Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14491 от 25.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25396/2024
Вид
Решение № 14491
Подписан
25.07.2025
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 14491 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110125396 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. Ц. срещу А. Н. Н..

Ищецът твърди, че на 16.07.2019 г., около 05:40 ч. ответникът нанесъл силен удар на ищеца в областта на устата, с което причинил на последния средна телесна повреда.

Вследствие на удара ищецът загубил десен централен резец, който бил намерен на предната дясна седалка на колата, където седял ищецът, когато бил ударен от ответника. Посочва, че след нападението посетил ИСУЛ и уведомил полицията. По случая било образувано наказателно производство - ДП № ЗМК ****/2019г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № НСН **/21 г. по описа на СРП, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу ответника. Сочи, че с протоколно определение № 206 от 14.03.2022 г. по НОХД № ***/2021 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, имащо характер на присъда, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 16.07.2019 г., около 5:40 часа в гр. София, *** е причинил на ищеца средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в избиване на десния централен резец на горната челюст, реализирал медикобиологичния признак — избиване на зъб, без който се затруднявало дъвченето и говореното- престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди, че възникналото внезапно увреждане на здравето му довело до претърпяване на значителни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания. Имал кръвонасядания и натъртвания на меките тъкани, придържащи предните зъби. За възстановяване на предния зъб е следвало да бъдат умъртвени и изпилени и съседни фасадни зъби, като били поставени общо три металокерамични корони. Посочва, че избиването на горен преден зъб довело до естетични нарушения и говорен дефект за ищеца (фъфлене, съскане, свистене), било затруднено и неговото дъвчене, което от своя страна довело до драстично намаляване на теглото му. Сочи, че в продължение на месеци бил замаян и дезориентиран, станал неспокоен и имал проблеми със съня, чувствал се унизен от нанесения му на публично място побой. Вследствие на затрудненото дъвчене и говорене значително намаляло теглото му. Самочувствието му било значително понижено. Твърди, че неимуществени вреди 1 ще продължава да търпи и занапред, като същите се изразявт в нарушена естетика (отдръпване на венеца, металния скелет под керамиката ставал видим и това водело до неблагоприятен естетически ефект) и говорен дефект (фъфлене, съскане, свистене).

Излага, че до настоящия момент ответникът не е репарирал настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди, поради което предявява настоящите искове, като моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за претърпените, респективно търпени в момента от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, представляващи неудобства свързани с хранене, говорене, проблеми със съня, загуба на тегло, чувство на унижение, нарушена естетика (отдръпване на венеца, като металният скелет под керамиката става видим) и говорен дефект (фъфлене, съскане, свистене), поради уврежданията настъпили вследствие на извършеното от ответника престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.07.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ползвани медицински услуги по стоматологично лечение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1500 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие на пострадал по НОХД № ****/2021 г. по описа на СРС, който не е претендиран наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът А. Н. Н. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва по допустимост и основателност предявените искове. Не оспорва, че на 14.03.2022 г. е сключил споразумение с Прокуратурата, с което се е признал за виновен, за това че на 16.07.2019 г., около 05:40 ч. в гр. София е избил десен централен резец на горната челюст на ищеца. Оспорва всички останали твърдения за наличие на причинени от него травми на ищеца. Намира, че твърдените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с извършеното от него. Моли за отхвърляне на исковете и претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

С доклада по делото е отделено за безспорно, а и посочените обстоятелства се установяват от приложеното по делото НОХД №****/2021 г. по описа на СРС, че с протоколно определение № 206 от 14.03.2022 г. по НОХД № ***/2021 г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав е одобрено споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 16.07.2019 г. около 5:40 часа в гр. София, *** е причинил на ищеца средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с дясна ръка в областта на устата, изразяваща се в избиване на десния централен резец на горната челюст, реализирал медикобиологичния признак — избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 НК.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена от лице със специалност в съдебната медицина след личен преглед на ищеца от вещото лице. Съгласно заключението на вещото лице, на 16.07.2019 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: кръвонасядания по лигавицата на горната и долната устна в областта срещу централните резци, счупване на коронката на първи горен десен зъб (централен горен десен резец) до нивото на венеца с изпълване на 2 алвеолата с кръвни съсиреци и наличие на части от зъбния корен; патологична подвижност на първи горен ляв зъб (централен горен ляв резец); кръвонасядане на венечната лигавица на горната челюст в областта на първите горни зъби и на втори горен десен зъб (централни горни резци и десен страничен горен резец); кръвонасядане на венечната лигавица на долната челюст в областта на първите долни зъби и на вторите долни зъби вдясно и вляво (централни и странични резци). Вещото лице сочи, че счупването на коронката на първи горен десен зъб до нивото на венеца с изпълване на алвеолата с кръвни съсиреци и наличие на части от зъбния корен при налични здрави срещуположни зъби покрива критериите за травматично избиване на зъба и в този смисъл реализира медико-биологичния признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето (във фазата на отхапването) и на говоренето.

