Решение № 1227 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100901823 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД срещу отказ № 202209291638232/05.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителните му собственици. Отказът е мотивиран с неизпълнение на указанията за представяне на заверен на български език превод на доказателства за съществуването и представителството на чуждестранните юридически лица, които пряко и непряко упражнявали контрол върху заявителя.

Жалбоподателят твърди, че режимът на регистрация на процесните обстоятелства бил декларативен и в ЗМИП нямало изискване за представяне на документи за удостоверяване съществуването на заявените за вписване обстоятелства, а изискването, въведено с чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1/2007 г.), било неприложимо поради противоречието си със закона.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Съдът намира жалбата за основателна.

От името на жалбоподателя „Д.“ ЕООД е подадено Заявление Б7 № 20220929163823 за вписване на данни относно действителните му собственици. Към заявлението е представена нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която са посочени физическите лица, определени за действителни собственици с оглед качеството им на членове на Съвета на доверителните собственици на юридическото лице „Б.Е.М.К.с фаундейшън“, Кралство Дания, притежаващо 48,08 % от дяловете и 86,14 % от правата на глас в дружеството-едноличен собственик на „Д.“ ЕООД („Д.С“ А/С, 1

Кралство Дания). На жалбоподателя са дадени указания да представи на основание чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2007 г. документите, установяващи съществуването на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон.

Според настоящия състав указанията са били недължими.

Спрямо учредените по българското право търговски дружества, каквото и е и дружеството-жалбоподател, ЗМИП въвежда административно задължение за заявяване за вписване в търговския регистър на данните за техните действителните собственици, което задължение се изпълнява чрез деклариране (чл. 63, ал. 4 ЗМИП), а неточното му изпълнение (напр. поради невярно деклариране) води прилагане на презумпцията на § 2, ал. 5 ДР ЗМИП за определяне на лицето, което да се счита за действителен собственик. Изложеното означава, че верността на декларираните обстоятелства не подлежи на проверка от длъжностното лице, и това важи както за фактите, свързани с притежанието/контрола, така и с правосубектността на посочените в декларацията юридически лица, чрез които това притежание/контрол се осъществява. Ако тези факти са неверни (напр. ако посоченото като контролиращо юридическо лице не е правосубектно), спрямо декларатора ще бъде приложена (освен възможната санкция за лъжливо деклариране) последицата за презумптивно определяне на действителния собственик, а това гарантира постигане на целите на ЗМИП.

Поради това настоящият състав счита, че изискването, установено с подзаконовата нормативна уредба (чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2007 г.), за доказване правосубектността на посочените в декларацията юридически лица, не е съобразено с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, предвиждаща като единствено основание за вписване декларирането на съответното обстоятелство, но не и доказването му, нито доказване на част от декларираните факти. Ето защо непредставянето на удостоверения за правосубектност и представителна власт не може да се основание за отказ за вписване на декларираните действителни собственици и обжалваният акт следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20220929163823-2/05.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните по реда на ЗМИП данни относно действителните собственици на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявените със заявление вх. № 20220929163823/29.09.2022 г. обстоятелства.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2