Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 31/2026
Вид
Решение № 79
Подписан
23.02.2026
В сила
14.03.2026
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20264520200031 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от Г. И. К. от с. В., общ. П., обл. Т., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-1882-000687/15.12.2025 г. на началник Сектор при ОД МВР, РУ01 Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255,65 евро/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, М, АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор „ПП“ Т..

Като водач на МПС към м.ноември 2025год. жалб. К. има наложено с наказателни постановление едно наказание за нарушения на ЗДвП, по които не е настъпила реабилитация и три глоби с фиш.

Лек овтомобил „Лавдровър Дискавъри“ с рег.№Р4252МА е собственост на „В. Релакс ООД.За този автомобил има сключен дотовор за задължителна 1 застраховка „гражданска отговорност“ с валидност до 22.04.2026г.. Заплащане на застрахователната сума е отложено на четири вноски.Към 23.07.2025г. собственикът на автомобила е пропуснал да заплати поредната вноска по договора и на 10.09.2025 г. АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство без преди това собственикът да е уведмяван за пракратяване на договора. Логично регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 25.11.2025 г., в 12:05 часа. жалбоподателят управлява горепосоченият автомобил в гр. Русе. При движение по ул. “Св. Димитър Басарбовски“ до № 23 е спрян за проверка от свид. К.В.П. ст.полицай в РУ01 Русе. При проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС което не е регистрирано.Още на същия ден жалбоподателят сключва нов договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за същия автомобил.Независимо от това срещу жалбоподателя е започнала проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от 11.12.2025г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление като връща преписката на РУ 01 Русе. Въз основа на постановлението началникът на Сектор в ОДМВР РУ01 ,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на К. административни наказания ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255,65 евро/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца .

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, справка за собственост на МПС, справка за регистрации на МПС.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с право на жалба в 2 предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят К. е извършил деяние, с което е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл. 2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

Независимо от горното от субективна страна за да е съставомерно деянието по чл. 175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това К. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства, че жалбоподателят, който е управлявал МПС не е възразил против съставяне на акта. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца, още помалко на водача, преди да предприеме неправомерното управление.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че К. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. К. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост, както и със сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност и с поведението си водачът не е искал да наруши 3 правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и К. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда н а чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация, до който гражданите нямат достъп.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 300 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено становище и се е явил в съдебно заседание , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди изцяло.

Предвид горното Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-1882000687/15.12.2025 г. на началник Сектор при ОД МВР, РУ01 Русе, с което на Г. И. К. от с. В., общ. П., обл. Т., ЕГН: **********, основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255,65 евро/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР - Русе да заплати на Г. И. К. от с. В., общ. П., обл. Т., ЕГН: ********** сумата от равностойността на 300.00 лв. /триста лева в евро / разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5