Решение № 1792 от 12.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1792 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201187 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ник 2007“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ЕИК 127629082 подадена чрез управителя М. П. Н., против НП № BG2022/2000-250/НП от 22.02.2023год. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на ТД е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10045.19лв. на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи, че договорите за покупко-продажба и изготвените текстове върху фактура по силата на Протокол 3 следвало да бъдат изготвени от износителя – дружеството продавач, а не от вносителя, следователно ако имало някакви некоректни действия на продавача, те не можели да се вменяват във вина на въззивника. Твърди, че след като фактурата е издадена от продавача и не съдържа никакви поправки, добавки и задрасквания същата отговаря на изискванията на Протокол 3 към споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската конфедерация и е основание за признаване на преференциалния произход на стоката, съответно нямало заблуждение относно автентичността на документа. Сочи че със съставянето на АУАН се целяло поправка и ново преизчисляване на митническата стойност, което съгласно чл. 173 от Регламента било предоставено като правомощие само на декларатора. Твърди, че процедурите по определяне на митническата стойност били регламентирани в Регламент 952/2013 на ЕП и на Съвета и 1

Регламент 2015/2447 на комисията, както и че процедурата по чл.70 от регламент 952/2013год. била изцяло изпълнена. Сочи, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. Л. Г. от АК – Бургас, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Изразява становище, че нарушението било безспорно доказано от получените фактури и отговора на швейцарските власти по линия на международното сътрудничество, което писмо било официален документ. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св. С. извършвал транспортна дейност като превозвал автомобили от Швейцария до България по поръчение на български фирми вкл. и по поръчение на въззивното дружество. Автомобилите св. С. получавал от Експорт център, където от управителя на швейцарската фирма получавал документите, фактурите и ключовете, които после предавал на съответните български фирми поръчители. Разплащания св. С. не извършвал.

На 19.10.2020год., с митническа декларация с MRN 20BG0020040943R9 от същата дата, въззивното дружество „НИК 2007" ООД, ЕИК 127629082, чрез упълномощен представител „ШАР 2000“ ЕООД декларирало на МП Пристанище Варна за режим "допускане за свободно обръщение" стока №2 по транзитна декларация Т1 20СН00000256407279, с получател „НИК 2007" ООД.

Стоката била описана като: УПОТР.АВТОМОБИЛ/С ПОВРЕДА/ МАР:АУДИ, МОД:SQ5. ТИП 3.0.МЕСТА:5, ПЪРВ.РЕГ: 20170313 ЦВЯТ:

ЧЕРЕН РАБ.ОБЕМ: 2986 КУБ СМ МОЩНОСТ: 179 KWDIN ШАСИ

No:WAUZZZ8R5HA027458.

Към митническата декларация за режим „допускане за свободно обръщение" MRN 20BG0020040943R9 от 19.10.2020г. в ЕД 2/3 „Представени документи, сертификати и разрешения, допълнителни данни" били описани и приложени следните документи:

N 380 - Търговска фактура 08102020 - 1999 за 1300.00CHF;

2

РЕГИСТРАЦИОНЕН ТАЛОН 00001172256;

N 864 - Преференциален сертификат за произход (преференциална декларация за произход върху фактура; EUR.2) - 08102020;

U091 - Декларация върху фактура, удостоверяваща произход Европейска Общност, в контекста на споразумението между Европейската Икономическа Общност и Конфедерация Швейцария - 08102020.

Вносното мито и другите държавни вземания били изчислени на база декларирани елементи, както следва:

1 Код по ТАРИК 8703329000;

2. Държава на преференциален произход-ЕД 5/16: EU;

3. Цена на стоката - ЕД 4/14: 1300.00 CHF;

4. Митническа стойност: 2860.14лв.

5. Преференции - ЕД 4/17: 300.

За стоката били начислени и платени държавни вземания в размер на 0.00лв. мито и 572.03лв. ДДС.

В рамките на последваща проверка по линия на международното сътрудничество била изпратена молба за административна помощ до Швейцарските власти рег.№ 32-250288/04.08.2021год., които с писмо от 31.05.2022год. адресирано до Главна митническа Администрация София, отговорили, че договорите за покупко-продажба, приложени към искането не са издадени и подписани от посочените в него продавачи(стойност).

Посочили, че плащането било извършено в брой и описали продавачите на седем автомобила. За автомобилите с номера 1-5, 8, 9, 11-14, 16, 20, 24, 25, и 28 посочили че били продаден от фирма Е.Ъ. Export Center SA на различни фирми в България, съгласно приложените фактури, а за превозни средства с номера 18, 19, 21, 26, 27, 29-32 и 34 посочили, че били продадени от Revaz Auto SA на различни фирми в България, съгласно приложените фактури. Към писмото било приложено и заверено копие от фактура/разписка за продажба относно превозно средство AUDI SQ5 PLUS 3.0 TDI, рама WAUZZZ8R5HA027458 цвят черен- металик, тегло 2179кг.; година 03.2017г. цена 18000шв. Франка, транспорт камион. Фактурата била с издател E.C.

