояние по голямо от 0,65 - 0,75 метра, колкото е придвижването на заден ход от спряло положение на процесния товарен автомобил, то траекторията на движение на автомобила няма да се пресече с позицията на пешеходеца и удар между тях нямаше да настъпи.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Аналогично задължение има предвидено и в чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП "Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна. " Доколкото маневрата за движение назад е свързана с ограничена видимост, особено за товарен автомобил, водачът на т.а.„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ********, е следвало да положи поголяма грижа за установяване, че маневрата е безопасна.

Видно от обясненията на вещото лице по САТЕ, дадени при защита на експертизата в съдебно заседание, водачът на товарния автомобил след излизането си 3 от магазина е вървял покрай цялата дясна страна на превозното средство и през целия преден десен борд е заобиколил камиончето и се е качил от ляво. По времето, когато водачът се е придвижвал към камиона, застаналия зад МПС пешеходец, е бил видим за шофьора. Следователно при полагане на дължимата грижа, да се увери, че зад превозното средство няма препятствия и маневрата назад би била безопасна, водачът на т.а.„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ********, е можел да установи наличието на пешеходеца преди да се качи в МПС. Действително пешеходецът не е бил видим на огледалата на автомобила, но водачът е могъл да установи наличието му ако е погледнал зад автомобила преди да се качи в него или вместо да го заобикаля отпред, го е заобиколил от задната страна. Нарушението на Д. И. Т. се изразява не в това, че е предприел маневра движение назад, а в това, че не е положил достатъчно усилия да установи, че маневрата ще е безопасна. Нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП ще има винаги когато не са предприети действия за установяване липсата на препятствия зад автомобила или обичайните действия са били недостатъчни. В случая поради наличие на нарушението действията на водача на т.а.„Мерцедес Спринтер“, с рег. № СВ ******** Д. И. Т. се явяват противоправни.

По делото е прието заключение на Съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че ищeца е получил следните травматични увреждания: Счупване на дясна бедрена кост в горния й край /пертрохантерно счупване/ и контузия на дясна раменна става. При ищецът е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове, което според вещото лице е съвременния начин на лечение на този вид счупвания. Установява се, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждания е около 8-10 месеца.

През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2 месеца, болките са били с по голям интензитет. Вещото лице е извършил преглед на ищеца на 05.06.2024г., при който е установено наличие на 2 оперативни белега по външната страна на дясно бедро в горния му край с надлъжен ход и размери 7см от входящото отвърстие на интрамедуларния пирон и 4см. от входящите отвърстия на застопоряващите винтове. Установени са ограничени движения в двете тазобедрени стави. Вещото лице счита, че е на лице непълно възстановяване, изразяващо се в ограничен обем движение на дясната тазобедрена става, което се дължи на самата оперативна намеса. Вещото лице обяснява, че счупването е точно до ставата и при оперативната намеса се засягат структури, които ангажират ставата като ставна капсула, сухожилия около ставата, което след възстановяване води до намаляване на тяхната дължина и съответно ограничения обем на движение. Ограничения обем на движение и на другата става, според вещото лице, се дължи на напредналата възраст на пострадалия и наличието на дегенеративни промени, като няма данни дали ограничението в движението на двете стави е съществувало и преди произшествието.