Решение № 747 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500988 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е

1/ по въззивна жалба на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК

203037835 (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Рачо Петков Казанджията 4 вх. А ет. 6, представлявано от З.Р.Р., чрез пълномощник адв. Л. М. ВТАК срещу Решение № 4639/20.12.2024г., постановено по гр.д.№ 760 по описа на ВРС за 2024г., с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) ЕИК 203037835, срещу Н. К. Н. ЕГН ********** с адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 301 лв., представляваща платена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) поради неплащане на дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по сключения между него и „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане от 20.08.2020 г. за устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 66.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.12.2021 1 г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на заповед № 7331/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15572/2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от заявителя като дължими солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД ЕИК 204569830, И 2/ Частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН

ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК 203037835 (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) срещу Определение № 2939/06.03.2025г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че сключеният между ищеца и „А1 България“ Договор за поръчителство от 07.11.2014г. е прекратен на 30.09.2020г. и извършеното плащане на дата 03.12.2021г. е без основание, т.к. към тази дата ищецът не е имал качеството поръчител предвид липсата на действащ договор за поръчителство. Излагат се мотиви относно действителността на договора за поръчителство, като се препраща към предмета на договора, формулиран в раздел II т.1 стр. 3 и раздел III т. 9.1.2 от него. Сочи се, че са изпълнени всички предварителни условия за сключването на договора за поръчителство като извършване на скоринг, определяне на кредитен лимит за потребителя и одобряване от страна на „СБС“ АД, необходими за сключването на договора за продажба на изплащане. Сочи се, че въз основа на изготвената кредитна оценка от страна на „СБС“ АД и одобрение на потребителя като подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане с А1 България ЕАД, ищецът в качеството на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г. е обезпечил задължението на Н. Н. към продавача.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа възражението си за нищожност на договора за поръчителство поради невъзможен предмет с оглед липсата на посочен основен индивидуализиращ елемент – размер на паричния дълг за който се поръчителства. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН

ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК 203037835 се настоява, че процесуалното поведение на пълномощника на ответната страна не е било на необходимото качествено ниво за адекватна защита, доколкото исковете са отхвърлени на различни от въведените от адвоката възражения. Паралелно се сочи, че фактическата и правна сложност на защита по конкретния казус не са изисквали голям обем от работа. В тази насока се оспорва извода на съда, че обемът на работа и качеството на работа на процесуалните представители на двете страни са тъждествени, което да предпоставя и тъждественост на възнаграждението за извършена работа. Счита, че мотивите на съда в разрез с принципа на справедливостта.

Ответникът по частната жалба не депозира отговор.

2

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.д. № 760/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявени от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД /с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М., срещу Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 301 лв., представляваща платена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ поради неплащане на дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по сключения между него и „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане от 20.08.2020 г. за устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 66.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.12.2021 г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на заповед № 7331/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15572/2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от заявителя като дължими солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД ЕИК 204569830.

Не е било спорно, че между „А1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника Н. К. Н. е сключен Договор за продажба на изплащане № 501281590 от 20.08.2020г., по силата на който последният е закупил и съответно получил апарат Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC.

От представения договор от 07.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД /към настоящия момент с наименование „А1 България“ ЕАД/ и „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД (понастоящем „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД 3

ЕИК 203037835) се установява, че между тях е сключен договор за поръчителство – за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на МОБИЛТЕЛ от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит, съгласно уговореното в Раздел II – Предмет на договора, т. 1, б. „б“.

Видно е, че съгласно чл. 21 от договора, срокът на същия е една година от датата на подписването му.

Установено е, че с последователни анекси, приложени към исковата молба, срокът на договора за поръчителство е продължен до 30.09.2020г., съгласно последен Анекс от 08.08.2020г.

Представени са два приемо-предавателни протокола – от 09.12.2021г. и 13.12.2021г. за предаване от А1 България ЕАД на СБС АД на списък с абонатите и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от СБС АД. В списъците фигурира вземането от ответника, индивидуализирано с номер на договор, срок и размер на дълга.

От заключението на вещото лице по проведената ССчЕ се установява, че потребителят е изпълнявал задължението си договора за покупко-продажба като в периода от 20.08.2020г. до 19.06.2021г. е заплатил общо сумата от 215 лева, от които частично главница в размер на 199.90 лева от общо дължимата цена и 15.10 лева, договорна лихва, като след 19.06.2021г., тоест от вноска с падеж на 20.05.2021г. купувачът не е извършвал плащания към продавача.

Установено е, че на дата 03.12.2021г. „СБС“ АД е извършило превод към „А1 България“ ЕАД в размер на 301 лева за окончателно погасяване на задълженията на Н. К. Н. по договора за продажба на изплащане, от които 291.52 лева – главница и 9.48 лева – договорни лихви. С плащането е погасено изцяло задължението на купувача Н. Н. към продавача А1 България, съгласно раздел втори Цена и начин на плащане от Договор за продажба на изплащане № 501281590 от 20.08.2020г.

По правилността на решението : Установено е, че с договор, сключен на 07.11.2014 г. между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД и сключени към него анекси, последният е възложил, а ищецът - приел и се е задължил срещу възнаграждение и при условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на потребители, с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на възложителя от абонати до размера на кредитния лимит.

С анекс от 08.10.2015 г. към договора, страните са уговорили упълномощаване на ищеца от страна на „Мобилтел“ ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите за развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.

Горецитираният договор е действителен, като отговаря на изискванията н а чл. 138 ЗЗД за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно предмета, правата и задълженията на страните, попадат в приложното поле на договора за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД .

С процесния договор „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължил да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя „Мобилтел“ ЕАД от абонати, сключили договор за продажба на изплащане 4 при условията на т. 1 и т. 3 от договора.

Това, че процесният договор за поръчителство е сключен преди договора с ответника за продажба на изплащане, не изключва действието му по отношение на него, тъй като по силата на сключения на 08.08.2020 г. анекс срокът на договора за поръчителство е удължен до 30.09.2020 г. и обхваща и периода, когато е сключен договора за продажба на изплащане с ответника на 20.08.2020г. и има действие и по отношение на него. Изводът на исковия съд в обратния смисъл е неоснователен.