Export Center SA и получател въззивното дружество „Ник 2007“ ЕООД. В писмото било посочено също така, че фактурата е получена от продавача.

При тези данни, възприемайки за достоверна стойността посочена във фактурата изпратена от Швейцарските власти било прието, че е било извършено неправилно деклариране. Прието било, че за стока № 2 по митническа декларация 20BG0020040943R9 от 19.10.2020год. за превозно средство УПОТР.АВТОМОБИЛ/С ПОВРЕДА/ МАР:АУДИ, МОД:SQ5.

ШАСИ No:WAUZZZ8R5HA027458, с митническа стойност 2860.14лв. са били заплатени съответно мито - 0.00 лв. и ДДС – 572.03лв., вместо да бъдат изчислени и съответно заплатени на база предоставената от швейцарските власти фактура, както следва: митническа стойност 33 178.82лв., съответно 3 мито – 3317.88лв. и ДДС – 7299.34лв. ДДС като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 10045.19лв.

С писмо рег.№ 32-246661/25.07.2022год. адресирано до въззивното дружество били дадени указания да се яви в МП Пристанище Варна в 7дневен срок от получаване на писмото за даване на писмени обяснения по случая и за съставяне на акт за митническо нарушение. Писмото било получено на 27.08.2022год. В срока управителят на въззивното дружество не се явил.

На 03.09.2022год. св. А. С. – старши инспектор в МП Пристанище Варна АМ съставил срещу въззивното дружество АУАН № BG03092022/2000/М-300 в който било посочено, че същото е осъществило състава на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Актът бил предявен и връчен на представляващия въззивното дружество на 23.09.2022год., който го подписал.

На 03.10.2022год. въззивното дружество подало възражение срещу акта.

Последното не било възприето от АНО и на 22.02.2023год., въз основа на акта, директора на ТД Митница Варна в АМ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 10045.19лв. (100% от размера на избегнатите публични държавни вземания).

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (приложените към АНП и допълнително представеното в хода на съдебното следствие писмо рег.№ 32-250288/04.08.2021год. и приложението към него) така и гласни (показанията на свидетелите А. С. и С.), които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

С оглед на така установената фактическа обстановка и като взе предвид становищата на страните съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на адм. наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата които го подкрепят, както и нарушената закона норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с описание на нарушението или 4 друго такова довело до нарушаване правото на защита на въззивното дружество съдът не констатира.

Що се касае до направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН то не се споделя от съда. Няма спор, че в случая АУАН не е бил съставен в присъствието на нарушителя както повелява нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно ал.2 на същия член от закона обаче когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, акта се съставя в негово отсъствие. Точно в тази хипотеза е бил съставен процесия акт.

Въззивникът е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН в определен срок, но не се е явил като в тази насока са приложените към преписката писмо (покана) рег.№ 32-246661/25.07.2022год. адресирана до въззивното дружество и известие за доставяне удостоверяващо че поканата е била връчена в седалището на въззивника на 27.08.2022год. от Н. Н. - управител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивното дружество е наложена санкция съобразно нормата на чл. 234, ал.2 , т.1 вр. ал.1 ,т.1 от ЗМ.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да е избегнал или да е направил опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечение на митните сборове или на публични държавни вземания събирани от митническите органи.

В случая в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в подкрепа на извод за извършено от страна на въззивното дружество нарушение по чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ не бяха събрани. Нещо повече съдът констатира, че такива доказателства не са били налични и към момента на ангажиране отговорността на въззивното дружество със съставянето на АУАН.

Видно от показанията на актосъставителя същият е приел наличието на извършено нарушение позовавайки се на по-високата стойност на стоката декларирана от въззивното дружество посочена във фактурата предоставена от Швейцарските власти и писмото на същите за което сочи, че било официален документ поради което и не била правена никаква друга проверка.

Че разминаване в стойностите на стоката посочена в декларацията подадена от въззивното дружество и представената с нея фактура и фактурата изпратена от швейцарските власти спор няма. Разликата е очевидна и тя касае именно стойността като в изпратената от Швейцарските власти фактура стойността на МПС-то е по-висока. Защо обаче актосъставителя и в последствие АНО са възприели, че именно стойността в изпратената от швейцарските власти фактура е действителната продажна цена може само да се гадае още повече, че представената от въззивника фактура не са оспорена, на нея фигурира подпис от страна издателя за разлика от фактурата изпратени 5 от швейцарските власти. Касае се за два частни документа ползващи се с еднаква доказателствена сила. В тези случаи следва да бъдат събрани допълнителни доказателства за проверка достоверността на документите.