Решение № 296 от 03.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пазарджик, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500342 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1361 от 08.11.2024г. постановено по гр.д.№20245220102568 по описа на същия съд за 2024г., е ОСЪДЕНА Е. Д. Г., ЕГН ********** от с. Ю., респективно гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН ********** от гр. *******, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/, дължима по договор за кредит, сключен на 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена Е. Д. Г., ЕГН ********** от с. Ю., респективно гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на С.

Т. С., ЕГН ********** от гр. *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1860 лева, сторени разноски в производството.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№29638 от 28.11.2024г. от ответницата в производството пред първата инстанция Е. Д. Г. с доводи за порочност на постановения съдебен акт като незаконосъобразен, неоснователен и при недоказаност на иска. Признава, че представеният с ИМ договор за заем действително не съдържа падеж и начин на погасяване, включително с лихва и че видно от същия върху него са дописвани с друг почерк и незнайно на кого, последното изречение преди датата-„свидетел М. К.“, като жалбоподателката поддържа, че не познава и не е виждала тази жена, още повече същата да е подписвала в нейно присъствие документ. Моли да се отмени решението на РС-Пазарджик и се отхвърли предявения срещу жалбоподателката иск като недоказан, неоснователен и незаконосъобразен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- ищцата С. Т. С. чрез надлежно 1 упълномощен процесуален представител адвокат Х. Х., с вх.№9988 от 07.04.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество, че е изготвена в абстрактна форма и не отговаря на изискванията на чл.260 т.3 от ГПК, доколкото в същата няма изложени правни доводи за твърденията си за неоснователност, недоказаност и незаконосъобразност на предявения срещу нея иск. Счита въззиваемата страна, че исковата претенция срещу жалбоподателката е доказана по безспорен и несъмнен начин, като се акцентира, че ответницата не се е възползвала от правото си да подаде писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК със съдържанието посочено в закона , като в резултат на неподаването на отговор на ИМ в който да вземе становище, не оспори истинността на представения писмен документ, е настъпила процесуална преклузия и ответницата е загубила възможността да направи своите възражения съгласно чл.133 от ГПК. Допълва, че оспорването на писмен документ удостоверяващ вземането направено пред въззивната инстанция е недопустимо съгласно чл.131 от ГПК , а и е и голословно. Счита, че първоинстанционния съд вземайки в предвид доказателствата е стигнал до единствено възможния правен извод ответницата да бъде осъдена. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма ангажирани нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция от страните.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Е. Д.

Г. , с вх.№29638 от 28.11.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание в чл. 79 ал.1 във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и иск по чл.86 от същия закон.

В исковата си молба с вх.№15622 от 18.06.2024г. /гр.д.№2568/2024г. -РСПазарджик/ против ответника Е. Д. Г., ЕГН-********** от с.Ю., обл.Пазарджик, ищцата С. Т. С., ЕГН-********** от гр.Пазарджик твърди, че с ответницата били в нормални човешки отношения като на 12.05.2023г. ответницата й поискала в заем 14000лв, които й били спешно необходими.

Твърди се, че на същата дата ищцата й е предоставила сумата като по предложение на Г. била изготвена писмена разписка-договор, с отбелязване, че сумата е следвало да бъде върната на ищцата след 12месеца, на 12.05.2024г. Ищцата твърди, че ответницата Г. не е върнала сумата по взетия заем в уговорения срок , а бездейства и по преценка на ищцата последната нямала намерение да погаси заема. Ищцата сигнализирала Районна прокуратура Пазарджик, защото ответницата демонстрирала измамливо наказателно поведение. Моли ищцата на основание чл.240 от ЗЗД да се осъди ответницата да й заплати исковата претенция в размер на 14000лв, ведно със законната лихва от момента на предявяването на иска -18.06.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените 2 разходи от ищцата в произовдството-550лв заплатена държавна такса 1300лв адвокатско възнаграждение. и

По искане на ищцата, с определение №2113 от 15.07.2024г. /л.67/ Първоинстанционният Пазарджишки районен съд е допуснал обезпечение на предявения осъдителен иск за посочената сума, чрез налагане на запор върху 14000дружествени дяла с номинална стойност от 1лев на ответницата Е. Г. от капитала на дружество „Метеор ММ“ ЕООД, ЕИК-203266030, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив до размера на исковата претенция от 14000лв, срещу предоставяне на парична гаранция в размер на 1400лв вносими от ищцата.

Препис от исковата молба с приложенията към нея, са връчени лично на ответницата Е. Д. Г. на адреса й в с.Ю., обл.********** на дата 24.07.2024г.л.16, /сряда присъствен ден/, като едномесечният срок за подаване на отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е изтекъл на дата 26.08.2024г.

/понеделник, присъствен ден/, но такъв не е подаден от ответницата. По делото липсват данни, срокът за подаване на отговор да е бил възстановен или продължен по съответния процесуален ред заради наличие на особени непредвидени обстоятелства за ответницата, които да са я възпрепятствали да подаде такъв по искане на самата ответница в производството.

