Решение № 410 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000316 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 36614/25.03.2025 г., на „АКСИОН ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205364807, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 102, ет. 8, офис 67 срещу Решение № 288/24.02.2025 г., по т.д. № 411/2024 г., на СГС, ТО, VI-26 с., с коeто е отхвърлен иска за осъждане на „СОФТУЕР“ ЕАД, ЕИК 206590093, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Г.С. Раковски“, № 30, да заплати сумата 57804.00 лв., компенсаторна неустойка по чл. 7, ал. 7 от Договор за изработка на софтуерен продукт от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че произнасянето на съда по въпроса за нищожност на клаузата за неустойка, регл. в разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Договора е в противоречие с принципа на диспозитивното начало, предвид липсата на възражение от страна на ответника в тази посока, както и без да са налице предпоставките за служебно произнасяне по този въпрос, съобр. ТР № 1/27.04.2022 г., тълк.д. № 1/2020 г., на ВКС, ОСГТК. Цитира тълкувателното решение и излага доводи в подкрепа на липсата на предпоставките за произнасянето на съда. Излага доводи и по съществото на изложените от съда мотиви и ги счита за неоснователни и нелогични. Счита, че съдът не се е опитал да изтълкува волята на страните и да разгледа установените в хода на производството обстоятелства. Сочи, че съдът не е обсъдил възможността нищожността на неустоечната клауза да бъде прогласена частично. Настоява, че съдът е следвало да стигне до заключение, 1 че поне заплатената от въззивника сума по договора в размер на 28902.00 лв. подлежи на връщане, тъй като след като договорът е бил развален, то е възникнала претенция за връщане на даденото по договора на отпаднало основание. Твърди, че дали правното основание за връщане на сумата е договорена неустойка или неоснователно обогатяване, бил въпрос по който съдът следвало да се произнесе служебно и не бил обвързан от твърденията и становищата на страните. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Софтуер” ЕАД, ЕИК 206590093 депозира отговор вх. № 49365/22.04.2025 г., в който счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.

Изразява съгласие със служебното произнасяне на първоинстанционния съд по въпроса за нищожност на неустоечната клауза и счита, че разбирането на въззивника относно правните положения залегнали в посоченото от него тълкувателно решение е неправилно. Репликира оплакванията на въззивника и излага собствени доводи по всяко от тях. Счита, че съдът не е изложил мотиви по следните въпроси: - че софтуерния продукт е съвместен проект и е бил финансиран поравно от възложителя и изпълнителя; - не се е породило правото на възложителя да развали договора и да претендира уговорената неустойка; - не било преценено значението на обстоятелството, че служители на ищеца са използвали в дейността си модули на системата в продължение на три години; - неправилно било преценено значението на представената референция, издадена от ищеца, относно изпълнението на проекта. По същество моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат жалбата и отговора по наведените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 23999/29.02.2024 г. на „Аксион Груп“ ЕАД, ЕИК 205364807, с която е предявен иск за осъждането на „СОФТУЕР“ ЕАД, ЕИК 206659093, да заплати сумата 57804.00 лв., договорна неустойка за неизпълнение, дължима по силата на чл. 7, ал. 7 от развален Договор за изработка на софтуерен продукт № 89/21.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

Ищецът е твърдял, че на 21.05.2019 г. с ответника сключили договор за изработка на софтуер, съгласно който последния следвало да създаде продукт, съгласно параметрите и условията на представената от него Оферта № PRO000419, която била неразделна част от договора. Сочи, че изработката била разделена условно на три етапа, като били уговорени и съответните срокове за изпълнение на всеки етап. Съответно на етапите било уговорено и плащане на уговореното възнаграждение да се извърши също на части. Във връзка с размерите на частичните плащания се твърди да е подписан Анекс от 05.06.2019 г. По силата на анекса авансовата сума била намалена на 16488.00 лв., с ДДС и било добавено още едно междинно плащане в размер на 10992.00 лв. Приемането на работата било уговорено да се извършва с подписани протоколи или ако ищецът е заплатил дължимата при завършването му сума.

Излага, че в изпълнение на уговорките, чрез едно от дъщерните си дружества 2

– „Каламарис груп тотал фасилити мениджмънт“ ЕООД заплатил авансовата вноска в размер на 16488.00 лв., за което от страна на ответника била издадена фактура № 240/07.06.2019 г.

