Решение № 476 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000500635 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1305/19 г. по описа на СГС. С решение по делото № 261 237/16.11.20 г. съдът, като е констатирал, че между показанията на двамата разпитани свидетели има противоречия, открил е и вътрешна непоследователност в изявленията на отделните свидетели, противоречие между твърдението на ищеца за получена от падане в необезопасена шахта на тротоар травма и извод на експерт травматолог, че същата е стара, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД, предявени от Н. Х. К. срещу С..

Недоволен от решението е ищецът. Той твърди, че свидетелските показания не са противоречиви, а непълни и на места неясни, което се дължи на отказа на съда да даде възможност на довелата свидетелите страна да формулира въпроси към тях. На това основание е поискан преразпит на свидетел.

САС, приемайки, че са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснал преразпит на свидетеля И. К., но въпреки неколкократното отлагане на делото, същият не е доведен.

1

Въззиваемана С. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Решението като валидно и допустимо подлежи на инстанционен въззивен контрол, като относно правилността му САС е ограничен от доводите на въззивника за неправилност и императивните правни разпоредби.

В производството пред САС не са събирани доказателства. Дължи се произнасяне според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Въз основа доводите на страните и материалите по делото САС прави следните изводи:

САС се солидаризира с изводите на СГС относно недоказаност на местонахождението и естеството на изкопа (шахтата/неравността), в който ищецът твърди, че е паднал и е получил телесни увреждания. С уточняваща молба от 24.07.19 г. ищецът обяснява, че мястото на пропадането е строителен обект по дясното платно на бул. Патриарх Евтимий в София, в участъка между бул. Витоша и градинката пред църквата Св. Г..

Строителният обект е „Разширение на софийското метро – трети метродиаметър“. Инвеститор е ответникът С., изпълнител – дружество по ЗЗД – Метро Билд Център. Изкопът бил направен за нуждите на посочения строителен обект и не бил обозначен по никакъв начин.

Като свидетели на инцидента са разпитани две лица – И. Д. К. и Б. Т. Я..

Първият заявява, че местонахождението е дясната част на улицата.

Имало шахти, но те били покрити. Ищецът паднал в изкоп. Свидетелят не помни дали до ламарините (ограждащи строителен обект) е имало пътека за пешеходци или не (л. 75, гръб). Изкопът бил до бордюра. По-надолу свидетелят заявява – „там има тротоар, имаше обозначена пътека за тротоар…и до тротоара беше този изкоп“. Улично осветление нямало. Било тъмно – към 20-21 ч.

Според св. Я., служител на фирма за почистване „Титан“ (и поради това, заявил, че познава София) се прибирал от работа към 19.30 – 20 ч.

Шахтата била огромна дупка, с чували в нея. Тя била на тротоара. Свидетелят не помни името на улицата, а на уточняващи въпроси заявява, че не знае дали наблизо се намира НДК, болница или църква. Сигурен е, че мястото е в 2 центъра на София. Бул. Витоша бил близо.

От така описаното не става ясно дали ищецът и първият свидетел са се движели по тротоар или по импровизирана пътека за преминаване на пешеходци в рамките на строителен обект. Не е ясна локацията на изкопа – до бордюра, но от страната на мястото за преминаване на пешеходци или извън него. Твърди се, че строителният обект е бил ограден от високи ламарини.

Неясно е докъде са достигали оградните ламарини, за които свидетелите говорят – до края на тротоара (неговия бордюр) или до началото му, така че и по този тротоар да могат свободно да се движат пешеходци. Поради неясен спомен на св. Я. за улицата, на която е станал инцидентът, не могат да се кредитират като достоверни твърденията му, че изкопът е бил на тротоара.

От доказването на местонахождението на т.н. изкоп зависи материалноправната легитимация. Несъмнено ако и доколкото е имало неравност на място за преминаване на пешеходци (без значение дали се възприема като шахта или изкоп), има неправомерно бездействие (относно обезопасяване на мястото). Самото място – тротоар или пътека за пешеходци, преминаващи през строителен обект, е от значение за определяне възложителя на работа на деликвента, проявил противоправно бездейдствие.

Неотносимо е твърдението на ищеца, че инвеститор на строежа е ответникът.

Видно от представен договор, отговорност за обезопасяване на строителните дейности и мястото на извършването им има изпълнителят.

Доколкото не е доказана точната териториална локация на неравността, предизвикала падане на ищеца, не подлежат на обсъждане вредите, заявени като намиращи се в причинна връзка с инцидента и страданията от уврежданията.

Тъй като настоящият състав достига до идентични крайни изводи с тези на първостепенния съд, решението следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата Община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 237/16.11.20 г., постановено по гр.д.

1305/19 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Н. Х. К. да заплати на С. разноски с естество на юрисконсултско възнагреждение за производството пред САС в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4