Решение № 124 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. И.а при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно частно наказателно дело № 20253100600187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх.№ 7318/24.01.2025г. от адв. П. Б. от АКВарна , в качеството си на защитник на В. И. К., срещу определение протоколно определение № 213/21.01.2025г. постановено по НОХД № 4599/2024г. по описа на Районен съд- Варна. С цитираното определение на основание чл. 343б, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е отнел в полза на Държавата вещественото доказателство по делото - моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението - л. а.

„Тойота Камри“, рег. №***, на съхранение в служебен паркинг на ОД МВР Варна, ведно с ключ за автомобила, приет на съхранение в служба „Архив“ при РС Варна. В жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение.

Твърди се, че императивното изискване за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, представлява своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране. В тази насока се прави задълбочен анализ на дадените от Върховния съд тълкувания по повод направените разграничения между предмета на престъплението и средството за извършването му. Излага се и становище досежно основни принципи на пропорционалност, анализирайки практиката на Конституционния съд на Република България, Европейския съд в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. В конкретиката на настоящия казус счита, че критериите при прилагането на принципа на пропорционалността са изпълнени. Твърди се още, че с разпоредбата на чл. 3436, ал. 5 НК законодателят не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл. 3436, ал. 1 НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите, поради факта, че в случая а priori е предвидено императивното отнемане на моторното превозно средство. В тази връзка сочи, че визираното престъпно посегателство е формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние. Твърди се още, че в конкретния случай се касае за инцидентната престъпна проява и за лице, при което не е изграден устойчив динамичен престъпен стереотип, а установената концентрация на алкохол в кръвта, макар същата да надвиша законоустановен праг от 1,2 %о, е било отчетено 1 акуратно при наложената му комплексна санкция - „лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 7 месеца. В заключение намира, че при липса на пряка и непосредствена опасност от засягане на живота и здравето на другиго, отнемането на моторното превозно средство, се явява непропорционално на ниската обществена опасност на дееца, така и на обществена опасност на самото деяние, което поинтензивна форма на държавна принуда ще накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице. Моли, да бъде отменено обжалваното определение по НОХД №4599/2024г ВРС и процесният автомобил да бъде върнат на собственика му .

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура-Варна счита, първоинстанционото определение за правилно, като се иска да бъде потвърдено.

Защитникът на осъденото лице- адв.Б., поддържа изложеното във въззивната жалба.

Отправя искане да бъде отменено обжалваното определение.

Варненски окръжен съд, след като се запозна с процесуалното развитие на делото, обжалваното определение и доводите в жалбата, намира следното Жалбата е допустима, като е подадена от процесуално легитимирана да обжалва страна в предвидения в закона срок. По съществото е неоснователна, поради следното:

Производството пред първия съд е преминало по реда на гл.XXIX. Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство, страните са приели за безспорно от фактическа страна, че на 14.07.2024 г. в обл. Варна, на главен път I-9, между с. Приселци и с.

Близнаци, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – л. а. „Тойота Камри“, рег.

№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.44 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №750/2024 г. на Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.343г, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.66, ал.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок четири месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок три години, наказание ГЛОБА в размер 190.00 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок седем месеца.

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 21.01.2025г., първоинстанционният съд е постановил отнемане в полза на Държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението - л. а. „Тойота Камри“, рег.

№***, ведно с ключ за автомобила, като е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НПК.

По делото, като писмени доказателства са приобщени, справка за собственост/л.83 от ДП/ издадена от ОД на МВР, сектор ПП, от която се установява, че лек автомобил марка „Тойота Камри“, рег. №***, към дата 14.07.2024г е собственост на подс.В. И. К.. С протокол за извършени действия по разследването е извършено изземване на лек автомобил „Тойота Камри“, като същият е приобщен като веществено доказателство по делото.

За да даде отговор на така изразеното от жалбоподателя несъгласие, относно приложимостта на правната норма, въззивната инстанция, следва да сподели от правна страна следното:

Основен източник на наказателното право е законът в тесния смисъл на това понятие. Това следва от принципа на законността, от конституционното изискване наказателноправни норми да се установяват само с нормативен акт от такъв ранг. С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. В случая използвания от законодателя израз "моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението", не променя характера на МПС като предмет на престъплението. Това следва и от трайно установената съдебна практика/виж. ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд и ТР № 18/14.11.1977г. по н.д. № 13/76 на ОСНК/ където е прието, че деянията пo чл.

343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Поради това пpи вcички пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo 2 cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e п p e д м e т нa пpecтъплeниeтo.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. "б" от НК, предвижда отнемане в полза на държавата, на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал възможност да укаже, че приложението на чл.53 НК не е наказание по смисъла на наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност. Материално правната разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е предвидена от законодателя като императивна, поради което приложението и е обусловено от наличие на извършено престъпление по един от съставите на чл.343б,ал1-ал.4 НК.

Всеки съд от националната съдебна система обаче, по всяко дело следва служебно да извърши проверка дали предметът на делото или приложимите вътрешни правни норми имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие. В настоящия случай изложеното, дава основание на националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на ПЕС, да гарантира пълния им ефект, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат. След извършена преценка от настоящият съдебен състав, относно конфронтация на сочената разпоредба с принципа на пропорционалност, установи, че възраженията наведени в тази насока, не следва да бъдат споделени, поради следното:

Принципа за пропорционално е залегнал в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз. Съгласно този принцип мерките на ЕС, трябва да са подходящи за постигане на желаната цел, необходими за постигане на желаната цел и не следва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. Съгласно чл. 52 от ХОПЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да защитава основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За намирането на баланс между основни права следва да се направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно право, в случая- това на собственост. Нормата на чл. 343 "б" ал. 5 от НК е приета за регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като критериите, при които се прилага са ясни. Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения няма. Конституцията дори допуска при определени условия принудителното отчуждаване на собственост (чл. 17, ал. 5 от Конституцията). Възприетият от законодателя подход обективиран в критикуваната разпоредба, водещ до ограничаване на частната собственост, според преценката на настоящият съдебен състав води до адекватна и ефективна закрила. Видно от мотивите на законопроекта мярката по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта. Същевременно същата се явява и необходима за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм Така както е сторено в конкретния случай, преценката за пропорционалност е направена безсъмнено от законотвореца.

По повод твърдяната непропорционалност на разпоредбата спрямо тежестта на извършеното престъпление, настоящият въззивен състав, следва да отбележи, че процесната разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, даваща възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК обаче е въведена от законодателя като императивна, поради което несъстоятелно е искането на жалбоподателя атакуваното определение да бъде отменено поради наличието на смекчаващи обстоятелства.