Впоследствие от страна на ответника била издадена фактура № 329/13.11.2019 г. За сумата 15552.00 лв., с ДДС, вместо за дължимото междинно плащане в размер на 10992.00 лв., съгл. анекса към договора.

Фактурата ищецът твърди да е заплатил на части отново чрез посоченото дъщерно дружество, съответно: - на 17.01.2020 г. – 3000.00 лв.; - на 11.02.2020 г. – 2000.00 лв.; - на 24.02.2020 г. – 4276.00 лв. и – на 08.05.2020 г. – 3138.00 лв.

Общо била заплатена сумата 12414.00 лв., с ДДС. Твърди, че в резултат от това, считано от 09.05.2020 г. ответникът следвало да изгради в завършен вид продукта в срок от 185 работни дни или до 02.02.2021 г. Твърди, че установил, че работата по договора била изцяло преустановена от страна на ответника, въпреки, че до крайния срок за изпълнение на втория етап оставали два месеца и половина. По тази причина на 16.12.2020 г. изпратил на ответника уведомление, с което го предупредил, че ако работата не започне незабавно, ще развали договора. Въпреки отправеното предупреждение, ответникът не изпълнил възложената му работа до края на срока – 02.02.2021 г., поради което с уведомление, връчено на ответника на 08.12.2023 г. развалил договора и поканил ответника да му заплатил дължимата съобразно неустойка за развалянето му. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът „Софтуер“ ЕАД не депозира отговор. В първото по делото съдебно заседание, чрез процесуален представител заявява, че оспорва иска. Претендира разноски.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Определение № 294/12.05.2025 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което постановеното решение е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от 3 неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът може да иска обезщететение и за по-големи вреди. С неустоечната клауза страните се отклоняват от принципа залегнал в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Следователно неустойката е вид обезщетение за неизпълнение.

По делото не е била спорна валидността и обвързаността на страните от Договор за изработка на софтуерен продукт № 89/21.05.2019 г. и Оферта № PRO-000419, неразделна част от него. Не е било спорно и съдържанието на неговите клаузи. Договорът и офертата са представени и от тях се установява, че на ответника е било възложено изработването на софтуерен продукт за управление AXION 360 management, който да обедини целия бизнес на ищеца в единна система. Съобразно клаузата на чл. 2 от договора, работата следва да се извършва на етапи: - първи етап – „Фирмен стил“, включващ визуален дизайна на началната страница, структура и основни функции на мобилната версия – срок 60 работни дни, считано от получаване на уговорения аванс; втори етап – „Проектиране и изграждане на онлайн платформата“, включващ проектиране на софтуерен продукт и представяне на предложение за визуален дизайн на началната страница, както и структура и основните функции на продукта - срок до 185 работни дни; - трети етап „Въвеждане в експлоатация на онлайн платформата“, включващ изпращане на препратка към URL адреса на онлайн портала с достъп до контролния панел – срок 1 месец след приключване на втори етап. В ал. 5 от чл. 2 страните постигнали съгласие в сроковете за изпълнение да не се включва времето на съгласуване и/или одобряване от възложителя, в случай че такова е необходимо.

В р. III – „Цена на договора и начин на плащане“, страните уговорили, че дължимото възнаграждение е в размер на 54960.00 лв., с ДДС, както и, че същото се дължи при условията на авансово плащане в размер на 27480.00 лв., с ДДС, междинно плащане в размер на 16488.00 лв., с ДДС и окончателно плащане в размер на 10992.00 лв., с ДДС.

Посочената схема на плащане била изменена с подписания между страните и представен по делото Анекс № 1/05.06.2019 г. С него чл. 3, ал.2 от договора бил изменен като авансовото плащане било намалено по размер до 16488.00 лв., с ДДС, било уговорено първо междинно плащане в размер на 10992.00 лв., с ДДС, дължимо след получаване на прецентация и демо-версия на системата.

В р. VII – „Прекратяване на договора и неустойки“, чл. 7, ал. 7 страните постигнали съгласие, че в случай че изпълнителят изпадне в забава с изпълнението на който и да е от етапите, с повече от 30 работни дни, възложителят има право да развали договора едностранно, без допълнително предупреждение, като му се дължи неустойка за неизпълнение в размер, двоен на размера на сумите, заплатени от възложителя до момента на развалянето на договора.

Не е било спорно между страните, а и се установява от представените фактура № 240/07.06.2019 г. и приходен ордер от същата дата, че на ответника е заплатена уговорената като авансово плащане сума в размер на 16488.00 лв., с ДДС.