Луксацията на първи горен ляв зъб при наличните мекотъканни травми на венечната лигавица около зъба следва да се приеме като травматична. Счупената коронка на първи горен десен зъб до нивото на венеца не е възможно да бъде естествено възстановена и налага поставянето на изкуствена такава. На база на медицинските документи по делото, вкл. досъдебното производство, както и от извършения преглед на ищеца, рентгенографията, отразяваща актуалното състояние на зъбите към 24.01.2025 г. е невъзможно да се даде отговор за обема на извършеното лечение при ищеца. Към 24.01.2025 г. (когато е извършен преглед на ищеца от вещото лице) е налице поставена мостова конструкция, обхващаща три зъба от горната челюст – избития първи горен десен зъб и съседните му два зъба. В областта на избития зъб са отстранени корените, които са били налични при извършения съдебно-медицински преглед. Според вещото лице е невъзможно само на базата на тези данни да се даде обоснован отговор за необходимостта от извършване на лечението в този обем – поставянето на мостова конструкция, а не зъбна корона на мястото на избития зъб.

При защита на заключението в откритото съдебно заседание на 30.04.2025 г. вещото лице дава допълнителни разяснения, като сочи, че към момента на инцидента, когато е получен ударът в областта на устната кухина, и е избит централния резец, той е до основата, което затруднява освен храненето, така и говоренето, тъй като участва в артикулацията и произношението; допълнително храненето е било затруднено поради установена луксация (разклащане) на съседен резец. Впоследствие дефектът е възстановен с изграждане на мост, като не може да се даде обяснение защо е изграден мост, тъй като носещ зъб на тази корона е разклатеният след инцидента първи горен.

Към момента ищецът съобщава, че има затруднения, които не би следвало да има при добро възстановяване на липсващия зъб. Споделил, че почти веднага след инцидента му е поставена корона. Няма данни за последици от короната, изразяващи се в отдръпване на венец, възпаление. Към момента поради липсата на документи не може да се каже кога е изграден мостът, дали първоначално е имало корона и после е изграден мост. Сочи, че след поставянето на короните може да остане някакъв говорен дефект само ако са по-големи и неправилно поставени, като при прегледа на ищеца не са установени фъфлене и съскане при говорене. Метало-керамичната корона нарушава естетиката на усмивката само когато не е преценен правилно цвета, като в случая леко сивее и се вижда разлика, но има и субективен момент, който може да бъде двустранен- материалите, с които работи стоматолога, от друга страна – изборът на стоматолога. Към настоящия момент се вижда, че корените на съседните зъби са различни и те би трябвало да са изпилени, за да може да се постави тази моста. При прегледа по наказателното дело е отразено, че на мястото на избития зъб освен образувания колагум е налице и зъбен корен, като към настоящия момент той липсва, като не може да се каже дали е изваден тогава или на по-късен етап. Вещото лице сочи, че е възможно да се наложи смяна на короната, но дали това ще се случи, не може да се каже към момента.

3

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. В.Ц.А – майка на ищеца. Свидетелят сочи, че по времето на инцидента синът й работел като таксиметров шофьор. След инцидента си дошъл вкъщи – бил подут целия, посинял и само си отварял устата. Не можел да се храни, да спи. Сочи, че от малък ишецът има страх от зъболекари, преди инцидента имал хубави зъби, не е имал развалени зъби.

Откакто станал инцидента му слагали някакви коронки, които се чупели, не можел да яде, свидетелят му правила супи, пасирала му храната, за да може да хапне. Споделя, че на два-три пъти на ищеца са му сменяни зъби, първо пробни, след това сложил метало-керамика. Твърди, че ищецът си закрива устата като се смее. Близо три месеца се мъчил, пил успокоителни и обезболяващи. Телесното му тегло се променило, отслабнал. Свидетелят сочи, че психиката на ищеца се сринала от тези зъби, нямал достойнство да се усмихне като хората. Говорът му се променил, в момента „нашъшква“ като говори. Стоял си няколко месеца вкъщи, защото не можел да говори.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от противоправното засягане на телесния интегритет на ищеца.

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с необходимите елементи, а именно: 1. деяние, вреди – имуществени и неимуществени, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; 2. наличие на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди; 3. вида и размера на същите.