Ответницата не се явява в откритото съдебно заседание, проведено на 16.10.2024г. ,като вместо нея се явява надлежно упълномощен процесуален представител адв.Х. Г. от АК-Пазарджик, който признава, че не е подаден писмен отговор, като заявените възражения от пълномощника на ответницата са, че се оспорва договора от 12.05.2023г. поради липса на изрично упоменаване на падежа и заради фразата „После можем да продължим“ , няма фиксирана в договора лихва между страните и че ответникът не е бил поканен в срок да погаси задължението си , както и наличието на два почерка в документа, различен час, при неяснота за свидетеля М. К. на какво е станала свидетел. Пълномощникът на ответницата е поиска назначаване на съдебно-графологична експертиза на почерка в документа както и поставя въпроси по чл.176 от ГПК, като съдът е оставил без уважение искането за експертиза поради настъпила по делото преклузия за ответницата по оспорвано на исковата претенция и по събиране на доказателства във връзка с това оспорване, още повече, че в случая няма същинско оспорване 3 истинността на документа както и на авторството и автентичността на документа, че изхожда и от заемополучателя положил собственоръчен подпис в него.

По реда на чл.176 от ГПК ищцата е обяснила ,че процесната сума е дадена на ответницата в заем с уговорката да й бъде върната в рамките на 1/една/ година, като вписаната в документа М. К. е била свидетел на предаването на парите и че ответницата не е връщала парите на ищцата.

Мотива на ответница да иска парите от ищцата бил, че й трябвали за „животоспасяващо“, и ищцата й ги дала за да й спаси живота.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, че страните се познават, намират се в добри отношения, посещават и се срещат в църкви, като по признание на ищцата същата е емоционално привързана в съзерцаването /вглъбена в/ иконите и стенописите .

Установява се, че на 12.05.2023г. е съставен писмен договор в присъствието и на двете страни, в който дословно е записано : „Днесдоговор – от С. С., Е. Г. взе заем от 14000лв, изписани цифром и словом /четиринадесет хиляди/ и ще ги върна без лихва след една година, и после може да продължим. дата-12.май 2023г.-11.44ч.; втори път изписана и подчертана дата 12.05.2023г. като на същия ред са положени два подписа, изписването на първия /разположен до самата дата/ започва визуално с ръкописната буква „Е“-първата буква от личното име на заемополучателката Е. Г. , втория подпис -в дясно от първия, визуално започва с ръкописното изписване на буквата “С“ първата буква личното име на заемодателката С. С..

На следващи по-долен ред на документа е записано-свидетел: М.

К. -и срещу името е положен саморъчен подпис визуално започващ с първата буква от личното й име М. В документа е положена за трети пътдатата 12.05.20233г.-12.00ч. Подписите под документа, нито съдържанието му не са оспорени от ответницата по иска и посочена като заемополучател на сумата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо:

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и 4 форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че между страните е възникнала валидна и действителна облигационно правна връзка по договор за заем – основанието на чл.240 ал.1 от ЗЗД, по което правоотношение същата е изправна страна като реално е дала в заем на ответницата парична сума от 14000лв с уговорката между страните последната да бъде върната в едногодишен срок без за което да се дължи лихва от заемополучателя Е. Г. в полза на заемодателката С. С., като дадената в заем сума не е върната до изтичането на уговорения между страните едногодишен срок. Следователно срокът за връщане на сумата е фиксиран между страните и реално е изтекъл на 13.05.2024г ./понеделник присъствен ден/, поради което не е необходимо по закон да се отправя нова покана за плащане, защото падежът е определен в договора и считано от следващия ден заемодателят е изпаднал в забава /чл.84 ал.1 изр.Първо от ЗЗД- Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му./. Разпоредбата не предвижда отправяне на нова покана за плащане защото падежната дата е предварително определена още в деня на сключването на договора за заем. Неприложима е в случая нормата на чл.87 ал.1 изр.Първо от ЗЗД за даване на нов срок за изпълнение на задължението от заемополучателя за връщане на процесната сума доколкото в случая няма предявен от ищцата заемодател иск за разваляне на договора, а в случая се иска изпълнение на договора от страна заемополучателя да върне предоставената му в заем сума, поради изтичането на срока за който му е била предоставена, в резултат на което същият е изпаднал в забава и е станал неизправна страна по отговора съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.240 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ал.2 Предвижда, че Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. А Ал.3. предвижда, че при заема се прилага чл. 247 от ЗЗД отговорност за скрити недостатъци. Съгласно 20а. от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение; Ал.2.

5 предвижда, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. /В случая има уговорен краен срок за връщане на заемната сума една година от сключването на договора за заем/. Съгласно чл.84. ал.1 изр.Първо от ЗЗД Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. А съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Според ал.2 размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/439b05be-afb1-4904-b3e9-dc9f0f364cec